Марко Рубио се стреми да превърне крайнолевия тероризъм в глобален приоритет на борбата с тероризма

Новият фокус идва след поредица от знакови нападения, приписвани на леви екстремисти в Европа и САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио стартира международна инициатива за извеждане на насилствения крайноляв екстремизъм като глобален приоритет в борбата с тероризма. Той аргументира решението си с това, че правителствата са прекарали десетилетия в съсредоточаване върху ислямистките и десните заплахи, като същевременно са пренебрегнали нарастващата вълна от политически мотивирани атаки на леви екстремисти.

На 17 юли Рубио беше домакин на среща във Вашингтон с представители на повечето от 65 държави за министерска конференция по темата, дефинирана от Държавния департамент като „крайноляв политически тероризъм“. Фокусът на срещата беше насочен към разширяване на споделянето на разузнавателна информация, сътрудничеството в областта на правоприлагането и налагането на санкции срещу транснационални екстремистки мрежи.

Според висши служители на Държавния департамент инициативата е резултат от месеци дипломатически усилия за убеждаване на съюзниците, че насилствените крайнолеви групи стават все по-активни и трябва да бъдат третирани като координирана заплаха за сигурността, а не като изолирани вътрешни движения.

Рубио предупреди делегатите, че това, което той описа като „отровен крайноляв терор“, често се „маскира като равенство, климатичен активизъм или антифашизъм“. Той заяви, че екстремистките групи експлоатират тези каузи, за да оправдават насилието срещу политически опоненти, публични институции и критична инфраструктура.

„Вие сте тук, защото това е реалност, която се влошава, и повече не може да бъде отричана или игнорирана. Време е да смажем това зло завинаги. Време е хората от цивилизования свят да се защитят“, заяви Рубио.

„Днес сме изправени пред нова вълна от това старо зло тук, в Съединените щати, като делът на крайнолевите терористични атаки и заговори е нараснал до нива, каквито не са виждани от десетилетия“, обясни държавният секретар.

Рубио допълни, че крайнолевите групи са еволюирали в транснационални мрежи, които обменят обучителни материали, криптирани комуникации, финансиране и оперативна подкрепа през границите, често с подкрепата на враждебни чужди режими. Той подчерта, че САЩ и техните съюзници повече не могат да разглеждат тези нападения като изолирани вътрешни инциденти, а вместо това се нуждаят от по-тясно сътрудничество между разузнавателните служби, координирани действия на правоприлагащите органи и по-строги мерки срещу финансирането на тероризма.

Инициативата стъпва върху мерки, които вече са предприети от администрацията на Тръмп, превърнала четири европейски крайнолеви организации в официално определени „чуждестранни терористични организации“ и предложила финансови награди за информация относно тяхното финансиране и ръководство. Служители посочиха, че Вашингтон настоява съюзниците да приемат сходни мерки и да засилят сътрудничеството срещу мрежите от насилствени екстремисти.

Предложението въпреки всичко предизвика безпокойство сред някои европейски правителства и групи за граждански свободи. Те твърдят, че съществуващите рамки за борба с тероризма вече обхващат политически мотивираното насилие, независимо от идеологията, и предупреждават да не се слага знак за равенство между насилствените екстремисти и по-широките протестни движения.

Контекст на атаките в САЩ и Европа

Новият фокус е следствие от поредица знакови атаки:
 

• В САЩ: Консервативният активист Чарли Кърк беше застрелян по време на публично събитие през септември 2025 г. Администрацията на Тръмп многократно цитира убийството като доказателство, че идеологически мотивираното насилие срещу консерватори се е превърнало в основна заплаха за националната сигурност.
   
• Заплахи срещу съдиите в САЩ: Съдиите от Върховния съд на САЩ Ейми Кони Барет и Елена Кейгън предупредиха Конгреса за рязко увеличение на заплахите срещу членове на съдебната система. Барет разказа, че е била принудена да носи бронежилетка след изтичането на решението за абортите по делото „Добс“, и описа последвала атака от типа „swatting“ (фалшив спешен сигнал за тежко престъпление с цел изпращане на въоръжена полиция), насочена срещу семейството ѝ. Кейгън допълни, че полицията на Върховния съд очаква заплахите срещу съдиите да нараснат с 38% през тази година.
   
• Във Великобритания: Бившият консервативен министър Ан Уидекомб беше убита по-рано този месец в инцидент, който полицията разследва като терористична атака. Детективите по-късно обявиха, че при обиски в дома на заподозрения са открити материали, свързани с комунистическата идеология, което е наложило полицията за борба с тероризма да поеме разследването.
   
• В Германия: Страната стана свидетел на няколко атаки, свързани с радикални екологични и антикапиталистически активисти през последните години. Те включват насилствени нападения срещу физически лица, многократни саботажи на критична инфраструктура, палежи, поети като отговорност от крайнолеви екстремистки групи, и насилствени сблъсъци с полицията по време на протести.
   
• Във Франция и Италия: Във Франция анархистки и ултралеви групи многократно са замесвани в нападения срещу полицейски участъци, правителствени сгради и инфраструктура, но също и срещу десни личности като Кентин Деранк. В същото време италианските власти продължават разследванията срещу насилствени анархистки мрежи, отговорни за бомбени атентати и нападения срещу държавни служители.
   

Въпреки това медията отбелязва, че много европейски правителства изглежда до голяма степен са игнорирали или толерирали това ляво насилие.

Публикация на Brussels Signal в X:

Лина Е., осъдената лидерка на крайнолятната екстремистка „банда с чуковете“, е върната обратно в затвора, след като отказа да свидетелства срещу бившия си годеник в протичащ съдебен процес. Съдът също така наложи глоба от 750 евро и я осъди да плати разноските по производството.

Автор: Карл Деконинк

Източник: “Brussels Signal”