„Спутник моментът“ на китайския изкуствен интелект

Този път великият скок напред се случи с помощта на Вашингтон.

Това, което превърна успешния старт на съветския спътник „Спутник“ през 1957 г. в голяма криза за Америка, беше осъзнаването ни, че съветските технологии са изпреварили Запада в космическата надпревара. Почти 70 години по-късно един нов китайски модел на изкуствен интелект (ИИ) би трябвало да задейства подобна тревога в целия Запад – най-вече защото този път вина за това има отчасти и американската политика.

Пускането на безплатния китайски модел с отворен код DeepSeek R1 през януари 2025 г. показа, че Китай стопява дистанцията. Това предимство обаче вече изчезна. Моделът DeepSeek V4, пуснат през април 2026 г., изненада света, тъй като беше оптимизиран за чипове на Huawei. Още преди DeepSeek V4 китайските модели с отворен код вече бяха популярни по целия свят – включително и в Съединените щати. Сега, чрез производството на чипове, които са достатъчно напреднали за обучението и работата на тези модели, китайските производители на чипове разбиха съкрушителното конкурентно предимство, което американските компании поддържаха в ИИ надпреварата само допреди няколко месеца.

На практика появата на DeepSeek V4 означава, че търсенето на китайски ИИ модели оттук нататък ще работи в полза на китайската ИИ екосистема, а не на американската. Това, от своя страна, задвижи самоподдържащ се маховик от инвестиции, изследвания и разработки, който позиционира Китай в състояние да изпревари САЩ в надпреварата за изкуствен интелект.

Пускането на безплатния модел с отворен код GLM-5.2 от Z.ai преди няколко седмици – директен резултат от този самоподдържащ се цикъл – е истински „Спутник момент“. Шокиращо е, че GLM-5.2 надминава най-добрия платен модел на OpenAI, GPT-5.5, по ключови инженерни бенчмаркове, като производителността му е изключително близка до флагмана на Anthropic – Claude Opus 4.8. Още по-тревожното е, че според информациите GLM-5.2 е бил обучен изцяло върху чипове Huawei Ascend, без каквото и да било участие на американски чипове. GLM-5.2 притежава водещи в индустрията технически характеристики, за които дълго време се смяташе, че са приоритет единствено на американските ИИ лаборатории – например дълготрайни агентни задачи като писане на код (coding) – ИИ функцията, която превърна Anthropic в компания за трилион долара почти за една нощ.

За да се подчертае новаторския характер на тази разработка, трябва да се поясни, че агентният ИИ модел е такъв, който може да работи автономно за постигането на дефинирана от потребителя цел, като сам съставя сложни планове с обратна връзка, избира кои приложения или инструменти да използва, стартира голям брой други ИИ агенти, които контролира, коригира грешките си и продължава до пълното приключване на задачата с минимално човешко участие. Представен само преди няколко месеца, агентният ИИ вече генерира повече от половината интернет трафик. И той поставя основите на следващата фаза на ИИ революцията: роботиката, където Китай вече е натрупал огромна преднина пред останалата част от света.

Част от логиката зад контрола върху експорта на ИИ технологии за Китай се основаваше на идеята, че лишен от американски технологии, Китай ще изостане още повече в ИИ надпреварата. В края на миналата година видни поддръжници на експортния контрол, като Джеф Смит и Брайън Бърак от фондация „Херитидж“, уверено твърдяха: „Засега забраната на продажбите на модерни ИИ чипове за Китай няма да накара китайските компании да се обърнат към местен конкурент по една проста причина: такъв няма. Те все още нямат качеството, мащаба и надеждността, за да задоволят китайското вътрешно търсене, камо ли да предложат конкурентна глобална ИИ инфраструктура (AI stack).“ Според Смит и Бърак дори по-слабите американски технологии – като чипа H20 на Nvidia, чийто износ за Китай администрацията на Тръмп одобри миналата година – са били „по-добри по отношение на производителност, надеждност или наличност спрямо местните алтернативи на Китай“.

Както се случи и с много други подобни оптимистични оценки, тази се оказа погрешна в практически всяко отношение. Само два месеца по-късно Huawei пусна новия Ascend 950PR. Новият чип има сравнима производителност при извеждане на данни (inference) с Nvidia H100 – който все още захранва водещите модели в САЩ – и е три пъти по-мощен от H20. Също толкова тревожно е, че новите чипове почти сигурно са произведени с помощта на китайски полупроводници. Това означава, че Китай е разчупил зависимостта си от полупроводниковата индустрия на Тайван – нещо, което дори Съединените щати все още не са постигнали.

Проблемът не е само в това, че американският експортен контрол не успя да спре възхода на Китай в областта на изкуствения интелект. Нашите ограничения всъщност ускориха възхода на Китай, като принудиха цялата екосистема от разработчици в страната да се довери на местно произведени чипове, карайки по този начин нейните производители на чипове да отговорят на предизвикателството. Действително, основният ефект от американския експортен контрол беше да помогне за гарантирането на успеха на китайската индустриална стратегия за ИИ. Дори по отношение на общата изчислителна мощ на ИИ центровете за данни, където САЩ все още са далеч напред, китайските центрове за данни разполагат с повече от достатъчно изчислителна мощ, за да обучават модели на световно ниво (както показва GLM-5.2), без изобщо да споменаваме военните приложения.

Твърденията на поддръжниците на експортния контрол, че китайските ИИ компании са далеч от това да се конкурират с Америка за глобалния пазарен дял, се оказаха просто выдаване на желаното за действително. Първите доставки на суперклъстера Atlas 850E на Huawei за използване в ИИ центрове за данни са планирани да пристигнат в Южна Корея тази година; Южна Корея няма да бъде единственият съюзник на САЩ, купуващ китайски ИИ. Според информацията компанията рекламира системи, комбиниращи нейните нови чипове 950DT с DeepSeek V4, като решение от типа „пълен стек“ (full stack) за чуждестранни клиенти в Близкия изток и Централна Азия. Освен това се съобщава, че Huawei обмисля внедряването на най-новите си чипове в съществуващи облачни и ИИ сървъри в Латинска Америка.
Поради американския експортен контрол Huawei спечели гарантирана клиентска база от разработчици, които само преди година копнееха за американски ИИ чипове. Приблизително 60 милиарда долара приходи, които иначе биха отишли в американски компании, сега наливат ракетно гориво в китайския ИИ сектор, увеличавайки инвестициите на страната в научноизследователска и развойна дейност (R&D), инженерна поддръжка, софтуерна оптимизация и веригата за доставки. Тези разходи драстично повишават ИИ възможностите на Китай, както в търговската, така и във военната сфера.

Непредвиденият напредък на Китай трябва да принуди американската страна да преосмисли позицията си. Законът за реформа на експортния контрол (Export Control Reform Act) – законът, който урежда тези ограничения – признава, че когато целевата държава постигне алтернативи с аналогично качество и в достатъчно количество, контролът става неефективен. Китай достигна тази точка. Неговите модели са точно толкова добри, колкото и нашите, а хардуерът му може да обучава и да извършва логически изводи (inference) за всеки модел на конкурентна цена. Освен това производственият капацитет на Китай – от полупроводници и памет до модерни ИИ чипове – се подготвя да залее света.

Въпреки натрупващите се доказателства, че Китай е постигнал този свой „Спутник момент“ до голяма степен сам, американските „китайски ястреби“ остават свирепо фиксирани върху експортния контрол, който в момента основно ограничава глобалната конкурентоспособност на американския ИИ. Тази слепота подкопава технологичното лидерство на Америка също толкова ефективно, колкото всичко, което Пекин би могъл да направи.

Автор: Питър Яред

Източник: “National Review”