От специална военна операция към война: Русия сменя стратегията

Духът от Анкоридж е мъртъв. Москва вече не говори за „специална военна операция“, а за война. Тази промяна в терминологията носи далеч отиващи последици и отваря вратата за ескалация на конфликта далеч извън пределите на Донбас.

Въведение

Наскоро един дух беше изпратен в миналото – духът от Анкоридж. Никой не го познаваше лично, той така и не разкри самоличността си, нито пък имаше документи, които да го описват. И все пак името му беше на устата на всички, макар замесените в това „призоваване“ да го тълкуваха по коренно различни, дори напълно противоположни начини.

Тогава настъпи моментът: в рамките на няколко часа руският президент и неговият външен министър взеха отношение по въпроса. Последва ги, като в каскада, поредица от други водещи руски политици.

Докато външният министър Лавров го погреба – кратко, сбито и по начин, който не оставяше място за неразбиране – начинът, по който Владимир Путин впоследствие се сбогува с този „призрак“, накара някои наблюдатели да спекулират за разрив в руското ръководство.

Събитията от последните няколко дни обаче сложиха край на тези спекулации. „Духът от Анкоридж“ вече няма почва в Русия. Пътят е разчистен за нещо съвсем друго – пред очите на всички.

Процесът на преосмисляне

Още от самото начало конфликтът в Украйна – „Специалната военна операция“ – караше мнозина да се чудят как точно Русия смята да постигне целите си: демилитаризация и денацификация като предпоставки за украински неутралитет, което задължително включва и отказ от членство в НАТО.

Колкото повече се проточваше конфликтът, толкова повече тези спекулации на Запад се претълкуваха като знак за слабост на Русия. Всякакви граници, поставени от Москва – прословутите „червени линии“ – бяха игнорирани и прекрачвани, докато Украйна биваше заливана с оръжия, пари и твърдото убеждение, че Западът ще стои зад нелегитимната клика в Киев по всяко време. И че заедно ще разкъсат Русия – ако не днес чрез самата Украйна, то най-късно до 2029 или 2030 г., рамо до рамо с НАТО.

Това е контекстът зад решенията, които зрееха в руското ръководство в продължение на няколко месеца. За отправна точка може да се счита миналогодишната украинска атака с дронове срещу резиденцията на руския президент във Валдай и намиращия се наблизо команден център на стратегическите ядрени сили на Русия.

Украйна не може да извършва подобни атаки сама. Използваните дронове не биха могли да бъдат произведени без западна помощ; технически координатите на целите могат да дойдат единствено от САЩ или Обединеното кралство; а Украйна получи маршрутите до конкретните обекти от САЩ въз основа на американски сателитни и разузнавателни данни.

Има много причини да се смята, че от този момент нататък руското политическо и военно ръководство е подложило на щателна проверка всеки ход на Запада като цяло – и на САЩ в частност – за да се увери дали той съответства на споразуменията от Аляска, т.нар. „дух от Анкоридж“, толкова често изтъкван от руската страна. Путин се въздържаше от публична критика към поведението на Вашингтон и многократно отправяше вербални сигнали към Тръмп; Тръмп и вътрешният му кръг обаче, в своето високомерие, ги тълкуваха единствено през собствената си американска призма.

Новата реалност на войната

Подобен арогантен подход от страна на САЩ – с НАТО и ЕС, вървящи в техния фарватер – неизбежно трябваше да подтикне Русия към решения, чието изпълнение ще създаде нова реалност на войната в Украйна, а вероятно и отвъд нейните предели. Сдържаният подход на Русия спрямо САЩ в конфликта с Иран също можеше да послужи като предупреждение за Вашингтон и неговите васали.

Но рационалното поведение просто не е част от кодекса на днешните западни лидери. Всичко сочи, че в буквалния смисъл на Запада му е дошло до гуша – политически, икономически и военно – и че основните му инстинкти за оцеляване са сериозно увредени. На давещ се човек може да се помогне ефективно само ако той самият е готов да приеме помощ.

Ето защо през последните дни и седмици Русия засили атаките си срещу Украйна по начин, за който нито Киев, нито неговите спонсори изглеждаха подготвени. Стратегически важният град Константиновка беше превзет, а също толкова важният град Лиман е напът да падне.

Въздушните удари бяха целенасочено разширени, за да обхванат и Киев, по-специално неговите производствени бази и складови мощности. Четирите масирани атаки, извършени през последните 14 дни, ставаха все по-интензивни, прецизни и съкрушителни, тъй като руските войски коригираха тактиката си така, че да не оставят на украинците никакво време за реакция. Това има особено тежки последици за отбранителната индустрия, когато на персонала липсват онези критични 10 минути, необходими за евакуация.

Три петзвездни хотела също бяха ударени, въпреки че Украйна дори не ги спомена в пропагандните си изявления. Киевското предградие Вишневое беше до голяма степен разрушено – не от руски оръжия, а от вторични експлозии след руски ракетен удар по огромен склад за оръжия в града, съдържащ големи количества американски боеприпаси. Говори се и за голям брой зенитни ракети Patriot. Трябва да се отбележи също, че съхраняването на боеприпаси в градски райони е забранено от международните споразумения. Това е поредната история, която беше напълно пренебрегната от западните медии.

Но истинската новина от последните дни беше следната:

„В момента се води война – истинска война. Знаете ли защо е война? Защото всичко започна като „специална военна операция“. Тя продължава като война, защото Киев има подкрепата на Берлин, Париж, Хага, Осло и, за съжаление, на Вашингтон. Защото те му помагат да се прицелва с помощта на своите сателити и му помагат да насочва чужди оръжия към нашите обекти чрез цялата си инфраструктура. При тези обстоятелства трябва да си дадем сметка: режимът в Киев е способен на всичко.“

— ДМИТРИЙ ПЕСКОВ

Това заяви Дмитрий Песков, говорител на руския президент, в интервю за руския вестник „Вести“ на 5 юли 2026 г.
Значението на това изявление е логично продължение на думите на президент Путин и външния министър Лавров, за които споменахме по-горе. Преди спекулациите да излязат извън контрол, нека се опитаме да направим трезв анализ на думите на Песков.

Когато Русия стартира своята Специална военна операция през февруари 2022 г., руското ръководство я дефинира както политически, так и юридически като операция за освобождаване на Луганската и Донецката република, които преди това бяха признати от Русия съгласно международното право. Това ограничи обхвата на СВО до териториите на тези региони, които сега принадлежат на Русия.

Никой не можеше да предвиди как ще се развият събитията. Въпреки че Западът правеше всичко по силите си от 2014 г. насам, за да превърне Украйна в „анти-Русия“, беше невъзможно да се предвиди докъде ще стигне т.нар. „колективен Запад“. В руското ръководство вероятно е имало надежда, че в някакъв момент ще може да се постигне споразумение със Запада по отношение на Украйна.

Споразумение с Украйна ставаше все по-нереалистично поради събитията, особено като се има предвид, че руският президент следва строго легалистичен подходов. Ръководството в Киев, от една страна, няма легитимност, а от друга – многократно доказа, че не е способно да преговаря.

Донбас – тоест Луганска и Донецка област – е под руски контрол с изключение на няколко квадратни километра. С окончателното превземане на тези райони руското ръководство се нуждае от основание за вдигане на териториалните ограничения на СВО в Донбас.

Чрез изричното назоваване на участващите западни държави и детайлизирането на характера на тяхното участие, за Запада ще бъде трудно да опровергае определянето на действията си като война срещу Русия.

Заключение

Грубото назоваване на нещата с думата „война“ не е нещо ново. Още на 22 март 2024 г. Песков направи следните коментари в интервю за „Аргументи и факти“:
„Ние сме в състояние на война. Да, започна като специална военна операция, но след като там се формира онази клика и целият Запад се намеси в конфликта на страната на Украйна, за нас това вече стана война. Убеден съм в това. И всеки трябва да разбере това, за да се подготви психически.“

— ДМИТРИЙ ПЕСКОВ

Русия очевидно имаше големи надежди за готовността на американския президент Тръмп да сключи мир и избягваше практически всякаква критика към поведението му. Срещата в Анкоридж трябва да се разглежда именно на този фон.

Въпреки това, тъй като ставаше все по-ясно, че от една страна Тръмп не може да надделее над ястребите в САЩ, а от друга страна – вероятно дори не го и искаше, сред руското ръководство започна процес на преосмисляне, който се проточи с месеци.

Когато Песков говори за „състояние на война“ през 2024 г., тази формулировка все още оставяше място за интерпретации. Днешната му позиция обаче е категорична: „Ние сме във война – истинска война.“ И той посочва конкретните страни в нея.

Автор: Рене Цитлау

Източник: „Forum Geopolitica“