БРАТЯ МИЛАДИНОВИ!

В разстояние от неколко дни завършват земният си живот българските будители - братята от град Струга, Македония   Димитър и Константин Миладинови.
За моята прабаба, презвитера Мария Бъндева, чиято майка е от Робеви, в остра дискусия със сърбин, пътувайки за София во ония години, Македония е стара България.
Старият брат Димитър починал, отровен в цариградските затвори на 7-ми януари 1862 г., а младият Константин починал само след четири дни - на 11 януари 1862 година.
Приятелството ни с хърватския народ датира от онези години, като исторически факт, когато братята Миладинови публикуват благодарение на хърватския владика Щросмайер през 1861 г.
книгата си
"Български Народни Песни".
Днес македонските "историчари" от Македонската Академия на Науките, наричана от Иван Михайлов, лидерът на македонското освободително движение, "Македонска Академия на НЕУКИТЕ" опитват се да влизат в "любовно" сътрудничество с Хърватската Академия на Науките, за да убедят в "правотата ", че Братя Миладинови били македонци.
Хм.... всичко е възможно..., но да бъдеш ЧОВЕК и при това УЧЕН не е едноставно и просто както си мислят сърбомакедонските "академици". 
Предаваме тук статията на хърватския вестник
" Даница", излизащ в Чикаго, Ил. Щатите, от 16 май 1962 г.  по случай годишнината от трагичната смърт на Димитър и Константин Миладинови.
"С падането на България и Македония под турско робство, в края на четиринадесетия век, българската православна църква изгуби напълно своята свобода и попадна напълно под властта на гръцката Патриаршия в Цариград във верско и просветно отношение.
В течение на деветнадесети век националистическо
то гръцко свещеничество си бе поставило за задача да денационализира българското население, специално в Македония. Българите са се противопоставили на този натиск на гръцкото православно свещеничество. Двама най-смели борци против тази шовинистическа великогръцка политика беха братята Димитър и Константин Миладинови. Те беха пламенни патриоти и високо образовани просветни народни дейци. По-старият брат Димитър е роден в 1810 година в Струга на Охридското езеро. Учил е в гръцки училища, където е получил солидно образование и добро познаване на гръцката култура и език. Около 30 години е бил учител в Охрид, Струга, Битоля и други македонски градове.
По-младият брат Константин е роден в 1830 год. Следвал е в университета в Атина и след това в Москва.
Димитър се е отдал всецело на пробуждането на българското народно съзнание на македонските българи и на въвеждането на български език в училищата, подир което е дошел до сблъскване с гръцкото православно свещеничество, което го е обвинило пред турските власти в бунтовничество против турското правителство. Турските власти са заловили Димитрия през февруари 1961 г. и го затворили в един от най-лошите затвори в Цариград.
Като чул за неговото арестуване, по-малкият му брат Константин, който се намирал в Загреб, където е публикувал сборника с народни песни, събрани от двамата и веднага заминал за Цариград, където след пристигането му също е бил арестуван. Понасяйки страшни мъчения и двамата братя са умрели в тъмницата в началото на януари 1862  год.
Родолюбивата дейност на братя Миладинови, техната просветна дейност, техната борба за запазване на българската народност и техната трагична смърт, ще обезсмъртят имената им в българското национално възраждане. С своята голема любов към народа, със своята смелост те дадоха на своя народ удивителен пример за родолюбие и пожертвувателност. Но техното житейско дело, което те завещаха на своя народ е сбирката Български народни песни.
Първите български народни песни са обявили чужденците Вук Караджич, Юрий Венелин, Петър Безсонов, С. Веркович и други. Но братя Миладинови са първите българи, които са се отдали от сърце и душа на събиране народни ценности -  песни, разкази, легенди, пословици, описание на народни обичаи, носии и пр.
Техната главна работа е издаването на Българските народни песни.
Сборника с Български народни песни е печатан в 1861год. в Загреб с помощта на нашия владика Щросмайер. В този сборник се намират 665 песни/и около 24,000 реда разни пословици, описания на народни  носии и пр. /. Тази сбирка е станала извор за вдъхновение за младите български поколения във втората половина на миналото столетие. Разни песни, особено юнашки, събрани в България и Македония са обявени в тази книга. Но понеже братя Миладинови са родени в Македония, естествено е повечето от българските народни песни в техния сборник да са от Македония.
Това, което има големо значение е, че братя Миладинови навсекъде наричат своите песни български и езика на песните български. По време на техната дейност целото славянско население в Македония се е чувствало съставна част от българската нация. Заради това  те са дали на своята сбирка името Български народни песни. Този сборник с народни песни е станал по-късно основа на българската народна литература. Много от тези песни на братя Миладинови са преведени и на чужди езици.
Братята Димитър и Константин Миладинови със своята дейност, издигнаха траен паметник в сърцето на българския народ, който с благодарност си спомня 100 годишнината от техната ранна и трагична смърт.  Вестник "Македонска Трибуна", 7-ми юни 1962 година, излизащ в Индианаполис, Инд. Щатите
-------
МОШНЕ МИ СЕ МИЛИ
БУГАРСКИТЕ МОМИ
Мишне ми се мили бугарските моми,
везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нозе ми стоат;
полодзи кревает, снопо'и ми вързват,
ставици ми пра'ет, како славей пеат,
како ласто'ици тънко зборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми се' бели, како бела книга,
с цървени образи, охритско яболко.
/Из"Български народни песни" -
Братя Миладинови/