Как Америка може да доживее до 500 години

Чичо Сам трябва правилно да подреди приоритетите си.

Прекарал съм много време в Близкия изток и мисля за това място още повече, когато съм далеч от неговите натрапчиви миризми и мистерии от „1001 нощ“. Бях изпратен там много млад, тъй като баща ми притежаваше текстилни фабрики в Африка, в Хартум, и всеки уикенд прекарвахме в Кайро или Александрия. И двата града по онова време все още бяха космополитни, с прекрасни хотели, нощни клубове и ресторанти. Насер все още не беше дошъл на власт, въпреки че крал Фарук наскоро бе свален от престола. Пред къщата ми в Александрия гигантски кипариси, диви рожкови и кестени държаха големите ливади в сянка, а коктейлите следваха един след друг. „Гропи“ – световноизвестният ресторант и нощен клуб, в който германският командир Ервин Ромел се беше заклел да пие чай (но така и не успя) – вече го нямаше. И все пак европейското присъствие се усещаше навсякъде, а „Александрийският квартет“ на Лари Дърел беше напълно жив. О, да, почти забравих – тогава в Близкия изток да си американец означаваше да бъдеш някой специален, и то наистина специален.

Много години по-късно се завърнах в Кайро за едно спортно събитие и това вече беше друг свят. Египетската столица се беше превърнала в ад, с безброй милиони, живеещи по улиците – отломки от човечеството, търсещи препитание в някогашния горд и красив град. Оттук идват и непрестанните ми мисли за това какво можеше да бъде. Какво щеше да стане, ако администрацията на Айзенхауер беше финансирала Асуанския язовир? Какво щеше да стане, ако американците не бяха застанали на страната на Израел и саудитските фундаменталисти срещу Насер? Тогава може да се предположи, че Шестдневната война нямаше да се случи. Дори е възможно Египет, със западна помощ, да се беше превърнал в проспериращ арабски крайъгълен камък на демокрацията.

Същите мисли ми идват и за Иран – страна, която никога не съм посещавал. Ако Ким Рузвелт и други умни млади момчета от ЦРУ не бяха направили заговор за свалянето на демократично избрания и много популярен премиер Мохамед Мосадек заради престъплението му, че национализира иранския петрол, натрапвайки след това на 18-милионния ирански народ надутия, слаб, но в основата си свестен шах Пахлави – какво щеше да стане тогава? Пахлави беше обсебен от идеята да минава за кралска особа – баща му беше обикновен офицер, който взе властта с преврат и се обяви за потомък на персийските кралски особи отпреди 2000 години. Това бяха холивудски истории, но играта на нациите е малко по-сериозна. Срещнах шаха в Санкт Мориц и излизах с бившата му съпруга Сорая. Той оставяше впечатлението, че се вълнува повече от това с кого излиза тя, отколкото от иранското духовенство, което кипеше от гняв под повърхността на неговото управление.

След като се отървахме от Мосадек, влязохме в серия от неуспеси в Куба, Виетнам и Никарагуа, но пък успяхме в Чили. Способността на Чичо Сам да не се учи от грешките си никога не бива да се подценява. Добрият чичо трябва да чете повече история и да действа съобразно нея. Най-великият владетел от всички, що се отнася до познатия тогава свят, беше Александър Велики – считан за гръцки бог от египтяните и други далечни племена, завоевател на Персия, Индия и целия Близък изток, който умират от чума на 30-годишна възраст. Мога да се сетя за много други – Наполеон, Юлий Цезар, Чингис Хан. За повечето от тях всичко завърши зле. И не забравяйте британците. „Слънцето никога не залязва над империята“, хвалеха се те някога; сега се хвалят с това колко много богати араби и индийци плащат за английски имения и земи. (Едно от удоволствията в живота ми е да гледам как титулувани англичани се кланят и умилкват пред дебели емири на конните състезания в Аскот.)

Теорията, че Пелопонеската война е започнала, защото възходът на Атина е алармирал Спарта, напомня за съвременен Китай и САЩ. Атина и Спарта са воювали помежду си до пълно изтощение в продължение на близо 30 години война. САЩ и Китай сега се разглеждат като почти равни съперници за първото място, така че ето моето предупреждение. Атина и Спарта са имали множество спорове, включващи по-малки градове, съюзени с тях. Малко като Америка и Китай днес – и точно тук добрият чичо трябва да бъде много внимателен. Израел е толкова ненадежден съюзник, колкото изобщо една нация може да бъде, както и всички близкоизточни нации и повечето африкански страни. Никой в Южна Америка няма да вдигне пушка, за да защитава северноамериканските интереси. В Европа Полша, Гърция и Украйна биха го направили, а може би и Германия. Както и Тайван и Япония.

Няма нужда да изброяваме кои страни ще вземат страната на Китай, ако стрелбата започне. Фактът, че администрацията на Байдън предостави 2000-фунтови бомби, които бяха използвани за изравняване със земята на цели цивилни квартали в Газа, причинявайки огромни жертви, не е тайна по света. Процентът на жертвите е висок сред жените и децата. Имайте предвид, че това не е изцяло дело на Чичо Сам: западната намеса създаде токсично наследство след разпадането на Османската империя в началото на XX век. Създаването на Израел и неговото поведение спрямо местните палестинци задълбочиха проблема.

Добри Чичо Сам, ти си на 250 години; ако искаш да бъдеш номер едно и на 500 години, стой далеч от чуждите държави и политики. Погледни навътре, дръж лошите момчета навън и ще седиш на челната маса и на 500-годишна възраст. Гарантирам го.

Автор: Таки

Източник: “The American Conservative”