Новият баланс на силите в света

След американо-израелската агресия срещу Иран, която започна на 28 февруари, и особено след посещенията през май тази година в Пекин на американския президент Доналд Тръмп и на руския президент Владимир Путин, голям брой политически журналисти направиха извода, че е налице кардинална промяна в съотношението на силите на планетата.

Изглежда, че могат да се определят пет основни признака на този процес, който в момента набира сила.

1. Упадъкът на САЩ и на Запада като цяло

Много политолози (преди всичко американски) констатират по-нататъшния упадък на Съединените щати. Медиите публикуват множество материали, разказващи за проблемите на Америка, които се обострят след идването на власт на Доналд Тръмп. Особено активни в това отношение са представителите на Демократическата партия. Като главно доказателство за тази теза се посочва неспособността на администрацията във Вашингтон да се справи с упоритата съпротива на Ислямска република Иран. Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран, съгласуван и подписан в средата на юни, свидетелства за това, че американците са принудени да признаят сериозните ограничения на военната си мощ, а също така показва и нарастващото влияние на Техеран в региона.

Появяват се голям брой критични статии с обвинения към настоящия американски президент, че е подкопал доверието към САЩ и на практика се е изпокарал с всички съюзници на Америка. Някои арабски вестници пишат, че хаосът в международните политически и икономически отношения се предизвиква преди всичко от американската администрация. Според тях Вашингтон смята, че в тази обстановка САЩ извличат много по-големи ползи, докато много други страни понасят сериозни загуби. Например шокът, предизвикан от войната в Персийския залив, доведе до съществено повишаване на цените на петрола и на втечнения природен газ, в резултат на което Съединените щати – като най-голям експортер на тези ресурси – спечелиха допълнително десетки милиони долари.

Много страни страдат и заради съкращаването на доставките на торове през Ормузкия пролив. На 21 май телевизионният канал „Ал-Джазира“ описа ситуацията със следните думи: „Шокът, започнал по танкерния маршрут в Персийския залив, в крайна сметка се отразява на цените на хляба в Кайро, на стойността на ориза в Дака и на количеството торове за малкия фермер в Западна Кения“. В особено тежко положение се оказаха страните от Глобалния юг. В държавите с ниско ниво на доходите разходите за хранителни продукти съставляват приблизително 44% от бюджета на домакинствата в сравнение с едва 15% в развитите страни.

През последните няколко години в западните държави, и най-вече в САЩ, се появиха доста книги и статии, в които като червена нишка преминава мисълта за отслабването на западното доминиране. На тази тема е посветена по-специално публикуваната през 2025 г. книга на известния американски професор от индийски произход Амитав Ачаря „Бившият и бъдещият световен ред. Защо глобалната цивилизация ще преживее упадъка на Запада“. Авторът твърди, че оглавяваният от САЩ глобален световен ред е изграден върху логиката на „имперското първенство“, поради което упадъкът на Съединените щати и на Запада трябва да бъде приветстван.
Друг американски учен от Института „Катон“, Йохан Норберг, пише в The Washington Post: „Колкото и сигурни, богати и могъщи да изглеждат Съединените щати, всичко може да рухне точно така, както в онзи ден на 476 г. сл. Хр., когато е свален последният император на Западната римска империя“. По думите му съчетанието от редица фактори днес – от геополитическото напрежение и растящия държавен дълг до противопоставянето на администрацията на Тръмп спрямо принципите на свободната търговия и върховенството на закона – отново е събудило този страх. Хората се питат дали не е изтекло времето на американския експеримент и дали е прав китайският лидер Си Дзинпин, когато заявява, че Изтокът се издига, а Западът върви към залез.

Характерно е, че в средата на юни известният журналист и публицист Такър Карлсон изрази мнението, че подписването на мирното споразумение с Техеран от страна на Тръмп символизира загубата на „имперския статус“ на Съединените щати, който навремето премина към тях от Великобритания. Суецката криза от 1956 г. стана повратна точка, в която Обединеното кралство престана да бъде възприемано като суперсила, тъй като не успя да постигне набелязаните цели по военен път. Карлсон напомня, че САЩ са водили война със страна, която по ниво на БВП се намира едва на 34-то място в света.

На 22 юни Такър Карлсон заяви, че повече няма да подкрепя Републиканската партия, въпреки че прекара по-голямата част от кариерата си в телевизия Fox News. По информация на CNN той многократно е критикувал войната на САЩ срещу Иран, твърдейки, че тя се води по указание на Израел във вреда на американците. Той обвини партията, че не е в състояние да представлява интересите на своите избиратели: „Те вземат решения въз основа на съвсем други критерии: какво е най-добро за дадена компания, какво е най-добро за Израел, какво е най-добро за нашите спонсори. Това не просто означава, че се движат в погрешна посока – това е напълно неприемливо, това е измяна, това е аморално и не може да продължава повече“.

Тук е уместно да се отбележат още няколко момента, които характеризират продължаващото отслабване на позициите на Запада. Първо, това е запазващата се и дори задълбочаваща се пропаст между богатите и бедните. За това се говори и пише много, но процесът само набира сила въпреки някои козметични опити за по-голямо данъчно облагане на милиардерите. Второ, това е продължаващата морално-етична деградация на Запада, проявяваща се в ЛГБТ движението (еднополови бракове и т.н.), което застрашава числеността на населението в западните държави. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс в наскоро публикуваната си книга „Причастие: търсене на пътя обратно към вярата“ стига до извода, че след разпадането на СССР Западът е загубил християнските основи на своята култура: „Вярата се оттегли от обществения живот както в Северна Америка, така и в Европа. С отслабването на това наследство Западът не просто стана по-неутрален, той забрави за какво се бореше“.

Наред с това сме свидетели на засилваща се класова борба. Например французите не свалят от дневния ред гласуването на закона „Цукман“, който предвижда изземването на 2% от капиталите на най-богатите граждани. Този закон вече месеци наред бива блокиран във висшите инстанции. В Съединените щати ново явление стана избирането на демократичния социалист З. Мамдани за кмет на Ню Йорк, като неговите стъпки за облекчаване на положението на бедните и за известно ограничаване на богатството на милиардерите се радват на голяма подкрепа и популярност. В Америка новите президентски избори ще се проведат през ноември 2028 г., но още отсега аналитици и политически наблюдатели пишат много за шансовете на едни или други фигури да се превърнат в претенденти за най-високия пост в САЩ. В момента според проучванията в Демократическата партия на първо място излиза 34-годишната пуерториканка и член на Камарата на представителите А. Окасио-Кортес (в пресата тя често бива наричана „коммунистка“ или „марксистка“).

Все повече политолози извеждат като един от главните проблеми на САЩ растящата поляризация на американското общество в различни направления. Например усложняват се отношенията между различните етнически групи (след 5–10 години белите могат да се окажат малцинство в собствената си страна). Ожесточава се противоборството между Демократическата и Републиканската партия, което заплашва да прерасне в граждански конфликт. На 7 октомври 2025 г. The New York Times публикува обширна статия под заглавие: „Тръмп не се бои от гражданска война“. В нея се цитира изказване на Стивън Милър, главен съветник на Тръмп по вътрешната политика, относно плановете на администрацията за борба с вътрешните опоненти: „Ние няма да живеем в страх, но вие ще живеете в изгнание, защото силата на правоприлагащите органи под ръководството на президента Тръмп ще бъде използвана, за да ви намери, за да ви отнеме парите, да ви отнеме властта, а ако сте нарушили закона – да ви отнеме и свободата“.

Всичко това се случва на фона на продължаващия залез на Запада. Тази теза все по-решително звучи в пресата на държавите от Глобалния юг: например саудитският вестник Arab News публикува на 19 май статия под характерното заглавие „Нима западните демокрации станаха безнадеждно неуправляеми“. Вестник „Ал-Ахрам“ констатира, че западната демокрация се намира в упадък от момента на края на Студената война и доверието на хората в „системата“ като най-добър начин на управление прогресивно намалява. Основните партии и традиционната политическа сцена в десния, левия и центристкия спектър се разпадат.

Окончателната присъда за пълната морална деградация на западната цивилизация медиите в развиващите се страни издадоха във връзка с делото на педофила и финансист Епстийн. Симптоматична в това отношение е статията във вестник The Arab News. Авторът на статията, известният палестински публицист Рамзи Баруд, подчертава, че най-значителният срив в общественото доверие е настъпил във връзка с публикуването на архивите на Джефри Епстийн. Тези документи разкриха по безспорен начин съществуването на сенчеста мрежа от „влиятелни държавни дейци, корпоративни магнати и агенти на разузнаването“. Престъпленията на Епстийн станаха достояние на обществеността, а за политологията сагата около тази фигура се превърна в истинско политическо земетресение. Рамзи Баруд прави следния извод: „Основният движещ фактор на високата политика вече не са избирателните урни или националните интереси, а по-скоро запазването на непрозрачни транснационални мрежи. Трябва да се признае, че политическият театър – дебати, избори и законодателни битки – може да се окаже просто повърхностен слой, призван да отвлече вниманието от по-дълбоките и тъмни механизми на глобалната йерархия“.

Маргинализирани групи в света са не само жителите на бедните страни, но и всички, които са изключени от този разклонен обществен договор. Разделението сега се случва не строго между ядрото и периферията на националните държави, а между мрежовия елит и отчужденото от него население.

Историята с Епстийн показва, че хищническият, хладнокръвен и безотговорен елит вече не е теория, а документално потвърдена реалност.

Хищническата, антихуманна природа на едрите капиталисти ясно се проявява в много ситуации. Най-пресният пример са масовите демонстрации на 31 май в албанската столица Тирана срещу строителството на луксозен курорт върху девствен участък от средиземноморското крайбрежие, финансирано от дъщерята на Тръмп, Иванка, и нейния съпруг Джаред Къшнър. Протестиращите подчертаваха, че тези вековни крайбрежни дюни, лагуни, гори и блата служат за естествена среда на обитание на разнообразни диви животни и са ключова спирка за прелетните птици и други мигриращи видове.

За разрушаването на либералното пространство пише много и американското списание Foreign Policy, което постоянно се позовава на изявлението на канадския премиер Марк Карни на конференцията в Давос в началото на 2026 г. за края на „приятната фикция и началото на суровата реалност“.

2. Възходът на Китай

На страниците на пресата в различни райони на земното кълбо все по-отчетливо звучи тезата, че Китай по много параметри превъзхожда САЩ и в най-близко бъдеще ще стане държава номер едно.

Преломен момент в това отношение е подписването на 20 май в Пекин на съвместната Декларация на Руската федерация и Китайската народна република за установяване на многополярен свят и международни отношения от нов тип. В нея се подчертава, че във връзка с нарастването на такива негативни неоколониални тенденции като практиката на едностранни силови подходи, хегемонизма, блоковата конфронтация и погазването на общопризнатите норми на международното право, двете големи сили – за да предотвратят завръщането към „закона на джунглата“ – обединяват действията си за хармоничен процес на формиране на равноправен и подреден многополярен свят и международни отношения от нов тип, включително по-справедлива и рационална система за глобално управление. Особено се акцентира върху принципите на неделима и равна сигурност, демократизация на международните отношения и усъвършенстване на системата за глобално управление.

Специален раздел е посветен на тезата, че „всички човешки цивилизации са самоценни и равноправни, те не се делят на високоразвити и нискоразвити, силни и слаби“: духовно-нравствената система на нито една цивилизация не може да се разглежда като изключителна или превъзхождаща останалите.

Днес Пекин е финансов гигант, притежаващ най-голямата в света икономика по паритет на покупателната способност, най-важният център на глобалните вериги за доставки и лидер в областта на технологиите от ново поколение, каквато е изкуственият интелект.

По наскоро публикувани данни на Международния валутен фонд, по паритет на покупателната способност Китай заема първо място с 41 трилиона долара, на второ място са САЩ с 31 трилиона долара, на трето място се намира Индия със 17 трилиона долара, а на четвърто място е Русия със 7,26 трилиона долара.

Дори по американски данни Китай заема първо място в производството на електроенергия, стомана, във военното строителство и в много отбранителни технологии, по брой на публикуваните научни трудове, а също така и по университетски рейтинги: ново австралийско изследване потвърждава лидерството на Китай в 66 от 74 критично важни технологии.

Във военно отношение Народноосвободителната армия на Китай се превърна в мощна военноморска и технологична сила, способна да пресече достъпа до западната част на Тихия океан. Имайки предвид нарастването на взаимодействието между Москва и Пекин по военна линия, това сътрудничество между двете най-големи държави представлява ключов фактор в разпределението на новите военни потенциали в света.

3. Маргинализация на западноевропейските държави

Политолозите в Америка и в европейските страни почти единодушно пишат за маргинализацията на западноевропейските държави: настоящият европейски елит се отличава с липса на стратегическо виждане, късогледа политика и огромна корупция. Американците упрекват своите колеги в липса на компетентност.

Разногласията между двете страни на Атлантика се задълбочават: Тръмп упреква западноевропейците, че не са му дошли на помощ във войната с Иран, и фактически ги отстранява от политическото уреждане на конфликта в Украйна. Управляващите кръгове в Западна Европа, от своя страна, координират усилията си с опонентите на Тръмп вътре в САЩ, преди всичко с демократите, за да отслабят американския президент или да постигнат неговото отстраняване от длъжност.

Пълният провал на западноевропейската линия по отношение на украинския конфликт особено ясно се проявява в плахите стъпки за тиха отмяна на някои антируски санкции и в утвърдилата се позиция относно необходимостта да се води диалог с Москва.

Водещото американско списание Foreign Affairs от 25 май характеризира ситуацията със следните думи: „Съединените щати губят своите позиции. Възходът на останалите страни създаде алтернативи на реда, в който доминира Западът“.

Ръководителите на западноевропейските държави дотолкова бяха смаяни от новата линия на Доналд Тръмп, че и досега не са в състояние да изработят какъвто и да е ясен курс в това противостояние между САЩ и Западна Европа. Болезненият процес на преход от пълно послушание към Вашингтон до опозиция спрямо действията на Белия дом протича твърде неравномерно, още повече че в самия Европейски съюз няма единство.

Трябва да се има предвид, че разгръщащата се енергийна криза удря болезнено по икономиките на европейските страни. Освен това засилващите се корупционни скандали с влиятелни фигури и обострянето на междурелигиозните спорове подкопават положението на Евросъюза в света, тъй като все повече хора започват да се съмняват, че европейците са еталон в областта на моралните ценности. Много жители на Западна Европа бяха потресени от факта, че австрийската полиция откри отрова за плъхове в бурканчета с детска храна, което принуди полицията на Германия, Австрия, Чехия и Словакия да предприеме спешни мерки за изтеглянето на този продукт от супермаркетите.

По този начин Европейският съюз е принуден да води борба едновременно и с Русия, и със САЩ. По мнение на британския вестник The Financial Times отношенията на ЕС с Китай също оставят много какво да се желае.

Късогледата линия на настоящите управляващи западноевропейски елити, меко казано, крие твърде сериозни последици. Отказвайки се от сравнително евтините руски енергоносители, те доведоха страните си до икономическа рецесия, която може да се превърне в сериозна криза. Това напомня за поговорката „напук на баба си ще си замразя ушите“. Все повече здравомислещи фигури на континента се обявяват за възстановяване на връзките с Русия, но това изглежда ще изисква сериозна промяна в правителствените кръгове. Този процес, съдейки по всичко, започна с оставката в края на юни на британския премиер Киър Стармър.

4. Новата роля на БРИКС

В най-близко бъдеще ще се проявява все по-ясно новата роля на БРИКС като представител на глобалното мнозинство. Сега в това обединение има 10 държави: Русия, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, а също така Иран, Египет, ОАЕ, Етиопия и най-голямата държава в ислямския свят – Индонезия. БРИКС поддържа близки връзки под различни форми с още приблизително петдесет страни. Това обединение на практика представлява всички основни цивилизации на нашата планета, с изключение на западната.

Възможно е още в най-близко време тези страни решително да поставят въпроса за преразпределяне в тяхна полза на местата в основните международни организации, преди всичко в МВФ. Неотдавнашни статистически данни показват, че през последните години икономическият растеж се дължеше основно на постиженията на страните участнички в БРИКС, докато на страните от Г-7 се падаха едва 20% от този прираст.

5. Отслабване на позициите на Израел

Към признаците на новия баланс на силите си струва да се причисли и отслабването на позицията на Израел. Поради безрезервната подкрепа на Съединените щати Тел Авив на практика се опитваше да се постави над международните закони, грубо нарушавайки нормите на международното право. Това пролича най-ясно в геноцидната война в сектора Газа и в престъпните репресии срещу палестинците в окупираните територии. Това явление е свързано преди всичко с критиката към действията на еврейското лоби в Съединените щати, което все по-често се забелязва не само сред привържениците на Демократической партия, но и сред републиканците, които подкрепят Тръмп.

Още едно проявление на недоволство от действията на министър-председателя Нетаняху от страна на американските власти стана неотдавнашният остър разговор на Тръмп с израелския лидер, в който той го уведоми, че САЩ прекратяват военните действия срещу Иран.

Самият факт, че Вашингтон водеше преговори с Иран, без да се съобразява с Израел, говори за това, че в САЩ се появява все по-ясно осъзнаване, че американските интереси често се разминават с израелските. Американският телевизионен канал CNN оцени заплахите на вицепрезидента Ванс по адрес на Нетаняху „като ясен знак, че САЩ могат да прекратят близките си отношения с Израел“. Ванс подчерта, че атаките срещу единствения останал мощен съюзник на Израел са контрапродуктивни: той предложи на Израел да намали операциите си в Ливан, заявявайки, че една толкова малка страна „не може просто да решава всички свои проблеми с националната сигурност, като убива хора“.

Списание Foreign Policy подчертава, че общественото мнение в Америка се е променило рязко: по-малко от половината американци казват, че подкрепата за Израел отговаря на националните интереси на САЩ. Американците вече се отнасят към палестинците с по-голямо съчувствие, отколкото към израелтяните.

Антиизраелските настроения се разпространявают по целия свят. Нов момент стана искането за въвеждане на санкции от страна на Европейския съюз във връзка с бруталните действия на израелтяните спрямо европейските активисти от международната хуманитарна флотилия „Сумуд“ (инициатива, чиито участници си поставяха задачата да пробият морската блокада на сектора Газа и да доставят в анклава хуманитарна помощ).

След израелския геноцид в Газа и бруталните агресивни действия срещу Иран, в САЩ и Западна Европа расте движение, настояващо властите да спрат прекомерната си подкрепа за Нетаняху и неговото правителство: тези количествени натрупвания, в строго съответствие с теорията на Хегел, скоро ще преминат в ново качество.
Младите хора в различни региони на земното кълбо, включително на Запад и в страните от Глобалния юг, не могат да се примирят с военните престъпления на Израел, извършвани в Газа, Ливан, Сирия, Иран и т.н. По информация в германската преса, самият факт, че Германия не беше избрана сред непостоянните членове на Съвета за сигурност, се обяснява не толкова с подкрепата за киевския режим, колкото с откритата произраелска позиция на властите във Федералната република.

Обобщавайки казаното, може да се направи изводът, че съществуват още много свидетелства за ускоряване на процеса на прегрупиране на силите в международните отношения, които в най-близко бъдеще ще се усещат все по-осезаемо.

За да бъде картината пълна, е необходимо да се спомене и едно ново сериозно предизвикателство пред цялото човечество. Това не е просто въпросът за изкуствения интелект, а фактът, че технологичните олигарси, прокарващи това откритие, не крият намерението си да наложат своята власт над целия свят, включително и над отделните държави. Многобройните дискусии по този проблем показват не просто остротата на предизвикателството, но и сериозните последици, които решението на този спор ще има за бъдещото разпределение на силите на нашата планета.

Автор: Вениамин Попов

Вениамин Попов е извънреден и пълномощен посланик на Русия, кандидат на историческите науки, член на РСМД (Руски съвет по международни дела)

Източник: “РСМД”