Криптоимперията на Тръмп има проблем

Близкият изток намери нови финансови релси, а Конгресът трябва да подсигури, че законът CLARITY няма да регулира само видимите входове на криптовалутите, оставяйки на Техеран точно този маршрут, който има значение.

На 2 юни Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Nobitex – най-голямата борса за криптовалути в Иран, обвинявайки я, че помага на Техеран да заобикаля западните санкции. Nobitex се намираше в самия център на иранската сенчеста финансова система, използвана от централната банка и Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) за трансфериране на стотици милиони долари извън обсега на стандартния банков контрол. Борсата е перфектният пример за това как изглежда заобикалянето на санкции, когато един стар режим открие нови платежни релси: стойност, която се движи отвъд попечителството, регулаторното съответствие и юрисдикцията, преди да може да се установи конкретна отговорност.

Белият дом ясно заяви своята цел: да закотви дигиталните активи под американска юрисдикция. Алтернативата е пазар, диктуван от офшорни платформи, държавните предпочитания на Китай, лица, заобикалящи санкциите, и юрисдикции, предлагащи непрозрачност под наем. Финансовото надмощие на Америка се крепи на правната гравитация: попечителство, разкриване на информация, надзор, спазване на санкциите и достъпни насрещни страни. Изпитанието за закона CLARITY е дали ще успее да разпростре тази гравитация и върху дигиталните активи, или просто ще създаде ликвидност без възможност за правоприлагане.

Финансовото правоприлагане зависи от отчетни контролни точки: попечителство, сетълмент, отчетност и достъпни насрещни страни. Рискът при CLARITY е, че той дефинира периметъра, без да подсигури обходните пътища – оставяйки борсите вътре в регулацията, но мостовете, миксерите, офшорните протоколи и самоопределените (self-custodied) потоци извън нея. Това не е грешка при съставянето на закона; това е интелигентно маршрутизиране.

Финансовият наръчник на Иран

Иран е прекарал десетилетия в изучаване на стойността на подобни пространства. IRGC и неговите сътрудници са оперирали чрез кухи фирми, петролни схеми, агенти по обществени поръчки, брокери, сенчести банки и приятелски юрисдикции. Дигиталните активи дават на тази машина още едно допълнително ниво. Финансовият наръчник на IRGC вече включва кухи компании, мрежи за сенчесто банкиране, агенти по доставки, незаконна търговска дейност и дигитални активи (включително стейбълкойни), използвани за превод на пари, заобикаляне на санкции и подкрепа на тероризма. Замразената компания просто бива заменена от подставено лице; блокираният банков превод отстъпва място на посредник; а маркираният интермедиар бива заменен от друга платежна релса.

Незаконните финанси не зачитат категориите, които правителствата предпочитат. Тероризмът, заобикалянето на санкции, трафикът на наркотици и киберизмамите все по-често споделят едни и същи навици: прикриване на действителния собственик, фрагментиране на отговорността, експлоатиране на пукнатини между различните юрисдикции и изпреварване на правоприлагащите органи.

През октомври федералните прокурори заведоха най-голямото дело за конфискация в историята на Америка, предявявайки претенции към близо 127 000 биткойна (оценени тогава на около 15 милиарда долара), свързани с Prince Group. Жертви на трафик на хора са били затваряни в затворнически комплекси за измами и принуждавани да управляват схеми за криптовалутни измами. Принудителният труд е осигурявал операторите, онлайн измамите са осигурявали жертвите, а дигиталните активи са предоставяли част от канала за пране на пари.

Финансистите на тероризма също се адаптираха. През март 2025 г. властите разбиха мрежа за набиране на средства в криптовалута, за която се твърди, че подкрепя Хамас, след като поддръжници разпространиха адреси на портфейли през криптирани платформи за съобщения, преди да бъдат иззети около 200 000 щатски долара. През 2020 г. федералните разследващи демонтираха онлайн кампании за набиране на средства, свързани с Хамас, Ал-Кайда и ИДИЛ.

Същата архитектура се появява както при криминалните, така и при държавните мрежи: мрежа за пране на пари, свързана с картела Синалоа, уж е конвертирала приходи от фентанил в САЩ в криптовалута за трансфер обратно към Мексико, докато спонсорирани от Северна Корея кибергрупи използват кражби на виртуална валута, за да отслабят ефекта от санкциите.

„Криптото не е измислило незаконните финанси. То просто подобри оперативните условия за активите с незаконен произход...“
Това означава по-бърз сетълмент, по-малко тесни точки (chokepoints), по-голяма дистанция между юрисдикциите и повече системи, при които отчетната насрещна страна е най-трудна за локализиране, преди трансакцията да бъде финализирана. Част от триенето във финансите е чиста загуба, но друга част от него е начинът, по който цивилизацията се защитава. Идентификацията на клиентите (KYC), проверката за санкции, записите на трансакциите и докладването на подозрителна дейност са начините, по които законът успява да настигне парите.

Какво остава извън оградата?

Поддръжниците на акта CLARITY твърдят, че законопроектът ще постави централизираните фирми, брокерите, дилърите и борсите под по-ясни задължения за борба с прането на пари, познаване на клиентите и спазване на санкциите. По-трудният въпрос обаче е какво остава извън тази ограда. Шерифи, полицейски началници и прокурори предупредиха, че широките изключения могат да дадат на престъпниците точно онези слепи петна, които търсят. Институтът за банкова политика (Bank Policy Institute) предупреди, че законопроектът може да не остави ясно отговорна страна за мониторинга на децентрализираните трансакции.

Индустрията е права за едно нещо – писането на неутрален код не е същото като управлението на банка. Разработчик, който никога не докосва клиентски средства, не трябва автоматично да бъде третиран като финансова институция. Писмо от Blockchain Association, подписано от бивши служители на правоприлагащите органи и националната сигурност, защитава именно тази теза: Защитете кода. Не перете отговорността. Конгресът не трябва да позволява понятието „децентрализиран“ да се превърне в новото лице на офшорните кухи фирми.

Един дефектен закон CLARITY няма просто да осигури вратичка за Техеран. Той ще му връчи законна пазарна структура, в която пътят за евакуация и заобикаляне е предварително проектиран в самата ѝ същина. IRGC, финансистите на Хамас и севернокорейските хакери нямат нужда Америка да се откаже от правоприлагането. Те имат нужда американската ликвидност да бъде насочена през системи, където попечителството е опционално, установяването на произхода закъснява, а отговорността никога не намира своя реален адрес.

Автор: Кевин Коен

Източник: “The American Spectator”