Забележете как е облечен мъжът на тази снимка

Забележете как е облечен мъжът на тази снимка
28-09-2023г.
0
Гост-автор

Забележете как е облечен мъжът на тази снимка. 

Вижте костюмът, скъпото палтото, добре поддържаната брада, надписът „Berlin” в левия ъгъл на фотографията и името „B. Kliemeck” в десния (това е известно немско фотоателие). А кой ли въобще е този порядъчен господин? Нормално е да предположим, че това е класически европейски богаташ от 19 век, но ще сбъркаме. Това е Ботев четник, загинал геройски, а името му е Давид Тодоров.

Той е врачанец и е роден през 1834 година в семейството на Тодор Берковчанина и Маруца (или Мария) Савова – дъщеря на Сава Етрополеца (от рода на Сава Етрополеца е и голямата ни писателка и историк Вера Мутафчиева). Дрехите на снимката не са някаква „дегизировка” на революционера, а са си негови, просто той е част от една от най-богатите врачански фамилии през 19-ти век. Търговия с добитък, бубарство, коприна, тютюн, вино – това е бизнесът на фамилията, а и негов личен – като син на баща си. Това, че е заможен човек с видим вкус към добрия начин на обличане, не пречи на Давид Тодоров да е един от най-дейните участници на Българския централен революционен комитет.

Всичко тръгва от получаването на добро образование, знанието на няколко езика, което му дава широк кръгозор, и запознаването с делото и идеите на Георги Раковски, което пък го повежда по пътя на националната революция. Заради това, че провежда анти-османска дейност заедно с революционера Никола Войводов (той пък заслужава отделен разказ), Давидов е „засечен” от турските власти и предпочита да се установи трайно във Влашко. Как богатият търговец е станал близък точно с най-радикално и революционно настроените хора като Христо Ботев е загадка, но това е факт.

Всъщност капиталите на Давид Тодоров помагат доста за това Ботевата чета да се подготви, въоръжи и облече. Но Давид не спира само с това „да даде пари”, а сам става четник и загива в сражението при Милин камък на 30 май 1876 г. В последното известно негово писмо, той моли негов приятел, ако загине, да се погрижат за дъщеря му Мария, която учи в девически пансион в Букурещ. Ето какво пише дословно на своя приятел:
„Моля Ви, идете при Михалаки и разправете му, че съм добре до тоя час, и колкото до детето, ако се случи, недай Боже да умра, ще гледате да го изпроводите някога във Враца (Vratsa)”.

Защо ви разказвам тази история? Защото в онази епоха не малко заможни българи зарязват охолния си живот и хващат пушката. Ето ви го Давид Тодоров, сериозен търговец, на сериозната, особено за онова време, 42-годишна възраст, не си „гледа кефа”, бизнеса и семейството, а си полага костите във Врачански Балкан. След смъртта му, главата му е отрязана и разнасяна с дни, а той можеше просто да си „пийва кайве” с някой каймаканин или да продължи да си ходи „из Европата”, за да си продава тютюна и коприната и да си прави качествени снимки. Можеше, но е избрал друго. По стандартите на днешното ни време, изборът му е изглежда почти нереален. Затова, нека го помним – Давид Тодоров, избралият саможертвата пред „рахатлъка”.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.