Еврото и двете крайни позиции

Вината за огромното разделение в българското общество по темата „за или против приемането на еврото“ пада изцяло върху политиците и институциите в България. 

В последните две години ставаме свидетели на налагането на две крайни позиции. Едната е, че влизането ни в еврозоната ще ни направи много по-богати, докато другата ни плаши, че влизането ни в еврозоната би донесло огромни финансови и икономически проблеми. Истината е, че няма да се случи нито едно от двете.

Темата за еврозоната трябва да се разделя на две части – едната е същността и функциите на единната валута, другата е нейното управление, което се осъществява от евросистемата (ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки на еврозоната). 

Има редица теоретични и емпирични доказателства, че концепцията за единна валута, особено в Европа, е полезна и ефективна. 

По линия на работата на евросистемата има много поле за дебат – дали сегашният френски модел (експанзионистичен) е по-добър или връщането към стария германски модел (пред 2008-2009 на по-консервативно управление). ПС Аз категорично поддържам втория вариант. 
Липсва експертният и конструктивен дебат по подобни теми, както и по останалите важни казуси: за паричния суверенитет, готовността на България за еврозоната (номинална и особено реална конвергенция), ползите и рисковете в периода след приемането на еврото и тн. Тази липса поставя изкривения политически прочит на темата в центъра на общественото внимание, което е пагубно за формирането на качествено и по-пълно мнение сред българските граждани. 

Вина за тази какафония имат и институциите, особено БНБ, които така и не направиха ефективна информационна и образователна кампания по темата. 

Резултатите са налице – силно поляризирано общество, което носи политически изгоди за политически партии като Възраждане. 
А притеснението на хората е най-логичното нещо на света, защото тук става дума за промяна. 

Всяка промяна е пропита от частично или пълно недоверие и притеснение. Устойчивото му преодоляване може да се постигне само с обяснения, позиции, аргументи, дебати, спокойствие…