Европа иска да спаси индустрията си, но все още не може да се разбере как

Планираните съкращения на работни места във Volkswagen разкриват спешната нужда от реакция спрямо китайския експортен натиск. Отговорът на ЕС обаче все още е на етап чертеж.

БРЮКСЕЛ – Планът на Volkswagen да съкрати до 100 000 работни места и да затвори четири завода в Германия е точно такъв тип индустриална криза, каквато Брюксел твърди, че иска да предотврати. Държавите от ЕС и евродепутатите обаче все още спорят как точно да реагират на нея.

До края на тази година европейските лидери искат да финализират работата по ключов законопроект – Закона за индустриално ускорение (Industrial Accelerator Act – IAA). Той цели да насочи милиарди от обществени поръчки към европейски компании, помагайки им да устоят на наплива от евтин китайски внос.

„Последните новини от Германия показват спешната нужда от решителни действия за защита на нашите пазари от нелоялни практики на глобалните ни конкуренти“, заяви пред POLITICO комисарят по въпросите на индустрията на ЕС Стефан Сежурне, определяйки закона като „решаващ“ инструмент.

Основната разпоредба в законопроекта – клаузата за предимство „Произведено в Европа“ (Made in Europe) – предвижда да се дава приоритет на местно произведени стоки. Поддръжниците ѝ твърдят, че е крайно време ЕС да защити своята промишленост, но други настояват за натискане на спирачките пред мярка, която определят като протекционистична.

Критиците се опасяват, че предложението рискува да се превърне в юридически лабиринт за компаниите, да оскъпи продуктите, произведени в ЕС, и потенциално да изолира ключови търговски партньори като Канада, Обединеното кралство или Япония.

„Случващото се във Volkswagen е тревожно, но не е изолиран случай. То е следствие от дългогодишната европейска наивност, докато глобалните ни конкуренти преследваха ясни и агресивни индустриални стратегии“, коментира френският либерал Кристоф Грудлер, един от тримата водещи евродепутати по досието в Европейския парламент.

Преговорите между страните членки и законодателите започват едва сега, след като Европейската комисия представи предложението си с тримесечно закъснение през март. Представители на съюза признават неофициално, че времето за постигане на компромис до края на годината (както е заложено в пътната карта „Една Европа, един пазар“) вече изтича.

На кого може да се има доверие

Най-тежкото предизвикателство пред преговарящите е постигането на съгласие кои държави да бъдат включени в списъка на „доверените партньори“. Продуктите на тези страни ще бъдат приравнявани към европейските в някои сфери на обществените поръчки и финансирането.

Дебатът най-общо противопоставя скептиците към свободната търговия (начело с Франция) срещу ориентираните към износ икономики, водени от Германия, Нидерландия и скандинавските страни.

„С инициативата „Произведено в Европа“ и един силен Закон за индустриално ускорение щяхме да можем да абсорбираме шока за Volkswagen и служителите му“, заяви пред POLITICO Пиер Жуве, водещият евродепутат от групата на социалистите по този закон.

Жуве настоява за силно ограничен списък от доверени партньори, които да се подбират внимателно чрез специален механизъм за изрично включване („opt-in“). Подобни искания обаче срещат сериозна съпротива от страна на влиятелния търговски отдел на Комисията, където главният преговарящ Марош Шефчович води линия към разширяване – а не стесняване – на търговските отношения на ЕС.

Индустриалната офанзива на Сежурне е мотивирана от убеждението, че историческата ангажираност на ЕС към свободната търговия се проваля. Брюксел изпитва сериозни затруднения да изработи кохерентен отговор срещу екзистенциалната заплаха от китайското двустранно търговско салдо, което в момента генерира излишък от 1 милиард евро на ден в полза на Пекин.

„Трябва да използваме и всички наши съществуващи търговски инструменти в момента, а не просто да обмисляме нови“, добави Сежурне.

Сред допълнителните мерки, които се подготвят, е изискването към компаниите да диверсифицират източниците си на критични суровини извън Китай, както и вероятни разследвания срещу вноса на plug-in хибридни автомобили, химикали и металорежещи машини.

Въпреки това, дори новите търговски оръжия могат да се окажат безполезни, ако правителствата нямат желание да ги използват. Инструментът срещу икономическа принуда (Anti-Coercion Instrument) – търговската „базука“ на блока – вече позволява на ЕС да предприеме мащабни ответни мерки, но досега никога не е бил задействан.

„Законът за индустриално ускорение е само едната страна на монетата. Комисията трябва също така да се задейства и да защити европейския пазар чрез по-строга и ефективна стратегия за търговска защита“, отбеляза Катлийн Ван Бремпт, белгийски евродепутат от социалистите и водеща фигура по законопроекта в комисията по международна търговия на парламента.

Ще проработи ли?

На заден план изплува въпросът дали законът, въпреки мащабните си амбиции, ще има решаващ ефект, когато най-накрая влезе в сила.

Бизнесът като цяло приветства идеята „Произведено в Европа“, но смята, че потенциалното ѝ приложение е твърде тясно, за да предотврати изнасянето на цели вериги за доставки от континента.

„Като цяло подходът, предложен от Европейската комисия, не изглежда достатъчен за справяне с предизвикателствата пред европейската индустрия“, написа в своя официална позиция най-голямата италианска бизнес асоциация Confindustria, критикувайки ограничения фокус върху екологизирането на промишлеността и списъка с „доверени партньори“, който все още изглежда твърде отворен.

Според тинк-танка Bruegel, правилата за произход в новия закон дори могат да изиграят лоша шега на автопроизводители като Volkswagen. Например:

„Изолирането на алуминиевия сектор по веригата от конкуренцията на вноса би повишило разходите за суровини на европейските производители на автомобили. Те зависят от нисковъглероден алуминий на конкурентни цени, за да запазят глобалната си конкурентоспособност при електрическите превозни средства.“

Преди всичко обаче ще трябва да се постигне компромис между трите институции на ЕС – Парламента, Съвета и Комисията – а знаците за спазване на крайния срок в края на годината не са добри. Тъй като три различни комисии разглеждат законопроекта, не по-малко от 150 евродепутати ще имат право да изразят мнение по текстовете.

Междувременно през първата половина на годината Кипърското председателство на Съвета успя да договори компромисен текст само по части от проектозакона, който е с обем от 100 страници. Така горещият дебат по спорната клауза „Произведено в Европа“ беше прехвърлен към Ирландското председателство, което започва в сряда.

Ирландският министър на предприятието, туризма и заетостта Питър Бърк обаче е готов за предизвикателството:

„Пътната карта е изключително агресивна, в това няма съмнение, но в Ирландия сме много силни в постигането на компромиси“, сподели той пред POLITICO.

Автор: Франческа Микелети

Източник: “Politico”