Един изумителен българин

На 16 май 1861 г. умира великият български деец на Възраждането - Иван Денков (Денкоглу)!
Поклон пред светлата му памет!

Иван Ненов Денков е роден е през 1781 г. в бедно селско семейство на Нено и Мария от софийското село Балша. Когато Денкоглу е все още дете, семейство Дечеви се преселват за да търсят препитание в София. Шивашкият бизнес не потръгва и малкият Иван е принуден да работи като слуга в един хан на тогавашната махала „Капана“ (днес около Съдебната палата).

Той е буен и палав, трудно понася господарския постоянен тормоз, който често завършва с бой. Баща му умира, болнавата му майка не може да изхранва себе си и сина си и решава да го прати при техен роднина, който е калугер в Търновско.

В началото предприемчивият младеж започва търговия със стоки от турската империя – платове, пастърма, сирене в тулум, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна. Изкачва стъпало по стъпало цялата стълбица на тогавашния бизнес.

В Москва през 30-те години на 19 век, Денкоглу пристига като търговец със значителен капитал. Някои го изчисляват на близо 100 хил. златни рубли. Тогава започва банкови операции и нещо, което никой друг българин от онова време не прави – търговия с твърде скъпите и любими на руската аристокрация сибирски кожи. Денкоглу продава в Москва кожи от див самур, от норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и други. По това време най-търсени са кожите от див сибирски самур. Руската аристокрация ги открива още по времето на Петър Първи, по-късно те се превръщат в мода, която и до днес се възкресява през 20 – 25 години. Такава скъпа сибирска кожа Денкоглу подарява на съпругата на Сава Филаретов – Йорданка. Благодарение на този подарък тя е първата жена в София, към която се обръщат с „госпожа“. Мнозина софиянци дори го мислят за нейно собствено име.

Огромна част от състоянието си Денкоглу раздава за благотворителни цели. Още през 1834 г. дарява 15 хил. златни рубли с изричното желание да се основе фонд към Московския университет, от който да се изплаща обучението на един студент.

С парите на Денкоглу в Московския университет учи Никола Михайловски, създател на прочутата еленска даскалоливница, която някои с основание смятат за първото висше училище за учители в България, и баща на Стоян Михайловски.

Вторият стипендиант на Денкоглу е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа „В навечерието“ – свищовецът Николай Катранов.

Сава Филаретов, който следва философия в Московския университет, става довереник на търговеца и по негова воля е първият учител в основаното от Денкоглу софийско девическо училище.

Последният стипендиант, който учи приживе на големия български дарител, е Константин Геров от Одрин.

Денкоглу дарява 30 хил. златни рубли за построяването на първото девическо училище в София. То е издигнато в двора на църквата Света Неделя. Откриването му става през 1858 г. с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша и австрийския консул в София Замеро. Сградата е на два етажа, в училището учат около 150 момичета.

След откриването на девическото училище Иван Денкоглу влага 10 хил. златни рубли в петербургска банка „за вечни времена за училищата в София“.

Към края на живота си той основава фонд за обучение на млади българчета в одеския Ришельовски лицей. За него дарява други 10 хил. златни рубли и увеличава фонда за Московския университет с още 1500 рубли.

Със собствени пари Денкоглу издига в София училище, на което по-късно дарява и голям брой книги. В знак на благодарност за делото на Юрий Венелин към българския народ Денкоглу отпуска средства за поставянето на негов паметник и издаване на съчиненията му. В края на живота си завещава големи суми на софийски училища и църкви.

В завещанието си определя над 5000 рубли за църквите в София както и Априловската гимназия.

В завещанието му се съдържат и още слова предназначени за българи в неблагоприятно състояние, говорещи за дълбоката му любов към народа ни:
„Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им“ и „Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове“. След голямото земетресение в София той изпраща 4000 златни рубли, за да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите.

Иван Денков (Денкоглу) умира на 16 май 1861 г. в Москва и е погребан в Пятницкото гробище.

 Вечен поклон и вечна памет пред великия български възрожденец – Иван Денкоглу!

Да живее България!