Небето, като възможна посока за спасение...
В 10 часа сутринта, преди 110 години, времето било „великолепно, слънчево“, като днес. Поручик Радул Миков и наблюдателят и бомбардир Продан Таракчиев хвърлят първите бомби от самолет по гара. Карагач, край Одрин.
Полетът започва в 9:30 ч. от летище край Мустафа паша, днешен Свиленград (твърди се, че това е първото военно летище в историята, създадено със стратегическа военна цел) и продължава 1 час и 20 минути на 500 м височина.
Бомбите са две, прибрани в специални в кошове, прикрепени отстрани така, че лесно да бъдат хвърлени от въздуха, без опасност за екипажа. Бомбардировката от произведения в германия Албатрос F-3“ е част от кампанията по обсадата на Одрин и е произвела най-вече психологически ефект, но достатъчен, за да ускори падането на Одрин.
Парадоксално, но това събитие има своята роля и за основаването на модерната турска държава 11 години по-късно...
Този слънчев спомен не е предизвикан от ненавременен патриотизъм, а с тъжната констатация, че от времето на Икар до тази дата хората са гледали към небето, като възможна посока за спасение ...
Има го и горчивото усещане, че бойната ни авиация днес е горе-долу като тази над Караагач, докато авиационните ни генерали са заети да президенстват или управляват партии...
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.