Мнозина казват, че 1 май не е техният ден и празник

Знам, че днес в България е модерно да си "пазарен", за "свобода" и всеки е тръгнал да става инфлуенсър, бизнесмен, стартъп гуру и прочее. 

Мнозина казват, че 1 май не е техният ден и празник. 

Ето защо предлагам на ваше внимание тези снимки. Деца, някои от които на по 5-6-7 годишна възраст, работещи на 12-часови смени във фабриките на същите заводи и големи компании, част от които днес оперират в почти цял свят. В далечната 1821 година, близо 49 % от всички работници са под 20 годишна възраст. В индустриализираните региони трудовият стаж на хората почва на..... 8 (осем) годишна възраст. Нека, който от вас има дете във втори клас да си представи какво е да го изпрати в завод на 12-часови работни смени. В текстилната индустрия през 19 и началото на 20 век, децата се използват буквално, за да се завират под тежащите стотици килограми и дори тонове машини, било за да чистят прахта, било за някаква друга задача. Детската смъртност в резултат е потресаваща. 
Всъщност, доколкото имаме документи и данни, детската смъртност в епохата на капиталистическия бум, е по-голяма, отколкото през демонизираното от буржоазията след 1789 Средновековие. 

Детският труд е бил използван във фабриките за кибритени клечки, където децата са били наемани да потапят дърва във фосфорна смес, след което материалите са били изсушавани, нарязвани на пръчки и опаковани. Фосфорът във въздуха е карал самите работници да светят в синьо-зелен цвят. Вдишването на фосфорните пари причинява възпаление на белите дробове. В допълнение, около 11% от тези, изложени на фосфорни изпарения, са развивали „фосфорна челюст“, инфекция на долната челюст, която причинява разпадане на костта, което води до обезобразяване на лицето и се лекува чрез ампутация.
Деца са били използвани от тогавашните предприемачи дори и в мините, в резултат на което почти 10 % от тях развивали сериозни зрителни проблеми. 

Няма дори да засягам въпроса за малките коминочистачи - мисля, че всеки е чувал за този брутализъм. Друга ми е мисълта. Осемте часа работен ден, забраната на детския труд, правото на здравни осигуровки, платени от работодателя, минималните санитарно-хигиенични условия на труд - всичко това не е дошло, защото изведнъж Круп, Тисен, Байер, Райнметал, Порше, Форд, Рокфелер или Тексас Ойл са развили тежка форма на алтруизъм и хуманизъм. Тези неща ги има, защото от 19 век, та до ден днешен, поколения синдикалисти, борци за работнически права, социалистически, социалдемократически и комунистически дейци и партии или просто защитници на човешките права (но истински, а не от днешните грантоядни НПО), са се борили да го има. 

Всъщност, голяма част от повишаването на стандарта на живот в Западния свят идва след появата на....... Съветския съюз. Вероятно нещо прищраква в главите на хората от едрия капитал, когато 1930-1932 почти четвърт милион американци искат да живеят в СССР. Или когато се оказва, че комунистическите партии в Италия, Франция, Унгария и други страни, са трети, четвърти, а понякога дори и втори политически сили, с многомилионна членска маса. 
Елементарният страх на собственическата класа я кара да се съгласи с реформистките течения в политиката и икономиката, които призовават за подобряване на условията на работа и живот на хората на наемния труд. Отново, не алтруизъм и не хуманизъм, а хладнокръвна калкулация на собствения им интерес и примерът на кървавите събития в Русия, Унгария и Германия, случили се след Първата световна война. Още Бисмарк прозира, че без социални права, повишаване на стандарта на живот и защита на наемния труд, нищо добро не чака големите капиталистически гиганти в Германия. 

И така, стигаме до 80-те и 90-те години, когато след разпада на Източния блок, рентиерско-собственическата класа няма повече геополитическа и политическа заплаха за положението си. И, о, изненада, започва стагнация на доходите, спад на жизнения стандарт и намаляване качеството на живот на хората на наемния труд. Защото истината е, че всяко право в живота се заслужава с борба. Нищо не идва на този свят даром.  И ако българинът иска да живее добре, да получава достойно заплащане, да има нормални и равноправни отношения с работодателите, хигиенични и здравословни условия на работа, читава здравна система и достъпно образование... той трябва да се пребори за тези неща. Не просто да търси индивидуалното си спасение, надявайки се, че поредният скъп курс, който го учи "как да станем предприемач в 9 стъпки" и "да мислим като Бил Гейтс и Уорън Бъфет", а да потърси колективната защита на своите права. 

Честит Първи май на всички наши сънародници, които продават най-ценното си - времето, което имаме на този свят, срещу заплащане! Винаги помнете, че вашият живот не е по-маловажен от този на предприемача, корпоративния бос и чуждестранния инвеститор! Всички ще живеем по-добре, когато имаме по-хармонични и равноправни отношения между труда и капитала