Никой не го е грижа за нашата свобода, повече от нас

1. - Тефтерчето, тефтерчето, тефтерът, за него съм дошъл, друго не ме интересува. Чакам от 6 сутринта, докараха ли вече новите бройки, тиражът, който чакаме. Може да сме много хора тук, но аз бях първи, всички, които виждате са след мен. Кажете, имате ли го вече? 
2. Левски води изключително точна отчетност за всеки изхарчен грош от комитетските пари, не си позволява да се отклони в никаква посока, докато се бори за святото дело. Тефтерът  е един от най-любопитните останали ни от него предмети. Една вещ едновременно обикновена и тривиална, повечето написано вътре са сметки, кратки фрази, разсъждения, определено не е научен труд например. И в същото време има толкова сакралност и тайнство да се огледаме в написаното, почеркът, буквите, всичко сътворено от него. Можем ли с един графологичен поглед да разберем повече за характера му? Писмата му са предназначени за другите, но точно написаното в тефтерчето е било  нещо много лично. Толкова години след онзи 19 февруари, все още ги помним, препрочитаме и тълкуваме.
3. - И каквооо, кажете най-накрая, какво се случи, купихте ли си тефтерчето, взехте ли го, изправарихте ли другите? Ама къде е, покажете ни го? Шумни, любопитни и крайно заинтригувани ученици един през друг се надпреварват да питат, след като притихнали и в захлас са слушали историята на доскорошния директор на основното училище за пътуването му до София с една единствена цел, да се добере до книгата, в която са публикувани записките на Апостола. Човекът е възрастен, историк, сладкодумен разказвач.  Вдигна напрежението сред публиката до горната възможна граница. Чак до столицата, с влака, до определена книжарница и с една единствена мисия. 
4. На пръв поглед Левски не е бил толкова подготвен теоретично и академично в областта на политиката и социалните науки. В тефтерчето няма научно обосновани тези, които да са в синхрон с тогавашната мисъл за това как да живее обществото. 
Не така мисли обаче Николай Генчев, който в книгата си за Апостола, анализира неговите писма и всичко останало от него и развенчава мита за това, че не е познавал политическите теории от онова време. Напротив, може да направим заключението за изключително дълбока концептуална мисъл, и то не само за българския народ. Може би първото впечатление е заради това, че от него нямаме написана книга. 
5. И накрая тефтерчето беше пред нас, видяхме го, корицата, подвързията, надписите, после съдържанието. Преживяване за изключително тайнство. Във време без интернет, с ограничени тиражи на книгите, без възможност за доставка до вкъщи, да се сдобиеш с нещо такова си е истинско приключение, както стана ясно от разказа. Даже по- любопитните от нас останахме след срещата в актовата зала на училището и прехвърлихме няколко страници. И сякаш от тях ни гледаше Левски, докоснахме се до него, усетихме студа в нощите, докато кръстосва България, дрехите, с които се преструва на кюмюрджия, дебнещите заптиета и подлите предатели.
6. Каквото и да се каже за Левски е малко, но има нещо, което е в изключителна противоположност на днешното ни битие. Той казва и отсича, че делото за освобождението трябва да бъде само от хората тук, не от емигранти, чорбаджии, просяци и всякакви други, българи, но живеещи в чужбина, а от тези, които са в изконните български земи. БРЦК се мести в България. Никой не го е грижа за нашата свобода, повече от нас. 
И днес това е валидно толкова, колкото тогава, а може би дори повече!