Защо никъде не се разглежда провокацията с думи и издевателството с думи като насилие?

Вероятно и вие сте прочели информацията за актрисата Диана Димитрова, която се върти в публичното пространство. Как е станала жертва на насилие пред 30 човека, как е премълчала  мълчаливо 5 години  защото е била в началото на кариерата си, какви страдания е изпитвала, колко унизена е била.
Абсолютно й вярвам за всичко, което е почувствала. Абсолютно й вярвам.
Малко съм изненадана от бързата, абе.. направо светкавична реакция на прокуратурата. То.. не, че и без нея нямаше да стане ясно кой, кога и защо е упражнил насилие спрямо Диана. 
Сега обаче стана голямото мазало, защото ...започна да излиза и друга информация,  а тя не е лицеприятна за актрисата и на много от нас съчувствието ще се изпари особено, ако се потвърди достоверноста на написаното във вестник Уйкенд, а както знаем дим без огън няма. Или...иначе казано има голяма вероятност написаното в "Уикенд" вероятно до си е самата истина.
Живота ме е сблъсквал с Вергов, били сме на почивка в голяма компания, все още не беше толкова известен и детето му  беше бебе на около годинка /не съм го виждала от онези времена, дори не мога да кажа, че се познаваме - бяхме в голяма компания/. Останала съм с впечатление, че е мъжкар и кибритлия по характер. Като казвам мъжкар, нямам предвид,  че е много мъжко да праснеш в сурата жена, но..
НО
Тук стигам до същината и въпроса, който ме човърка: 
Защо никъде не се разглежда провокацията с думи и издевателството с думи като насилие?
Значи, в статията на Уикенд пишело, че информацията е потвърдена от 7 души, присъстващи на случилото се, че Диана му е била казвала/подхвърляла при това многократно, пред колегите им, че го мисли за гей /явто като реакция на това, че той я е отхвърлил/. 
Пише за проведен от актрисата разговор със съпругата на Юлиян. И  ако е вярно, че Диана се е обадила на жената - баси ...