Защо се взима дете от двама живи и здрави родители? Историята на Рафа

Защо се взима дете от двама живи и здрави родители? Историята на Рафа
24-01-2024г.
0
Лентата

От няколко дни една силно смущаваща история се развива в общественото пространство. Северина и Косьо, заедно със своя син Рафа живеят пътешествайки по света. Случва се така обаче, че изведнъж, след като пращат детето на ваканция при баба в България - те повече не си го взимат… Оказва се, че майките на двамата родители ги смятат за неподходящи по ред причини да гледат детето и, че детето иска да си стои в България.

Тук ще ви покажем две истории: тази на майката на Рафа - тоест, историята на родителите. И тази на лелята на Рафа - тоест, историята на роднините, които искат да задържат детето в България при себе си.

(Отделно БНТ излезе  с репортаж, без учатсието на родителите и детето, а само на роднини и този репортаж бе оспорен като неверен от родителите)

Вижте ги:

Историята на родителите. Разказва Северина:

Мили хора,
ако се чудите къде изчезнах последните два месеца - дойде момента да разкажа.
От известно време аз съм в перманентен ШОК. Усещането е все едно съм в нещо средно между индийски сериал и психо-драма с трилър елементи.
Както някои от вас сигурно помнят, пратихме Рафаел към България средата на ноември. Отскоро бяхме стъпили окончателно в Бразилия и течеше период на адаптация. Хванахме лошо време, курортите, които посетихме не ни грабнаха, затова командировахме Рафа при баба му, за да се окопитим по-бързо.
И факт! Десет дни след неговото заминаваме, се установихме в чудно градче, в ТОП 5 бразилски градове (и нощем да излезеш с ланци и телефон, никой няма да те докосне). Или казано още - градът на милионерите.
И така - установени, усмихнати и щастливи, звъним началото на декември да купуваме билети на детето наобратно.
Е да, ама НЕ. Насреща майка ми казва:
- Рафи не иска да се прибира. Иска да остане в България. Аз насила не мога да го пратя.
Ха така де! Той Рафа хубаво не иска да се прибира, ама как така ще живеем на 13 000 км един от друг? Невъзможно.
Последваха още няколко телефонни разговора в поредни дни, в които да разясним, че плана да се остава в България не е възможен и накрая предложих - ОК, щом ти майко не можеш да изпратиш Рафа, ще намеря кой друг да го придружи и съпроводи.
Да, да, ама не. Насреща свекърва ми, майка на Косьо, заяви:
- Аз днес съм ходила до Министерство (не-знам-кое-си) и до Агенция “Закрила на детето” да проуча как да ви отнемем родителските права, за да гледаме ние Рафаел тук.
ШОК. Не. Не беше ШОК. Беше ШОК на стотна степен!
Помислих, че е някаква нелепа шега. Някакво недоразумение. Може би сънувам. 
Уви, не беше сън. А започна да се превръща в малък кошмар.
Какво им става на тези хора? Те сериозно ли? Аз продължавах да мисля, че ей сега някой ще ме ощипе и ще се събудя.
На 15 декември звъннах да чуя Рафа - ние с него водихме дълги разговори в опит да му обясня, че семейството няма как да се дели. И че в момента сме избрали Бразилия като наш дом. Че още не я познаваме добре, но и това ще стане лека-полека.
Е да, ама насреща сестра ми казва:
- А, не, Рафа сега няма да го чуваш. Обади се след три дни - тогава ще ти го дам.
Божеее! Не пожелавам тази реплика на никоя майка. Няма да ви казвам какво ми мина пред главата. Че е паднал и е в интензивното. Че се е разболял и го крият, докато оздравее. Защо го крият?!?
Тук вече не издържах и си купих билет от днес за утре. Няма да ви споделям какви са цените на полет в последния момент, малко преди Коледа…
Кацнах в България без да информирам никой. Исках да разбера какво се случва. Нагласата ми продължаваше да бъде: това е някакво недоразумение. Ей сега ще се разясни всичко. 
УВИ! Стана само още по-оплетено. Мътно и кърваво.
Идвайки научих, че Рафи вече е записан на училище. НА УЧИЛИЩЕ!!! Без да ни попитат. Без дори да ни информират с баща му. И как така - без родители и дипломи? Тук ще паднете!
Сестра ми е отишла и се е представила за мен пред директорката. Обяснили й, че с баща му живеем в България и искаме детето да ходи на самостоятелна форма на обучение. За да има диплома. Директорката не се усъмнила грам, само настояла детето да е в редовна форма, за да посещава часове. 
Не знам помните ли, но Рафа беше звездата в училището в Парагвай. Всички момиченца припадаха по него, защото беше единствен рус и синеок. То не бяха любовни писма, то не бяха причаквания да го видят. 
След гостуването на майка ми обаче, Рафа реши, че това училище е за “изостанали деца, такива от третия свят” и няма какво да научи от тях. Как ли не го карахме и умолявахме, но не и не. Отказа категорично да посещава часове, затова шестия клас го изкара изцяло онлайн в американско училище.
Вече в София майка ми ми заяви, че няма да ми върне документите на Рафа - международен паспорт и парагвайска лична карта. И така аз останах с вързани ръце - и да искам, не можем да тръгнем от страната. Той без документи няма как да пътува, пък аз без пълномощно от Косьо няма как да му извадя (много е сложно да се ходи до посолството в Бразилия и нямаше как да го организираме).
Грабнах Рафа и право в Банско. Исках да видя какво се е случило с това дете за този месец в България. Какво са му казали, че е толкова категоричен в решението си.
Тук последва поредна изненада. Отново неприятна.
Сякаш ми бяха подменили детето. Повечето от вас познават Рафаел и що за слънчево дете е той. Позитивен, готин, усмихнат.
Насреща обаче ме гледаше едно арогантно дете. Ехидно. Подигравателно. И, за голяма жалост, станало агресивно. Рафа си позволи да ме удари. Нещо, което НИКОГА не се е случвало. И никога преди не би си и помислил.
За този месец и малко Рафа, общувайки с братовчед си, беше попил тотално ново поведение. Вече се считаше за “ултрас левски” с нахлупената качулка, вдигнатите лакти настрани и сведения поглед, който те гледо косо.
Когато ме удари, Косьо полудя. Защото бяхме във видео чат и видя. Но нищо не можеше да направи. Рафа сякаш не ни виждаше и чуваше. Оказа се, че майка ми му е предложила да живее при нея и го е убедила, че с нея той ще има повече възможности и свобода в горещия пубертетски период. Представяте ли си?!?
В момент, в който предприемаме егати местенето основно заради него - от Парагвай в Бразилия. Защото на нас с Косьо си ни беше много райско в този хубав Парагвай! По цял ден в райската градина с птички. Но основно ЗАРАДИ РАФА тръгнахме към Бразилия - защото е много по-развито, уредено и с възможности за един подрастващ. Бразилия си е ТОП в това отношение.
В Банско всеки ден бяхме на СПА, за да спортуваме. Качихме се до Бъндеришка поляна, разхождахме се из Центъра. Хранехме се в най-хубавата механа  The Voivodes / Механа Войводите . Посещавахме Митко Караманчев от Meta Reading и бистрихме с Ogy Kovachev пътешествията по света.
Но Рафа сякаш беше друг вече. Не ме виждаше, не ме зачиташе. В разговор ми сподели: “Ти и тати не сте ми родители, баба ми е и майка, и баща”.
Някъде по това време разбрах, че майка ми - моята родна собствена майка, вече е завела дело срещу мен. За отнемане на родителските права.
Представяте ли си? Аз дълго време отказвах и отричах да го приема! Как така - това е абсурд!
На 2 януари - първи работен ден от новата година, телефонът ми пламна - от полиция, от социални служби - издирват ме. Детето Рафаел е в риск и спешно трябва да го видят. 
Дойде човек от социалните служби и се хвана за главата. Чете обвиненията срещу мен в подадена жалба от майка ми и казва: ама тук пише небивалици. 
- Мхмм - отвръщам! И аз не мога да проумея!
Например: “детето само си хваща самолет от Бразилия и си идва в България”. Вие знаете ли колко е сложна организацията да се прати дете от Бразилия? Първо няма директен полет, второ е малолетен, трето е супер скъпо. Аз купих ЧЕТИРИ билета за него и баба му да го посрещне през Мадрид, платих за придружаваща стюардеса и изминахме над 50км за да го изпратим, защото Сао Паулу е ОГРОМЕН.
Много хора към момента ме упрекват, че веднага с идването не съм започнала с жалби и дела и аз. Но можете ли да ме разберете - аз НЕ можех да повярвам какво се случва! Не исках да приема, че собствената ми майка прави всичко това. Че ме обвинява колко лош родител съм и иска да ми отнеме детето. Аз вярвах към онази дата, че ей сега ще се разберем.
И пак уви!
На 3 януари се прибрах в София и от тогава съм разпъната на кръст. Звънят ми всекидневно от Социалните служби, СДВР, прокуратури, Софийски районен съд, МВР и какво ли още не. Аз за един месец обиколих толкова инстанции, колкото за целия си живот не съм. И навсякъде срещам дружелюбни хора, които са потресени от този абсурд. Никой не може да повярва. След предоставяне на всички доказателства, че гледаме добре Рафаел, след разпити и разговори с него, никой не намира проблем в това да си гледаме детето и всички са съгласни, че най-добре е той да остане с нас. 
Всички инстанции и хора застават твърдо зад моя гръб и казват, че всичко си е наред - двама здрави, прави родители, които си гледат детето по алтернативен начин, защото можем да си го позволим (явно това бърка много в очите). Да, пътуваме по света, но защото го ИСКАМЕ. Рафа беше щастлив, любопитен и очарован, когато отидохме в новия континент. Но след гостуването на баба му нещо взе да се променя. Впоследствие разбрах, че са си говорили тайно по телефона, след като тя се върна в България. А защо тайно? Какво има да крият?
И пак разбирам - тук в България, в София, на Рафи му е обещано да живее с баба си. Тя му е обяснила, че завежда дело срещу нас с Косьо и ще го спечели с лекота. Тя ще е неговия настойник в най-скоро време. 
Знаете ли - аз на моменти бях на кантар. Добре, щом Рафа наистина иска да остане в България, защо пък да не го оставим. Ще го спонсорираме, естествено, тук всички роднини го подкрепят - може пък от това да има нужда.
До преди десетина дни, когато проведох разговор с майка ми и зет ми (мъж на сестра ми).
- Севи - каза ми Вальо (зет). - Ти знаеш ли, че Давид (първи братовчед на Рафи, с 2 месеца разлика във възрастта), вече е имал първи сексуален контакт?
- Ами не, не знаех. Но ми се струва рано - отвърнах.
- Ами не, не е рано. Осми клас е. Аз му казах евала. Горе-долу 5-6 клас е първата целувка, значи в осми сексът е ок. Рафи имал ли е гадже досега?
- Не, не е имал - отвръщам пак.
- Ами ето, той изостава значи. А ти знаеш ли - продължава зет ми - че Рафи и Давид гледат порно.
- Да, разбрах и това е ужасно!!! - потресох се аз.
- Ами не, не е. Порното развива сексуалната им култура. Така трупат знания, после като дойде практиката, ще могат да експериментират.
В този момент разбрах, че аз няма как да си оставя детето тук. В тази среда. С тези хора. Нямам нищо против тях, симпатични са ми, но ценностите им са коренно противоположни на нашите. Аз смятам, че порното не само не е полезно, но е и доста вредно за дете на 13 години.
На другия ден и седмица последваха нови сигнали срещу мен (вече им загубих бройката) и аз вече мислех, че ще предам Богу Дух.
Атаки от най-близките. Нон-стоп звънене от инстанции. Нон-стоп искове, дела и жалби. И паралелно с това Рафа, който стремглаво е тръгнал по спиралата надолу - държи се хулигански, като малък гамен, имитирайки “ултрасите” и възхвалявайки триъгълника Надежда (където живее баба му) - Враждебна (където живее братовчед му) и Курило (където сестра ми незаконно го беше записала, представяйки се за мен). Нямам нищо против никой от тези квартали, но виждайки как се отразяват на Рафаел, сериозно започнах да се притеснявам.
И тук дойде на помощ Косьо!
Искам да ви кажа, че МЪЖКАТА и ЖЕНСКАТА енергия, когато се съберат, това е невероятна СИЛА. Пълно ЕДИНСТВО! ИН и ЯН. Пълнотата и смисълът на битието…
Още с идването му този петък - раз-праз - извадихме нов паспорт на Рафа (защото майка ми продължаваше да не ми връща неговия) и се преместихме в нова къщичка (в тих квартал с много дървета).
На другият ден беше събитието, което чакаме от два месеца поне - Новата Рейв 2024 . Косьо не успя много да се подготви за него, защото водихме много разговори с Рафаел, но в крайна сметка разчитах на неговата спонтанности и импровизация.
С Рафа играехме тихо на настолни игри и хапвахме вкусно, когато ми звънна телефона с притеснен глас от социалните:
- Къде сте?!? - пита директорката на службата.
- Ами у дома. Преместихме се в нова къща, както говорихме- отвръщам.
- Вие много спокойна ми звучите…
- Ами да, защото е нужно да съм притеснена? - учудих се.
- Има ли полицаи пред портата ви?
- Полицаи ли?!? Неее. А защо трябва да има - отново се изненадах.
- Ами защото цялата държава в момента ви издирва.
- А ЗА КАКВО?!?!??! - питам, но отговор не получих и наистина след малко на вратата долу се потропа.
Извинявам се на всички присъстващи в събота за галимацията. Не казахме на никого какво се случва, за да си остане фокуса върху събитието. Но нямаше как да не се сетя за Ра Уру Ху - за жалост, когато през 2011 г му звъннаха на вратата и той прекъсна уебинара по средата, никога повече не се върна (почина същата вечер по неизвестни причини).
Ние, Слава Богу, сме живи и здрави. Но ни търсеха след подаден сигнал, че възнамеряваме да напуснем страната с фалшиви документи.
ЕГАТИ ФИЛМА!!!! Айде сега и фалшиви документи!
На другия ден ние наистина отидохме на летището с намерение вече да си ходим към топлото (ах, този студ -5  градуса бая ме озори), само че с напълно редовни документи. След поредната консултация с адвокати, които ни увериха, че няма нищо срещу нас и можем спокойно да потегляме, след разговори със социалните, които ни увериха, че всичко е наред, комисията е на наша страна, буквално всички инстанции, през които минах последните седмици ни бяха потвърдили, че няма да имаме проблеми да излетим. 
Рафа обаче се заинати и съобщи на митническа проверка:
- Опитват се да ме изведат насила от страната.
Много строга полицайка веднага ни подхвана тримата с Косьо и Рафа и ни заведе право в гранична полиция, където седяхме 7-8 часа. На рождения ден на Косьо - супер подарък, м? (ох, не ми е смешно)
Разбира се, самолета го изпуснахме, само парите за билетите хвъркнаха. 
Обясниха ни, че нямаме право да напускаме и тримата страната. От самата гранична полиция. Защо обаче - не стана ясно. Нито документ ни връчиха за това, нито нищо. Само споделиха, че “е спуснато отгоре”. 
Пак дойдоха от СДВР, 4 РПУ, мобилен екип към социалните служби. Барабар с няколко полицаи от гранична. Веселба!
И ми казаха:
- Във всеки друг случай няма никакъв проблем да напускате страната. Тук обаче има натиск от много високо ниво. Уж ние трябва да дадем решение как да се постъпи, но де факто ни извиват ръцете. Има намеса на депутатка и за жалост нищо не зависи от нас - налага се да настаним Рафаел в кризисен център под полицейска закрила /което се оказа строго нарушение на ЗЗД при двама здрави, прави и обезпечени родители/. Под натиск за този случай.
Взеха Рафаел и го отведоха с думите:
- Това е нещо като назидание да разбере, че има само два избора - или с родителите си, или в дом. През цялото време ще ви държим в течение как е, условията са много добри, мярката е до 48 часа, но вероятно още утре сутрин ще го освободим и ще ви го върнем.
ОК, така да бъде. Имаме ли избор? Изморени след цял ден висене по летището, припаднахме в леглото.
И ето днес, понеделник. Познайте дали някой ни звънна да каже как е Рафаел? 
- Не! 
Познайте дали още тази сутрин го освободиха?
- Не!
Познайте дали ще ни го върнат на нас?
Хмммм, тази вечер по БНТ започнаха емисията новини с репортаж за “малтретирано дете в риск и с опасност за живота, което никога не е посещавало училище, на което майка му е разбила челюстта и го е извела от задължително хоспитализиране в Пирогов…” И още МНОГО ПОМИЯ, с нито една вярна дума! Представяте ли си за каква схема и дълго подготвяна операция говорим.
Аз, пак за жалост и дано греша, вече виждам съвсем други неща тук. Че изобщо не става дума за Рафаел - гледан със златната лъжичка и като писано яйце (повечето от вас знаят за това от личен опит), ами за “зайче”, което са набедили, за да прокарат Истанбулската конвенция. Как пък баш Рафаел се падна?!? С 56.5 - привличането на вниманието по необичаен начин.
Този репортаж от днес преля канчето, за да ви споделя накратко последните два месеца. Не Боливуд, не Венецуела, за турски сериал сме.
А аз се движа от отчаяние до надежда и обратно. И се чудя кога ще свърши цялата тази помия срещу мен (нас) и то от уж най-близките - кръвните ми роднини. Явно много уроци имам да науча в тази ситуация. Болезнено и тежко е, но вярвам, че с всеки урок, който ни се дава, можем да се справим.
Кое кара майка ми да прави всичко това? Да разгласява по всички институции колко лоши родители сме и как тя ще бъде по-добър родител за детето. За мен все още е загадка.
Но аз си искам детето обратно, защото тук, колкото и да обичам България, виждам, че е попаднал в кофти среда и както днес ми сподели полицай от подагогическа стая, ако Рафа продължава така, скоро ще му е контингент. Абсолютно всички служби и инстанции досега са ЗАД нас с Косьо и виждат, че всичко с Рафа е наред, освен че леко го тресат хормоните. Но в този репортаж очернят и тях като некомпетентни и бездейни (а аз съм наистина впечатлена какви стойностни хора работят и срещнах именно по тези държавни институции).
Аз си искам слънчевия Рафаел, макар и вече пораснал. Но докато му се разпадне илюзията, която роднините са му вменили и обещали, явно ще мине време.
Та така. Тук съм, в София, по не много приятен повод. Но вярвам, че Светлите сили ще са с нас и истината ще излезе наяве!
п.с.всички снимки са от Парагвай и Бразилия, където "детето Рафаел е изложен на риск и е малтретиран от родителите си". WТF!?!?!

Историята на лелята Албена. Тоест, роднините, които искат да вземат детето при себе си в България и смятат, че родителите му не могат да го гледат добре:

Благодаря на институциите, които се отнесоха с внимание и си свършиха работата, за да бъде племенникът ми в безопасност. 
Ако сте чули или чели нещо за случая на племенника ми, ще Ви помоля да се поставите на негово място. Едно дете, което просто иска да живее в Родината си, да говори на родния си език, да ходи на обикновено училище, да има приятели, хобита, да се учи, да расте. Да има най-простичката сигурност, че довечера, и утре, и след две седмици, и в края на годината ще се прибира вкъщи, където ще го чакат. Да спи в своето легло, да има достъп до библиотеката си, нещата си за рисуване. Да може да иде на лекар, когато е болен. Да има елементарната сигурност какво предстои, и контролните и домашните да са му най-голямата грижа. Да знае, че хората, които се грижат за него, няма да му навредят -- да доведат някой, който да го набие и да се озове в болница със счупена челюст, за да го спрат от училище. Да го изведат насила обратно в Бразилия в несигурност, заплахи и страх, без телефон, без контакт с външния свят, без възможност да потърси помощ и закрила. 
Мислех изобщо да не се обаждам, понеже достатъчно нежелана слава получи младежът, който тепърва има много предизвикателства пред себе си.
Затова само няколко сухи факта от мен:
1. Момчето е летяло само от Южна Америка до Европа. Когато си дойде, каза, че не иска да живее с родителите си И в Южна Америка, не се чувства в безопасност там.
2. Приятел на майката и бащата е ударил момчето в лицето с юмрук няколко пъти в опит заедно с майката да го отведат от училище. След като в най-голямото детско отделение му поставиха диагноза "счупване на челюст" и препоръчаха хоспитализация за 2-3 дена за допълнителни изследвания, майката го е завела в малка частна клиника, където са поставили друга диагноза (защо и как, не знам). Пред служители на МВР майката е твърдяла, че непознат е ударил детето, въпреки че инцидентът е станал посред бял ден пред училище. Деня след инцидента майката е завела детето на гости на човека, който го е ударил, и в последващите дни е продължила да ги събира на едно място, както и с хора, които участваха в насилствени опити за отвеждане на детето от други места. 
3. Детето заяви нееднократно, че иска да ходи на училище в България, да има приятели и да има дом, в който да се прибира всеки ден и да се чувства в безопасност. С родителите си то е нямало постоянно жилище в Бразилия и е било принудено да прави регулярни нощни преходи с автомобил по бразилските пътища, известни със своите рискове, наблъскан с целия багаж, да пристига сутринта в чужд град, в чужда непочистена квартира, за която баща му да каже "тук има антена 5G, търсете друго място за спане", и пак да се натовари, и пак да хукне в търсене на квартира без антени. Детето каза, че не иска да бъде изкарано насилствено в чужбина, където да бъде съвършено само с родителите си, без да знае дали утре ще тръгнат към друга държава, вместо да го пратят на училище. 
4. Детето сподели неколкократно, че го притесняват родителите му, понеже му внушават постоянно как светът ще свърши на 1 януари 2027 и половината хора ще измрат, как ваксините убиват (баща му, който едва завърши гимназия, е автор на коментари във фейсбук как някой е починал, понеже е бил ваксиниран), как земята е плоска итн. Страницата на техния бизнес, хюман дизайн, има достатъчно доказателства относно техните вярвания, няма да влизам в детайли. 
5. Детето каза още, че не иска да му се внушава как аурата му пречи на енергията на баща му и да бъде гонен в другата стая, където да седи сам; не иска лицето му да бъде използвано като реклама на щастливото семейство, което "живее дизайна си", защото детето не е щастливо. То дори не е спокойно. Това е дете в риск, което живее изпълнявайки нарежданията на родителите си, разнасяно като куфар, без планове, без структура, без каквото и да е внимание към неговите здравни, емоционални, образователни нужди. А то просто иска да бъде обикновен седмокласник -- с учебници, хобита, приятели и ваканции на село. 
И така.
От името на един храбър младеж и близките му благодаря на всички, които проявяват загриженост. Когато се прибра в България и помоли помощ, застанахме до него. Най-нормалното нещо е да се притечеш на помощ, особено на дете, когато моли за такава. Искаме да има шанса да получи най-сетне това, за което споделя, че си мечтае -- безопасност, образование, приятели. Дом. Нормалност. Сигурност. 
Това е.
П.П. Слагам малко илюстративни скриншотове в коментарите по-долу.
Още един послепис.
Никой никога не се е представял за Северина, най-малкото понеже не разполага с нейни лични документи. Друга роднина имаше пълномощно, с което детето успя да влезе в страната, придружено от въпросната роднина, която летя с него от Мадрид до София. Така беше записан и на училище, със съвсем редовно нотариално заверено пълномощно. Тези неща са съвсем лесно проверими и са подадени като данни на съответните институции.
И още един послепис.
Племенникът ми има профил във фейсбук, направен още преди години от родителите му. Може да прочете всичките ви коментари, навсякъде. Просто го имайте предвид, ако първата ви грижа е нещо свързано с детето. 
Също така, фактологията е изложена в прес съобщението на МТСП, където е фактологично проверена. Има линк надолу в коментарите.

Опровержението от страна на родителите на репортажа на БНТ:

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.