Небето, като възможна посока за спасение...

В 10 часа сутринта, преди 110 години,  времето било  „великолепно, слънчево“, като днес. Поручик Радул Миков и  наблюдателят и бомбардир Продан Таракчиев хвърлят първите бомби от самолет по гара. Карагач, край Одрин.

Полетът започва в 9:30 ч. от летище край Мустафа паша, днешен Свиленград (твърди се, че това е първото военно летище в историята, създадено със стратегическа военна цел) и продължава 1 час и 20 минути на 500 м височина. 

Бомбите са две, прибрани в специални в кошове, прикрепени отстрани така, че лесно да бъдат хвърлени от въздуха, без опасност за екипажа. Бомбардировката от произведения в германия Албатрос F-3“ е част от кампанията по обсадата на Одрин и е произвела най-вече психологически ефект, но достатъчен, за да ускори падането на Одрин. 

Парадоксално, но това събитие има своята роля и за основаването на модерната турска държава 11 години по-късно...

Този слънчев спомен не е предизвикан от ненавременен патриотизъм, а с тъжната констатация, че от времето на Икар до тази дата хората са гледали към небето, като възможна посока за спасение ...

Има го  и горчивото усещане, че бойната ни авиация днес е горе-долу като тази над Караагач, докато авиационните ни генерали са заети да президенстват или управляват партии...