Осъден във Франция трафикант на хора беше открит от BBC да живее в Обединеното кралство и да търси убежище

Разследване на BBC разкрива, че осъден трафикант на хора, описван някога като „кръстника“ на мигрантските лагери във Франция, живее в Лестършир и се смята, че търси убежище, докато работи незаконно.

През 2016 г. Твана Джамал получава петгодишна присъда лишаване от свобода във Франция, където властите го определят като един из най-успешните трафиканти на хора, залавяни някога.

Според прокуратурата иракският кюрд, тогава 36-годишен, е печелил до 100 000 паунда на седмица от прехвърляне на нелегални мигранти през Ламанша.
След получен сигнал тази година, ние проследихме Джамал до село Блейби и станахме свидетели как той работи, шофира автомобил без книжка и очевидно използва фалшиво име.

Присъствието на Джамал в Обединеното кралство поражда сериозни опасения относно това дали съществуващият граничен контрол е ефективен при проверката на търсещи убежище лица, които са извършили тежки престъпления в чужбина.

Имиграционни служители заявиха пред BBC, че откакто Обединеното кралство е напуснало Европейския съюз, проверка на криминални досиета от някои други страни е станала по-трудна.

Открихме повече от 20 активни трафиканти, които са стигнали до Обединеното кралство – някои от тях с присъди в чужбина, а други търсещи убежище под фалшиви имена.

Човекът, известен като „Пашата“

Разкриването на Джамал стана в рамките на разследване на BBC, което доведе до ареста на водещ трафикант на хора – Кардо Джаф. Тази история е разказана в подкаста на BBC Radio 4 To Catch A King („Да хванеш крал“).

Получихме сигнал, че Джамал, друга основна фигура в този бизнес, в момента живее и работи в Обединеното кралство. Описанието беше, че кара BMW и изглежда „много, много богат“.

Подобно на Джаф, Джамал е свързван с така наречените Ranya Boys – една от малкото кюрдски банди, които според европейските правоприлагащи агенции са установили доминация в трафика на хора през Ламанша през последните 15 години.

Съдебният процес срещу Джамал във Франция разкри ключови подробности за неговото минало. Прокурорите заявиха, че от около 2012 г. до 2016 г. той е развивал дейност извън лагера „Гранд Синт“ близо до Дюнкерк, като е таксувал клиентите си между 4500 и 5000 паунда за прехвърляне в Обединеното кралство.

По онова време предпочитаният от трафикантите начин за преминаване на Ламанша бяха товарните камиони, а не малките лодки.

В съда стана ясно също, че прозвището на Джамал в лагерите е било „Паша“ – турска дума, означаваща човек с висок ранг.

Пред френския съд Джамал твърдеше, че става дума за грешка в самоличността, но беше признат за виновен и му беше съобщено, че след освобождаването си е изправен пред депортиране обратно в Иракски Кюрдистан.

Въпреки че е излежал присъда във френски затвор обаче, той е влязъл в Обединеното кралство и когато го притиснахме, ни каза, че е подал молба за убежище и „все още чака“.

Съществуват няколко правни пречки пред престъпници, търсещи убежище в Обединеното кралство. Законът гласи, че всеки, прекарал 12 или повече месеца в затвор в чужбина, следва да получи задължителен отказ.

Възможно е обаче криминалното досие на Джамал да не е било проверено или той да е използвал фалшиво име.

При делото му във Франция съдът научи, че освен „Паша“, той е използвал множество псевдоними – толкова много, според прокурорите, че е записвал предполагаемото си име от вътрешната страна на бейзболната си шапка, за да помни кой трябва да бъде.

„Този град е наш“

Стеснихме кръга при търсенето на Джамал с помощта на няколко източника – един от тях организира разговор с Джамал под фалшив предлог и записа техния разговор.

Джамал заяви, че сега е установен в Лестър и се похвали: „Познаваме всички в този град, този град е наш.“

Той продължи, че печели „добри пари“, и каза на нашия контакт, че има работа за „пренасяне на цигари“ от склад.

Джамал също така призна, че кара кола без книжка, но каза, че не се притеснява от разследване или залавяне.

„Никой не ни закача тук“, каза той. „Дори полицията няма да те спре.“

Въз основа на тази информация потърсихме компании в района на Лестър, които биха могли да бъдат свързани с Джамал, и открихме два малки магазина в Блейби – село с около 6000 души население в покрайнините на града.

Магазините, и двата с името Candy Corner, се намират на метри един от друг от двете страни на главната улица (случайно единият от тях е в съседство с приемната на местния депутат от Консервативната партия).

В продължение на няколко дни миналия месец наблюдавахме движението около ярко оцветените магазини, които продават вейпове и захарни изделия до късно вечерта.

Разполагахме със снимка от явяването на Джамал в съда във Франция през 2016 г., на която той се виждаше, фланкиран от полицаи и облечен със спортен потник.

Не след дълго видяхме мъж, който изглеждаше напълно идентично, сега облечен много елегантно с дънки и нещо, което приличаше на кашмирено палто.

За да потвърдим, че това е Джамал, направихме посещение под прикритие в един от магазините, където той беше зад касата, и започнахме разговор.

Той се представи като „Султан“ и забелязахме, че има татуировка на гърба на едната си ръка, която съвпадаше с татуировка, видяна в социалните медии на Джамал (където се нарича Султан Паша).

Ако е в процедура по търсене на убежище, той не би трябвало нито да работи, нито да шофира, но ние го наблюдавахме да прави и двете неща в продължение на няколко дни.

„Не ми пука“

Накрая се изправихме директно срещу Джамал пред единия от магазините, докато той метеше тротоара отпред.

Той ни каза, че никога не е имал нищо общо с трафика на хора и не е бил затварян във Франция. Джамал твърдеше, че е в Обединеното кралство от 2009 г.

Когато му показахме снимката от френската съдебна зала от 2016 г., той не отрече, че това е той. Когато обаче му заявихме, че това е доказателство за ареста му, той отговори: „Не ми пука.“

Джамал също така отрече да работи в магазина, пред който стояхме, въпреки че го бяхме видели зад касата, както и да пренася стока в и извън обекта.

Той отказа да ни каже името си, въпреки че добави, че Министерството на вътрешните работи (Home Office) и имиграционните служби го знаят.

Когато го попитахме защо кара кола без валидна книжка, отговорът на Джамал беше просто: „И какво от това? Да не би да съм ви ударил?“

Достатъчни ли са проверките?

Случаят на Джамал не е изолиран. Нашето разследване установи повече от 20 други трафиканти на хора, живеещи в Обединеното кралство.

Служители на правоприлагащите органи в Европа потвърдиха 15 от тези случаи – включително някои с присъди от съдилища във Франция, Германия и Белгия.

Научихме за мъж, осъден във Франция, който сега живее в Манчестър, продава употребявани автомобили и за когото се смята, че все още е замесен в трафик на хора.
Друг мъж, също с френска присъда, е установен в Блекпул. Той е поискал убежище под фалшиво име и се хвали в социалните медии, че му е разрешено да остане в страната.

След Брекзит Обединеното кралство вече няма споразумение за споделяне на данни с много страни от ЕС, което прави по-трудна проверката на криминалните и имиграционните досиета на търсещите убежище, според Луси Мортън от Съюза на имиграционните служби.

„Ако имахме възможност да споделяме бази данни, дори само с най-близките ни съседи – с Германия, с Белгия, с Холандия и Франция например – тогава, да, щяхме да знаем, че те имат присъда за трафик на хора“, каза тя.

На търсещите убежище се вземат пръстови отпечатъци при пристигането им в Обединеното кралство и се проверяват в базите данни на британската полиция, но това невинаги показва присъда от друга държава.

От Министерството на вътрешните работи ни заявиха: „Всички търсещи убежище преминават през задължителни проверки за сигурност, за да се потвърди самоличността им с цел имиграционни, охранителни и криминални проверки.“

Този довод беше изтъкнат миналия ноември и от министъра по въпросите на граничната сигурност Алекс Норис, който добави, че за да се запази надеждността на процесите по проверка, подробностите около тях „не се оповестяват публично“.

От Министерството на вътрешните работи допълниха, че Обединеното кралство има „редица споразумения с държави, които позволяват споделянето на информация за криминални досиета“, и че действията по прилагане на имиграционното законодателство в момента са на най-високото си ниво в историята, като арестите за незаконна работа са преминали ръст от 83%.

Автори: Су Мичъл и Бен Милн

Източник: “BBC News”