Парад на лицемерното съчувствие

В България със сигурност живеят много умни, достойни и честни хора. 

Също толкова сигурно е, че сред управляващите в момента няма /почти/ нито един такъв. 

Случилото се днес е поредното доказателство за тази тъжна констатация. 

В огромното си мнозинство управляващият "елит" е съставен от хора безгръбначни, неумни и готови на всякакви недостойни дела в името на личния просперитет. 

Нямате илюзии, предполагам, че тази екзалтация, с която евроатлантическият "елит" посрещна Володимир Зеленски, няма нищо общо с каквато и да било искрена съпричастност към пострадалите от войната хора. Това беше парад на лицемерното съчувствие. 

Истинската цел на онези, които обсипваха Зеленски с фалшивите си любовни чувства, е съвсем друга. Политици, анализатори, журналисти, представители на "гражданското общество" се стремяха към едно-единствено нещо - да бъдат забелязани и отличени. Тяхното "славаукраинство" е банален кариерен асансьор, който трябва да ги издигне възможно най-бързо над останалите. И когато не можеш да спечелиш с качества и с талант, се отдаваш на подмазвачество и лакейство. 

По отношение на българските, а особено и по отношение на чуждестранните фактори. Зеленски и Украйна ги интересуват само дотолкова, доколкото "почитта" към тях може да им донесе снизходителното одобрение на големите задокеански началници.

 Застаналите на "правилната страна на историята" са най-банални кариеристи, мародери, възползващи се от чуждото нещастие, за да трупат актив - символен и материален. Пошлият маскарад, който тези хора разиграха днес, показва само едно. 

Управляващият политически "елит", както и интелектуалната му прислуга, са лишени от елементарно достойнство. Какво ли не можете да откриете при тези лица, само едно със сигурност няма да намерите - почтеност.

 Достойнството е качество, което те отдавна са изгубили. Ако изобщо някога са го имали, разбира се.