Марко Рубио: Америка повече няма да си затваря очите за заплахата от лявото насилие

Вчера държавният секретар на САЩ Марко Рубио откри Министерската среща за възраждането на политическия тероризъм в Държавния департамент, като предупреди, че крайнолевият екстремизъм и насилие са в подем. Ето откъс от неговото изказване:

Твърде дълго време нашата доктрина за борба с тероризма имаше едно огромно сляпо петно. Сляпо петно, когато става въпрос за екстремисткото насилие от страна на политическата левица.

Дори днес самата идея, че крайнолевият тероризъм може да бъде сериозна заплаха, се представя като десни бълнувания или, още по-лошо, като опасна фашистка конспирация. Този разказ се поддържа от голяма част от медиите, академичните среди, университетите и традиционните институции. Без съмнение ще видите как тази догма ще се прояви и в отразяването на настоящата конференция.

Въпреки ясната и неоспорима реалност, въпреки обективните числа и статистика, въпреки факта, че в тази зала днес има представители от целия политически спектър, ние отново ще чуем как това организирано насилие се омаловажава. То ще бъде отхвърлено като партийна измислица.

В нашите страни се разви цяла индустрия около изследването на екстремизма. Имаме мозъчни тръстове, стипендии, научни списания и консултантски фирми, работещи под мълчаливото разбиране, че само един конкретен вид политическо насилие представлява истинска заплаха за системата ни.

Бомба, поставена от неонацистка група, се определя като гнусен, престъпен и зловещ акт на злото. И това е точно така.

Но бомба, поставена от марксистки революционер – е, това според тях е просто „трагичен излишък на идеализъм“. Може би средствата са били погрешни или прекалено радикални, но целите им са били благородни и справедливи. Точно това се внушава с начина, по който се представят тези събития.

Идеологическото пристрастие

Години наред това изключително идеологическо пристрастие беше дълбоко вкоренено в начина, по който говорехме за политическото насилие и екстремизма. То се повтаряше отново и отново, докато не беше прието за неутрална и обективна отправна точка – толкова вградена в общоприетото мислене, че започна да се възприема като аполитичен факт.

Това е причината, поради която у нас толкова много хора на властови позиции многократно оправдаваха актове на насилие и дори на тероризъм като легитимни форми на политическо изразяване, стига те да служеха на лява кауза.

Това е причината, поради която по време на т.нар. протести за Джордж Флойд през лятото на 2020 г., докато престъпници и екстремисти палеха и плячкосваха големите американски градове и почти поставиха страната на колене, местните власти в цялата страна просто отказаха да преследват по съдебен ред хората, извършващи тези актове на насилие и терор.

Това е причината и за вече прословутия кадър, при който телевизионен водещ от изключително влиятелна медия предава на живо на фона на горящ квартал, докато надписът на екрана отдолу гласи, че протестите са „предимно мирни“.

Това беше нещо по-лошо от двоен стандарт. Лявото насилие не просто беше извинявано – то беше третирано като нещо свещено, като защитена категория сама по себе си. Тази ера трябва да приключи.

Трагедии по целия свят

Коалицията в тази зала днес включва политически лидери, експерти и служители на правоприлагащите органи от над 60 страни от целия свят. Вие идвате от широк спектър от правителства, партии и политически убеждения. Някои от вашите правителства и нашето имат публични разногласия. Понякога спорим остро за търговия, енергетика или имиграция.

Вие не дойдохте тук днес, защото сте убедени в абсолютно всеки аспект на американския светоглед.

Вие дойдохте, защото преди две седмици 72-годишна жена в Гърция получи изгаряния по над 80% от тялото си в собствения си дом и почина. Тя беше екзекутирана с коктейл „Молотов“, само защото дъщеря ѝ е решила да се кандидатира за изборна длъжност.

Вие сте тук днес, защото тази зима за пет дни токът в Берлин угасна – най-дългото спиране на тока в града от Втората световна война насам, предизвикано от саботаж, който остави десетки хиляди домакинства без отопление в сковаващия студ и отне живота на 83-годишна жена.

Вие дойдохте, защото месец след това затъмнение в Берлин, 23-годишен французин почина от тежки мозъчни травми, пребит до смърт по улиците на Лион от група крайнолеви хулигани.

Вие сте тук, защото вашите политически лидери биват атакувани, нападани с ножове и застрелвани по улиците ви; защото бизнесът ви е взривяван; защото железниците ви са саботирани; защото вашите полицаи биват пребивани и замеряни с огън. Вие сте тук, защото това е реално, то се влошава и повече не може да бъде отричано или игнорирано. Време е да смажем това зло веднъж завинаги.

Нищо ново под слънцето

Простата истина е, че нищо от това, което описах, не е ново. Крайнолевият политически тероризъм не е модерна новост от последните дни. Той не е измислица, сътворена от консервативни политици. През по-голямата част от съвременната епоха той всъщност беше доминиращата форма на политическо насилие.

Всеки от нашите приятели тук от страните в Западното полукълбо помни десетилетията на отвличания, атентати и екзекуции – терора на Тупамарос, Монтонерос, ФАРК, ЕЛН. Помните нечовешката жестокост на перуанската „Светла пътека“ (Sendero Luminoso) – маоистките фанатици, които избиваха селското население на Перу, съсичайки бременни жени и новородени деца с брадви и мачете. Помните десетките хиляди марксистки партизани, обучени да убиват в терористичните лагери на Кастро.

Америка се изправя срещу радикалите

Днес сме изправени пред нова вълна на това старо зло. Тук, в Съединените щати, делът на крайнолевите терористични атаки и заговори се е покачил до нива, невиждани от десетилетия. В Германия крайнолявото насилие е скочило с над 40% само за последната година. В Гърция повече от 80% от радикалното насилие вече се извършва от крайнолеви и анархистки субекти. Това не са абстрактни статистически данни.

Американците видяха какво означават тези цифри: пълномащабна атака срещу нашите имиграционни служители, снайперистки стрелби, експлозиви, въоръжени засади. Трансджендър стрелец, откриващ огън по деца в католическо начално училище, докато те се молят, с оръжие, върху което са изписани слогани като „Къде е твоят Бог сега?“. Здравен мениджър, екзекутиран хладнокръвно на улицата. Множество опити за убийство на действащ президент. И убийството на най-великия консервативен активист на нашето поколение – човек, който беше съпруг и баща на две малки деца, застрелян, докато говореше пред студентска аудитория.

Това е специфично и уникално по рода си зло. То винаги е било задвижвано от една дълбока омраза – омраза към самата цивилизация.

Това е бунт на най-лошите срещу най-добрите, бунт на слабите и страхливите срещу силните и добрите.

То се извършва от тези, които не могат да градят, не могат да творят, не могат да постигнат нищо значимо и си го изкарват на света за собствената си неспособност, като се опитват да унищожат онези, които могат. Ето това представлява радикалното ляво. То може да сменя лозунгите и идеологиите си в зависимост от времето и мястото. Могат да се наричат антикапиталисти, антиимпериалисти, комунисти, анархисти или марксисти.

Но фундаменталният им характер винаги е един и същ. Винаги е един и същ.

Пазете се от комунизма

Това е отровно чувство на завист и недоволство, маскирано зад езика на равенството, справедливостта и освобождението. То е непреодолима нужда да се събори това, което по-достойни хора са съградили; да се съсипе красивото и правилното от името на хора, които са изпълнени само с грозота и нямат какво друго да предложат на света.

Чрез насилие и терор те отново се опитват да наложат своята грозота на всички нас.

Старата догма сгреши. Нищо от това не е задвижвано от идеализъм. То не е утопично – всъщност е точно обратното.

Една от критиките, които понякога чувате за комунизма, е, че звучи добре на теория, но просто никога не работи на практика. Това всъщност не е вярно. Комунизмът не звучи добре дори на теория. Светът, който той чертае пред нас, е малък, плосък, сив, лишен от всякакво изключение и изцеден от всичко добро и благородно в човешката душа.

Това е свят без смелост, свят без творчество или амбиция, свят без герои, слава или велики каузи, към които да се стремим. Свят без чудеса, без митове, без хора, които се издигат над останалите, за да извършат невероятни и необикновени дела. И накрая – светът на комунизма е свят без Бог.

За тези архитекти на революционното насилие извисяващите се постижения на нашата цивилизация са непоносимо унижение. Те са постоянно напомняне за това какво тези хора не могат да направят и какви никога не могат да бъдат. Затова те избират да рушат.

Те атакуват тръбопроводи, железопътни линии, електрически мрежи и лаборатории – физическите, материални символи на прогреса, изобретателността и успеха. Това е същността на тероризма, пред който сме изправени днес. Те презират Запада, защото Западът е велик.

Лесно е да се унищожават велики неща – далеч по-трудно е да бъдат създадени. Враговете на цивилизацията са способни само на първото. Те могат само да рушат. Разрушението е всичко, което знаят.

Но ние сме съградили велики неща заедно. Правили сме го отново и отново. Знаем какво трябва да направим и сега е моментът да го извършим.

Автор: Марко Рубио

Марко Рубио е държавен секретар на САЩ.

Източник: „New York Post“