Мирът ще бъде постигнат на бойното поле

На ПМЕФ 2026 Путин игнорира украинските провокации, за да отпразнува просперитета на Русия, преди да заяви направо, че мирът ще бъде спечелен на бойното поле, а не на масата за преговори.

В западните среди се води много дискусии за необходимостта от дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и за перспективите за това. Голяма част от тази дискусия е съсредоточена около необходимостта Русия и Украйна да седнат на една и съща маса, за да могат да се проведат смислени преговори. Действително, голяма част от западния подход към конфликта е фокусиран върху необходимостта Украйна да ескалира конфликта по начин, предназначен да изправи Русия пред неизбежността на военно патова ситуация и по този начин – пред необходимостта от уреждане на спора по пътя на преговорите. Появата на руския президент Владимир Путин на Международния икономически форум в Санкт Петербург (ПМЕФ) обаче изглежда попари всяка подобна възможност. Русия, според президента Путин, е готова и желае мирно уреждане на конфликта с Украйна, но само при условия, приемливи за Русия. Поради това перспективите за мир в близко бъдеще са несъществуващи, а условията за прекратяване на конфликта ще бъдат дефинирани на бойното поле, а не около масата за преговори.

В седмиците, предхождащи ПМЕФ 2026, както в западните, така и в руските интелектуални среди се говореше много за промяна в нагласите сред руския народ по отношение на продължаващия конфликт между Украйна и Русия, който навлезе в своята пета година. Един от популярните на Запад наративи се основаваше на концепцията, че Русия започва да се изтощава, физически и психически, от конфликт, за който изглежда няма светлина в края на тунела. Бавните успехи на фронтовата линия в Украйна, често на цена на значителни човешки жертви, съчетани с увеличаването на украинските атаки с дронове с голям обсег срещу стратегическа инфраструктура в руския стратегически тил, според този наратив, оказваха осезаемо влияние върху населението, чиято предишна безрезервна подкрепа за руския президент започваше да отслабва.

В Русия подобни настроения бяха ехо сред консервативните среди (в Русия вече няма жизнеспособна либерална елитна прослойка), чиято подкрепа за конфликта оставаше твърда, но за които темпото и методологията на конфликта страдаха от липса на онзи вид спешност и посока, необходими за решително поражение не просто на Украйна, но и на концептуалния „колективен Запад“ (Европа, НАТО и САЩ), чиято материална и финансова помощ за Украйна се разглеждаше като решаващ компонент в способността на Украйна да продължи да се бие.

Ефектът на Караганов

Една от по-популярните позиции в консервативния провоенен лагер вътре в Русия беше тази, разпространявана от известния политолог Сергей Караганов, близък довереник на президента Путин, който изигра централна роля в изготвянето на новата руска ядрена доктрина, публикувана през есента на 2024 г. Караганов хвърли вината за продължаването на конфликта между Русия и Украйна изцяло върху плещите на Европа и открито защити политиката на превантивни военни удари срещу европейски военнопромишлени обекти, участващи в снабдяването на Украйна, а ако подобни атаки не успеят да принудят Европа да преустанови подкрепата си за Украйна – да се премине към атаки срещу центровете за вземане на решения в Европа както с конвенционални, така и с ядрени удари. Нагласите на Караганов, които бяха повторени и от бившия руски президент Дмитрий Медведев, се основават на идеята, че Съединените щати няма да се притекат на помощ на Европа, дори ако Русия използва ядрено оръжие, тъй като, ако перифразираме основополагащата статия на Караганов от 2023 г., където този аргумент беше представен за първи път, никой президент на САЩ няма да бъде готов да замени Бостън за Познан.

Опасенията на Караганов не се проявиха в геополитически вакуум, а по-скоро дойдоха в отговор на трудните условия на фронтовата линия в Украйна и нарастващото усещане в Европа, че войната с Русия е неизбежна. Наскоро публикуваната германска военна доктрина се основаваше на очакванията, че Германия и Русия ще бъдат във война до 2029 г. Изявления на висши британски военни и цивилни лидери говорят за необходимостта от готовност за конфликт с Русия до 2030 г., а генералният секретар на НАТО Марк Рюте открито намекна за неизбежността на конфликт между Европа и Русия, който би повторил ужаса и интензивността на Втората световна война.

Мнозина на Запад оцениха интелектуалното поведение на Караганов едновременно като знак за отчаянието, което съществува вътре в Русия – където тя вече трябва да заплашва с използване на ядрено оръжие, за да постигне това, което не може да бъде постигнато с конвенционални средства на бойното поле, – и като засилващо се разочарование в ръководството на президента Путин, което води до засилени спекулации в определени среди, че вълците се събират около Кремъл, търсейки как да заменят човека, който ръководи Русия повече от четвърт век.

Руската реалност

Още през май 2022 г. бившият министър на отбраната на САЩ Лойд Остин формулира официалните политически цели както на Съединените щати, така и на НАТО, когато става въпрос за конфликта между Русия и Украйна, а именно стратегическото поражение на Русия. Тази политика се състоеше от три поддържащи стълба. Първо, да се откаже на Русия военна победа в Украйна и вместо това руската армия да бъде затлачена в безкраен дебакли от афганистански тип, който да изтощи бойната мощ на нацията. Второ, Русия да бъде срината икономически чрез санкции, които да задушат способността ѝ да финансира не само конфликта в Украйна, но и всяко бъдещо военно приключение. И накрая, Русия да бъде срината социално, което да доведе до политическа промяна, при която президентът Путин да бъде отстранен от власт и заменен от ръководство, по-склонно да отстъпи пред исканията на Запада.

Тази политика остава в сила и днес, активно и настойчиво прокарвана от Европа и по-пасивно поддържана от Съединените щати. Проблемът за Запада е, че тази политика се провали. Руската армия далеч не е победена и е спечелила стратегическата инициатива по цялата дължина и дълбочина на зоната на конфликт с Украйна. Докато индустриалният капацитет на Европа и САЩ за поддържане на логистичните нужди на украинската армия намалява или в някои случаи е напълно блокирал, руската отбранителна индустрия навлезе в пълен ход, без признаци на забавяне. Икономическите санкции навредиха на Русия, но не фатално – руската икономика расте, заедно със стандарта на живот на руското население.

Което ни води до политическата съдба на руския президент. В дните преди ПМЕФ 2026 Украйна приложи кампания от засилени удари с дронове. Една от тези атаки беше срещу педагогически колеж в Луганск, при която загинаха 21 студенти. Друга атака беше извършена срещу Санкт Петербург в деня на откриването на ПМЕФ. Всички тези атаки бяха замислени да провокират руското ръководство. Вместо да обърне внимание на тези провокации обаче, официалното изказване на президента Путин по време на пленарната сесия на ПМЕФ се фокусира изключително върху руската икономика и необходимостта от създаване на стабилна среда, благоприятна за инвестиции (около 84 милиарда долара в нови бизнес сделки бяха сключени на ПМЕФ тази година). Накратко, руският президент направи така, че конкретно да подчертае, че Русия не се определя от конфликта, а по-скоро от бъдещия си просперитет.

Едва в сесията за въпроси и отговори руският президент насочи вниманието си към конфликта с Украйна. Президентът Путин се изказа открито пренебрежително към онези, които твърдяха, че е необходимо конфликтът да се разшири в Европа. Коментирайки отворено писмо, публикувано под името на украинския президент Володимир Зеленски, призоваващо за мирни преговори, президентът Путин подчерта желанието на Русия за преговори, но само при условия, приемливи за Русия. А за онези, които се съмняваха в решимостта на руския президент или на руската армия да постигнат победа на бойното поле, президентът Путин разсея тези опасения с директен апел към руските въоръжени сили, който съчетаваше формалността на подобни заповеди, издавани по време на Втората световна война, сผ другарството на споделения опит: „Продължавайте да работите, братя“. За седящите в залата въздействието на тези думи беше наелектризиращо и завладяващо – нещо, на което наблюдателите на Запад би било добре да обърнат внимание.

Автор: Скот Ритър

Източник: “Forum Geopolitica”