Законът пречи на Обединеното кралство да контролира границите си

Ново решение на Върховния съд направи депортирането на нелегални мигранти още по-трудно.

ЛОНДОН — Върховният съд излезе с решение, което обяви за незаконна ключова част от сделката за убежище между Обединеното кралство и Франция, известна като схемата „един срещу един“.

По силата на това споразумение Лондон има право да връща във Франция определени хора, пристигнали нелегално с малки лодки. В замяна Обединеното кралство се задължава да приеме равен брой мигранти, които кандидатстват за убежище по легален път.

Правното предизвикателство беше заведено от петима търсещи убежище, пристигнали с лодки – четирима от Еритрея и един от Судан, които бяха селектирани за връщане във Франция. Техните адвокати оспориха няколко елемента от схемата. Съдът обаче призна всички тях за законни, с изключение на един – решението на вътрешния министър Шабана Махмуд да премахне специфична защита, свързана с трафика на хора.

Въпросната защита е част от т.нар. Национален механизъм за насочване при съвременно робство. Тя дава право на кандидатите за убежище, за които властите първоначално са преценили, че не са жертви на трафик, да поискат преразглеждане на решението. Това на практика позволява на нелегалния мигрант да остане на територията на Обединеното кралство, докато трае самият период на преразглеждане.

Аргументите на Министерството на вътрешните работи

Министерството на вътрешните работи (Home Office) имаше силни аргументи за премахването на тази защита. В показания пред съда представител на ведомството заяви, че ведомството никога не е имало за цел този прозорец за преразглеждане да се превръща в бариера пред депортирането.

Според него, ако механизмът се превърне в пречка, това ще отвори вратата за злоупотреби от страна на лица, които съчиняват фалшиви сигнали за съвременно робство, единствено за да забавят експулсирането си и да излязат от центровете за задържане. Данните потвърждават тези опасения: цели 40% от лицата, уведомени, че предстои да бъдат върнати във Франция по силата на договора, веднага са били пренасочени към въпросния механизъм за защита.

Този процент от 40 на сто ясно показва мащаба на проблема, създаден от съдебното решение. Много от мигрантите, пристигащи с лодки, действително могат да попаднат под дефиницията за трафик на хора заради преживяното по пътя им към Обединеното кралство. Тя обхваща всеки, който е бил обект на широк спектър от действия – включително транспортиране, прехвърляне или укриване чрез сила, принуда или измама с цел експлоатация.

Транспортирането от трафиканти само по себе си обаче не означава автоматично трафик на хора – за целта трябва да е налице и елементът на експлоатация, като например принудителна мобилизация в чужда армия.

Доказателства на думи

Разбира се, трябва да изпитваме съчувствие към реалните жертви. Но както показва високият дял на нелегалните мигранти, които използват тази вратичка, тя очевидно се е превърнала в поредния инструмент за блокиране на депортирането към безопасна страна.

Освен това хората, които твърдят, че са жертви на съвременно робство, рядко могат да предоставят други доказателства освен собствените си устни разкази. Това се видя ясно и в конкретното дело пред Върховния съд. Една от историите за преживян трафик беше описана като „бедна на детайли“, докато други случаи се крепяха предимно на преценката на психолог или психиатър дали търсещият убежище показва признаци на травма или посттравматично стресово разстройство.

Важно е да се отбележи и още нещо: тези хора не твърдят, че са застрашени от експлоатация, ако бъдат върнати във Франция. Нито пък твърдят, че са станали жертва на съвременно робство на територията на Обединеното кралство. Делата им се въртят около въпроса дали са били жертви в някакъв момент в миналото. Правото на убежище в Британия обаче не би трябвало да бъде награда за това, че си преживял нещо ужасно.

Нуждата от спешна реформа

Това съдебно решение е ясен пример защо Националният механизъм за насочване, както и целият куп международни и местни закони, ограничаващи държавата, се нуждаят от спешна реформа. Не можем да имаме сигурни граници, докато толкова важни решения се делегират на психолози, адвокати и съдии. Те прилагат правна рамка, която не отчита достатъчно обществения интерес от бързото и ефективно експулсиране на хората, влезли незаконно в страната.

Нация, която не може да контролира собствените си граници, едва ли изобщо може да се нарече нация.

Автор: Люк Гитос

Люк Гитос е колумнист в „spiked“ и автор на книгата „Човешките права – илюзорна свобода: Защо трябва да отменим Закона за човешките права“.

Източник: „Spiked“