Казусът „Айлин и Айджан“ отдавна е надхвърлил рамките на едно семейно дело

Емигрираш във Франция уж за по-добър живот. Не след дълго ти взимат децата защото не говорят френски. Разделят брат от сестра. А срещите с родителите трябва задължително да се провеждат на френски, за да може социалните служби да подслушват.

Помогнете на децата като разпространите информацията, за да има повече гласност.

Повече от две години две български деца – Айлин и Айджан – се намират в приемни семейства във Франция, след като са били отнети от френските социални служби. 

Случаят предизвиква сериозни въпроси както за начина, по който функционира френската система за закрила на детето, така и за ролята на българската държава при защитата на свои граждани в чужбина.

Семейството заминава за Франция с желанието да бъде заедно и да осигури по-добри условия за живот и лечение на едно от децата. Бащата работи на постоянен трудов договор и издържа семейството, а майката остава вкъщи, за да се грижи за децата. След пристигането си във Франция семейството се установява в жилище и записва децата в местното училище.

Само месец след началото на обучението започва процедура по намеса на социалните служби. Според близките на семейството и ангажираните с казуса граждански организации, решаваща роля за задействането на институциите изиграва сигнал от съседка, както и последвали оценки от училището. Основен проблем се оказва фактът, че децата, които дотогава са живели и учили в България, не владеят достатъчно добре френски език и изпитват сериозни затруднения в комуникацията и адаптацията.

Вместо езиковата бариера и адаптационният период да бъдат отчетени като естествена трудност при преместване в нова държава, те са били интерпретирани като признак за проблеми в развитието и семейната среда. Впоследствие децата са изведени от дома, а съдебната процедура във Франция продължава вече повече от две години.

Особено тревожно според защитниците на семейството е, че в първите критични 48 часа след извеждането родителите не са разполагали с необходимата правна помощ. Те не са били своевременно информирани за възможностите за обжалване, не са получили заклет преводач и не са успели да организират адекватна защита в най-важния етап от производството. Именно този период впоследствие се оказва решаващ за развитието на целия казус.

В момента братът и сестрата са настанени в различни приемни семейства и живеят разделени, въпреки че първоначално е съществувало съдебно решение те да бъдат отглеждани заедно. Контактът с родителите е ограничен и се осъществява под строг контрол. По информация на близките, срещите постепенно са били намалявани, а комуникацията между родители и деца се осъществява при присъствието на социални работници.

Допълнително безпокойство пораждат твърденията, че на децата не се позволява свободно да използват родния си език по време на срещите, както и че родителите често получават оскъдна информация относно ежедневието, здравословното състояние и местонахождението им. Особено тежко е било преживяно съобщението, че едно от децата е получило сериозна травма и счупване на ръката, без родителите да разполагат с пълна и навременна информация за обстоятелствата около инцидента.

През последните години френската система за закрила на детето е обект на сериозен обществен и политически дебат във Франция. Самото Френско национално събрание нееднократно е поставяло въпроси относно функционирането на системата и необходимостта от реформи. В публичното пространство, в медийни разследвания и в доклади на различни организации са отправяни критики, свързани с институционална неефективност, недостатъчен контрол върху приемната грижа, случаи на насилие над деца, настанени извън биологичните им семейства, както и сериозни проблеми, свързани със запазването на тяхната езикова, културна и национална идентичност. Критици на системата посочват още случаи на емоционално и психологическо насилие, т.нар. „изоставяне на приемни деца“, както и твърдения за включване на деца в различни форми на експлоатация. Именно поради тези обществени дебати случаите на деца, отнети от семействата им, се следят с особено внимание от Сдружение РОД.

Случаят поставя и по-широкия въпрос за модела на т.нар. детско правосъдие, който функционира в редица западноевропейски държави. Според Давид Александров, социалните служби разполагат с изключително широки правомощия, а преценката на социалния работник често има по-голяма тежест от тази на родителите. Дори при най-обикновен анонимен сигнал за насилие се предприема извеждане от семейната среда, като едва впоследствие се изяснява дали действително е съществувал сериозен проблем, а в над 70% от отнетите деца се доказва във времето, че са отнети неправомерно!

Цветозара Златанова- Тронвил обръща внимание и на твърдения за възможно физическо насилие над едно от децата по време на престоя му в приемна грижа. По информация на близките, в две последователни години Айджан е получил травми на пръстите на ръката, като последният инцидент е завършил със счупване. Според непотвърдена информация, предоставена на семейството, подобни действия са били обяснявани като приемлив способ за дисциплиниране на деца от страна на приемни родители с арабски произход. Тези твърдения не са официално потвърдени и към настоящия момент се нуждаят от независимо и обективно изясняване от компетентните институции. Родителите и подкрепящите ги организации настояват именно за такова пълно разследване и за изясняване на всички обстоятелства около травмите на детето. По информация на семейството, до този момент не е известно български дипломатически или консулски представители да са поискали официално разследване на тези данни по дипломатически път.

Адв. Владимир Шейтанов, Цветозара Златанова- Тронвил и Давид Александров твърдят, че в случая с Айлин и Айджан няма доказателства за насилие, недохранване или неглижиране на децата. Те настояват, че ако френските институции считат, че родителите изпитват затруднения, следва да бъде разгледана възможността децата да бъдат върнати в България, където за тях могат да се грижат разширеното семейство и българските социални служби.

През последните месеци са изпратени множество писма до български институции, включително до президента, Министерството на външните работи, народни представители и други държавни органи. Очакванията на семейството и на ангажираните организации са българската държава да предприеме по-активна дипломатическа и институционална намеса в защита на двете български деца.

Казусът „Айлин и Айджан“ отдавна е надхвърлил рамките на едно семейно дело. Той поставя фундаментални въпроси за защитата на българските граждани в чужбина, за правото на децата да запазят своята семейна, езикова и културна идентичност и за границите между държавната намеса и правото на родителите да отглеждат собствените си деца.

Независимо от различните гледни точки по случая, едно е безспорно – когато става дума за български деца, обществото и институциите са длъжни да търсят всички възможни законови механизми, за да гарантират, че техните права и интереси са защитени по най-добрия възможен начин.

Текстът е на Сдружение РОД. Моля подкрепете каузата като разпространите информацията. Според адвокатът по случая във Франция се обръща сериозно внимание на отзвука в България. Нека бъдем единни.

На снимката можете да видите момчето, чиято счупена ръка е прикривана от храстите. 

Aвтор: Георги Матеев