За хората, които питат "къде бяхте"

За хората, които питат "къде бяхте". Дълга публикация - с извинение за раздразнението.   

Неуместната песен за Лена е много подобна на гаврата с Караянчева години наред. На публикуваните лични снимки на приятелката на един кандидат за кмет. На публикуваните записи от личния живот на двама души на едно стълбище. На още много неща, допълвайте! 

А Слави е прав да се сърди, че беше приравнен изведнъж до мафия. Ако бях Борисов пък щях да съм шокиран, че ме записват (като действащ премиер!) и веят частни разговори като знаме. Ако бях Гешев, Цацаров щях да съм огорчен от размера на стигмата. Ако бях дори Пеевски и Доган щях да съм шокиран от величината на демонизацията. Не ми се мисли какво му е на Костадинов. 

А Каракачанов - с онази насложена във фотошоп торбичка? Която по "оригиналност" приличаше на хилежа на тайфа първолаци пред написана на стената мръсна дума. Може би защото не всички имат перфектна талия. 

Прилича ми всичко това на изнесените в медиите обстоятелства от разпит на непълнолетно момче, защото участвало в някакъв шумен купон. Ама било син на президента и ще му отнемем личния периметър. Както сега ще го отнемем на дъщерята и ще се опитаме да замесим президента в поредния мит по повод някакъв филм. 

А, честно казано, тричането на автора на този филм също е прекалено. Някаква естетическа полиция е решила, че окончателно има правото да определя какво е добър вкус и за какво да се дават пари. И да съди хОра, хорА, ритуали, вкус. Ехо, нали сме либерална страна все още!? Нали сме в капитализъм - нали пазарът решава? 

Други хора пък си самовнушиха, че някой прави конспирация срещу тях и им пречи във "Фейсбук" и назидават. А иначе са първите, които борят конспирации. И слушат Хазарта, който е строг, но справедлив, нали? Между другото, и той, и Слави поне имат умението да се самоиронизират. 
 
Това всичко често прилича на все същия насилнически нагон на глутници, които линчуват. Новите мрежи са идеални за това. И да ви призная, най-шокиращи често са най-умните представители. Не, не им дават рецепта от партийни офиси. По-лошо: сами влизат в психическата зараза. Мразят безплатно. Вярват, че това е възвишено и следват някой кумир. Може би защото не са го виждали отблизо какви ги върши. 
А западно-либералните хора у нас бяха принудени да понесат години незаслужен позор от един медиен лагер. 

Аз съм последният, който ще съди, гаврил съм се може би и аз, гаврили са се с мен. Твърде често са се гаврили с мен и моите колеги ей така пътьом - щото нали, след като се занимаваме с това, с което се занимаваме, ще трябва да сме лоши, няма как. 

Единственият начин да се спре този порочен кръг на линч и избиване на комплекси, е просто да не се отвръща. На помията не бива да се отвръща с помия, хора. Запазете малко нюанси, малко бройте до десет, преди да крещите. 

Наскоро един политик ми каза нещо доста вярно: запазете дистанция! Дистанция му е майката. Не може всички, които се занимаваме с обществена работа, да ставаме агиткаджии. Ще трябва да можем да обмислим от всички страни. Това, между другото, важи и за интелигентните хора, които правилно наскоро, се сетиха, че са оставили патриотизма в неточните ръце. Само че ако ще правите граждански прочит на патриотизма, обединявайте първо, не назидавайте! 

Стана вече ясно, след близо три години бизплодни опити на единия сектор в нашето общество да изчегърта другия, че тези два сектора ще трябва да се конкурират, обединяват и каквото там ще правят, но ще трябва да се примирят, че другият съществува. 

Западно-прогресивните и балкански консервативните хора у нас са тук, за да останат. И така е вече век и половина поне, свикнете! Докато двете крайни агитки се сражават до кръв, балансираното, благоразумно българско общество отвръща поглед и от двете.