Великден може да послужи и като символичен урок

Ричард Докинс, лицето на световния атеизъм, преди месец в интервю се определи като "християнин по култура". Признава, че харесва църковните химни и коледни песни, а също и че не би се чувствал щастлив, ако се загубят всички тези красиви катедрали и църкви.

Той чувства уют и щастие в християнска държава, живеейки в такава културна среда. Това, което се случва с Докинс е много добър пример за изтрезняването на голяма част от западната либерална интелигенция, която бе продукт на корпоративния либерализъм. 

Това,  което Запад се опитваше да наложи, бе система за идеологическо  уеднаквяване на населението, да се изтрият всякакви етнически, религиозни, исторически признаци, и да се построи нова идеология, да се построи нов човек, чието потребителско поведение да бъде лесно предвидимо, а и като цяло поведението да бъде по-лесно контролирано. Тази нова либерална система се опитваше да създаде изкуствено собствени малцинства ( ЛГБТ, BLM, феминисти, Ню ейдж течения, партийни сектанти и прочие), нови класи и касти, на които да втълпи страх и да убеди, че само либералната система ги защитава. 

Това, което обаче се получи, бе една голяма празнина, която лесно бе запълнена от други, чужди религии, които базират идеологията си на многодетни семейства, традиции и консервативни принципи. Едва тогава хора като Докинс почнаха да осъзнават, че средата в която са израснали, е християнска, тя им е позволила свободата и е била онзи закрепващ, обединяващ елемент, който е създал неговия свят, и без него, нямаше да съществува. Когато вече виждаш как този свят на твоите родители, прародители, на празници и традиции започват да изчезват и да бъдат заменяни или напълно унищожавани, чак тогава осъзнаваш значението на християнството.

Това се случи и с мен преди 13 години. В безгрижния балон на Европа се бях атеизирал здравата, арогантно се мислех за човек над суеверните хора и "примитивните" вярващи, но чак когато джихадисти почнаха да атакуват и разрушават църкви и разпъват християни в Сирия, чак тогава се сещаш за църковните хорове и песни, които сте пеели всяка неделя, за коледните, великденските традиции, християнските маршове из града, и улични театрални представления по библейски събития, за сватбите и кръщенета, въобще за целия свят, базиран на християнството, на стълбове, които крепят идентичността. 

Тогава и почнах да деля хората не по идеите, а по поведението им и делата. Така например умерен атеист и умерен религиозен биха намерили общ език и разговорите им може да са приятни. Един умерен по-американски настроен човек може да намери същото с про-руски. Хората намират удоволствие, успокоение, дори се развиват чрез дискусии с подобни опоненти. С крайните идиоти от която и да е скала, уви, няма смисъл да се говори. Ментално са се повредили от натиска на общество, система, от всичко.

Затова Великден може да послужи и като символичен урок. Христос не е налагал със сила идеите и посланията си, а е позволил и оставил хорската жестокост да се прояви и сама да говори за себе си, чак тогава посланията му се осъзнават и възкръсват.