Левски бе религиозен фанатик на българската свобода

Преди век и половина (151 години) на 27.12.1872 е заловен Левски.

В тези светли дни българите трябва да си спомним за този титан на българския дух и национално ни самочувстие. 

Вярващ до края в Бога и предначертанието си и бидейки дете на църквата, Левски бе религиозен фанатик на българската свобода!

По модела на Безгрешния претвори словото си в дела и непреклонно тръгна към своята Голгота - за да изкупи с живота си мъките, робията, примирението и страха от изстъпления през вековете. 

Днес празнуваме спокойно със семействата си раждането на Бог, благодарение  на свободата, която пося Апостола. Захари Стоянов разказва как в подготовката на Априлското въстание, предизвикало Руско-турската (и освободителна за нас) война, Гюргевските апостоли където и да минели из страната, чували от хората, че Левски вече е бил там и ги е привлякъл за борбата. Комитите трябвало вече жънат посятото от непримиримия дякон! 

Кален в трудоемкото служене на църквата и революционната деятелност, Левски бе също така самобитен политически и философски талант. В стоицизма - най-солидната философия за мястото на човека - има 4 стълба. Мъдрост, смелост, етика (справедливост към другите) и самоконтрол. 

Вижте сами какви хора Левски препоръчва за делото на националноосвободителна революция. В писмо до Л. Каравелов от 16.IX.1872г., той пише:
“На такива хора дай работа, които са разсъдителни (мъдри!), постоянни (самоконтрол!), безстрашни (смели!) и великодушни (справедливи!).”
Потресаващо… А думите и делото на Апостола вдъхновиха хиляди и хиляди, за да сме това, което сме днес. За свободата и независимостта е платена огромна цена и затова няма как да ги продаваме евтино. Просто няма как!

Светли празници и радост в душите!