Да останеш сирак на 10 години бележи живота ти завинаги. Без значение кой е бил дядо ти
Изказвам съболезнования на близките на Тодор Славков.
На дъщеря му… милата, остава без татко.
На сестра му… която остава без своето малко братче.
На приятелите му… които губят верен другар със страхотно чувство за хумор.
Не познавах лично Тодор Славков. Публичният му образ ми е познат от родния ефир. Името му често се свързваше с пиянски оргии и разврат. Едва ли е било само това – близките му знаят истината.
Едно знам със сигурност - да останеш сирак на 10 години бележи живота ти завинаги. Без значение кой е бил дядо ти.
Фейсбук прелива от негови снимки, съпроводени с информация за кончината му - дата, съвпадения, загубата на майка му и вуйчо му на същата дата…
Но знаете ли какво наистина ме шокира? Да, шокира ме е точната дума.
Под публикация на приятелка видях коментар на някакъв индивид, който написа, че се радва на смъртта му. Че искал всички комунисти да измрат преди него, защото били избили цвета на нацията, направили ТКЗС-та и още някакви глупости…
Питам се: Какъв дебил… не, какъв изрод трябва да си, за да се радваш на смъртта на някого, най-вероятно непознат за теб човек?
Дори в най-дълбоката политическа омраза има граница. И тя се нарича човещина.
А когато я изгубим - ставаме това, което уж мразим.
Бог да го прости.
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.