Защо съм горд, че принадлежа на "варварското" българско племе

Защо съм горд, че принадлежа на
21-11-2022г.
0
Гост-автор

Огнян Денев:

Текст, който най-добре обрисува защо съм горд, че принадлежа на "варварското" българско племе. Надигнали сме глави срещу същите, които ни втълпяват колко сме незначителни и сме загубени без същите тия, които идваха да мачкат нашите земи, и днес  орди от домашни евро лалугери пищят да наведем глави отново. 

Натъпкани с амфети и всякакви други боклуци, без интерес към историята си, без  интерес към традиции, фолклор и вяра....ставате едни мериносови овце с печат на челата: мейд ин ЕС. 

Дори по времето на СССР не бяхме толкова гнусни и безгръбначни мекотели. Срам и позор! 
България не е малка (както и до днес обичат да ни учат). Голям си, колкото са ти големи мечтите! 

"България беше дръзнала да предизвика на война целият свят с всичките му материци и раси. Срещу нейния народ и нейната армия вече вървяха рамо до рамо повече от две дузини народности...

По пътищата към Дойран,  Мъглен, Воден, Лерин и Преспа пълзяха колоните на жадните за реванш сърби, за които пътя към свободата на родната Шумадия минаваше през пожарищата на българската Македония. Те още помнеха погромите при Алексинац, Ниш, Гиляне, Страцин, Скопие и Прищина и копнееха за мъст.

Заедно с тях вървяха французи-ветерани от боевете при Марна, Шампания, Мюлуз и Амертсвил. Те бяха събрани от цялата френска земя - от бреговете на Бискайския залив, от Бретан до Ардените, от Гренобъл до Монпелие, от градчетата, скрити в подножието на снежните поднебесни Алпи и от рибарските села край Марсилия, окъпани в лазура на морето. Убедени в правотата на делото си, те бързаха да накажат балканските варвари, дръзнали да потърсят обединението на народа си, без да са поискали предварително разрешение за това. 
Идеха елегантните в пъстрите си униформи англичани от обвития в промишлени облаци Лондон и от мъгливите графства по бреговете на Темза, от Есекс, Ланкастър, Ливърпул и Манчестър...

Идеха снажните шотландци, пинесли гайдите си от далечните, скалисти Каледонски планини...

Идеха ирландските кралски стрелци от безкрайните зелени пасища край Дъблин и уелсците от земите на огнедишащите дракони край Суонзи и Кардиф...

Всички те се бяха сражавали в паметните боеве срещу германците при Амиен, щурмували бяха турските позиции на Галиполи, при Чинук Баур и Кервез - Дере или бяха пълзели по баирите на Беласица.

Идеха батальоните на зуавите и пъстрокожите полкове на  колониалните войски от целия свят. 

В тях вървяха черни като нощта сенегалци, по-сръчни и по-пъргави от антилопите в саваните на родната им Африка. Вървяха тъмнокожи мъже от всичките тропически лесове на Френска Гвиана, скътана по загадъчните брегове на далечната Южна Америка. Вървяха алжирски стрелци от Атласките планини и от пустините на Сахара, мароканци от Константин, Джебел и Казабланка, малийци от Френски Судан и свещенния град Джене, тунизийци с червени фесове от древните пристани на Картаген...

На север към границите на България бързаха и гордите батальони на Чуждестранния легион,  събрали в редиците си авантюристи и поклонници на войната от всички континенти, целите обветрени от славата на световни победители. След тях идеха индуси с високи тюрбани и смугли тайнствени лица, мълчаливи войници от снежния безкрай на Канада, потомци на маорите от вулканите на Нова Зеландия, усмихнати австралийци от безкрайните равнини на евкалиптите и екзотичните кенгура...

Летните дъждове на Македония мокреха оризовата слама по шапките на ненадминатите стрелци от Френски Индокитай, призовани в батальоните от Анам, Лаос, Камбоджа и Тонкин. Те идеха от другия край на земята и не знаеха нито къде, нито срещу кого ще воюват, защото никога не бяха и чували за българите.

Не знаеха на къде са тръгнали и батальоните на тихоокеанските бойци, събрани от захвърлените насред Пасифика  коралови атоли на Френска Полинезия, от Нова Каледония, от архипелазите Багао, Луайоте и Честърфилд...

Потомци на някогашните роби и каторжници, те идеха чак от другия край на земята, за да въдворят принципите на старата републиканска Франция за свобода, братство и равенство, които непознатите,  до днес неприятели, бяха дръзнали да нарушат, борейки се за свободата на други роби. 

Сред пъстрокожите войски, тръгнали към Воден, Лерин, Битоля и Дойран, маршируваха ротите на руски и литовски полкове попълнени с отбрани ветерани от фронтовете на Западна Двина, Таненбург, Пшемишъл и Галиция. Светлооките руснаци вървяха като на празник, защото вярваха, че българите не ще посмеят да вдигнат ръка върху своите едноверци и освободители. Волята на императора бе да се възкреси Сърбия и да се накаже България, която не беше  научила горчивия си урок през 1913 г. 

По склоновете на Круша Балкан, мълчаливо се катереха и наследниците на римските легиони. Бригадите им бяха събрали мургави сицилианци от Палермо, сардинци от Каляри, лонгобарди от сгушената под Италианските Алпи, Иврея...

Параходите, които всеки час акостираха в солунското пристанище, бълваха нови и нови вълни чуждоземни войници, които говореха всичките езици на древния Вавилон и гледаха алчно към планините надвиснали на север.

      България беше предизвикала  цялата тази световна сила и нейните синове трябваше да измрат до крак или да защитят земята и свободата си..."
- "Каймакчалан."

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.