За мене “Ботев” е достойна творба, която не може никак дори да бъде сравнявана с циничния “Възвишение”

Кинокритика от Ekaterina Ilieva
“За мене “Ботев” е достойна творба, която не може никак дори да бъде сравнявана с циничния “Възвишение”. Признавам, че не очаквах такова майсторство от страна на режисьора Максим Генчев и подходих с резерви, но лентата е зашеметяваща със своята топлина, човечност, прекрасна камера и ненатрапчива музикална атмосфера. Актьорската игра не е преекспонирана и е лаконична, но силно експресивна в своя изказ❗️
експресивното е в трактовката на ключови сцени, в акцентирането на заснетите детайли в преживяванията на героите, в очовечаването на историческите герои, които ( за разлика от някаква си журналистка Делирадева) възприемам като хора от плът и кръв. Например сцената с Иванка между Ботев и Венета; раздялата им - блестящо пресъздадена от двамата артисти; всяка второстепенна роля е изработена като исторически образ в подходящ за епохата костюм, който звучи метафорично. Много млади артисти с прекрасна дикция, всичко им се разбира. Въобще Максим е отделил специално място на словото, което играе. Рецитация има в цитирани творби на Ботьов, но героите от филма - не рецитират, а отчетливо говорят, което подчертава важността на всеки епизод във филма и как нищо не е случайно. Режисьорски решения за главните герои има. Така например превъзбудимостта на Ботев е пресъздадена чрез леко изцъкления му поглед. Ролята на Ники Илиев пък изпъква със спокойните му сини, почти “невинни очи”, които обаче могат без да трепнат да убиват. Турчинът в героя има човешки преживявания - в срещата с похитената от него българка и с дъщеря му, момента когато е готов да приеме смърт от ръката на създаденото с насилие от него дете. Вижте, достойнствата на “Ботев” са много и са въпрос за изследване, не от еднократно превъртане на филма. За разлика от разкрякалата се българска псевдо културна среда, смея да твърдя, че лентата е класика и постижение за българското кино. Не е имало досега такова сложно водене на фабулата и камерата, които не те оставят да скучаеш. Тези които хулят “Ботев” са нискородници без потенциал на човеци. Съжелявам ги. Един ден филмът ще бъде признат за български шедьовър и начало на многоизмерното българско кино.”