Къде са състоятелните ни съвременници в усилията за поддържането на храмовете, на училищата, на болниците?

Къде са състоятелните ни съвременници в усилията за поддържането на храмовете, на училищата, на болниците?
01-02-2024г.
0
Гост-автор

Това е прекрасният храм „Св. Успение Богородично” в Широка Лъка. Историята му е изключителна. Той бил издигнат през 1834 г. само за... 40 дни. 

По това време султанът най-после дал право на християните да изповядват вярата си и да строят храмове в границите на империята в по-облекчен режим. Естествено били заложени умишлено огромни бюрократични пречки за това. Но все пак, разрешение от падишаха имало. Вратичка се е появила.
Та, нашите хора в Широка Лъка се възрадвали и си казали, че ще строят църква. Имало обаче голям отпор от мюсюлманското население. И пашата решил да действа лукаво: издал заповед – ако християните ще се строят храм, то този храм да се построи за не повече от 40 дни… Явно се е надявал да ги разколебае и отчая и те да се откажат от намеренията си.
Но не би!
Всички жители-християни на Широка Лъка си направили график и така, на строежа денонощно имало хора, които работили. Носели камъни, светели си с фенери през нощта, изнемогвали…. Но на 40тия ден църквата „Св. Успение Богородично” в Широка Лъка вече била факт… 

Това, естествено е прецедент в историята. Не много църкви са строени с такива невероятни усилия.
Но факт е, че ОГРОМНАТА част от българските църкви са строени именно в този период - от началото на Възраждането до 1944 г.

И историята при тях е винаги една и съща: гражданско сдружение излиза с инициативата, че има нужда от изграждането на църква. Създава се инициативен комитет и започва набиране на средства. И тогава се включват най-успелите финансово хора в обществото ( сега ги наричаме бизнесмени ). Помагат както с финанси, така и с контактите, които имат в обществото.

В онези години е било немислимо да си богат човек и да не си основно финансово задвижващо колело на църквата и на просветата в мястото, където живееш. Защото богатството, което тези хора са успявали да придобият е било нещо, което им е носело по-добър живот, но и огромна отговорност към обществото. И затова имената на тези хора са гравирани в историята ни. И винаги ще останат там. 

Днес ние имаме уникално наследство от дедите си. Почти във всяко населено място в България има храмове, на много места те са много стари и особено благолепни. Само че твърде много от тях вече тънат в разруха.

Да строим храмове днес е почти немислимо финансово, а и ненужно, в повечето случаи. Църкви имаме достатъчно. Имаме проблем с възможности ни да ги поддържаме. Български бизнесмени, присъстващи дори в списания като Forbes, като едни от най-богатите хора, за съжаление в повечето случаи нехаят.
Къде са състоятелните ни съвременници в усилията за поддържането на храмовете, на училищата, на болниците?
Дедите ни успяха да съградят църкви дори под угрозата на ятаган, а ние днес нямаме силата даже да ги поддържаме. А сме длъжни да ги съхраним не за нас, а за поколенията след нас. Защото  всъщност тези църкви не са наша собственост. Те принадлежат на бъдещите поколения. Не на нас, а на тях. Но са наша грижа докато живеем на тази земя. Грижа на всеки един от нас. Кой с каквото може. Получихме тези църкви от дедите си даром, длъжни сме даром да ги предадем на поколенията след нас, а те на тези след тях…
Ще успеем ли?

© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.