Тръмп се върза на същите лъжливи обещания за Иран като Обама

Преди по-малко от три месеца Доналд Тръмп се подиграваше на сделката от 2015 г., която Барак Обама сключи с Иран и която разчисти пътя на режима към ядрена бомба. „Изпратиха там самолети Боинг 757, натоварени с пари, стотици милиони долари“, казваше Тръмп, визирайки откупа в брой, който помощниците на Обама доставиха директно на Ислямската революционна гвардия (IRGC), за да подкупят иранците да се съгласят с фалшивата сделка. „Това няма да се случи при Тръмп“.
И все пак изглежда, че точно това се случва в момента. Според информациите Обединените арабски емирства (ОАЕ) – ключов регионален съюзник на САЩ – предоставят 20 милиарда долара от замразените ирански активи на Ислямската република, като 3 милиарда от тях вече са доставени в Техеран. Може би с Боинг 757, а току-виж и на дървени палети като тези, които Обама натрупа с пари, за да плати на държавата на терора. Емирските служители отричат, че купуват Иран от името на САЩ. Но ако Абу Даби смяташе, че Тръмп ще нокаутира религиозния режим, нямаше да дава пари на съсед, който от март насам подпалва луксозни недвижими имоти със стотици ракетни атаки и нападения с дронове. Вместо това емирствата плащат данък на страната, която изглежда като победител.

Така излиза, че това, което Тръмп често е наричал „най-лошата сделка, преговаряна някога“, и което в продължение на повече от десетилетие сочеше като основно доказателство за американското лузерство, сега се превърна в модел на собствената му политика спрямо Иран. И подобно на плана на Обама, идеята е IRGC да бъде засипан с пари и да се проправи пътят към ядрена бомба, докато Израел бива възпиран да отговори на ракетните атаки от страна на Иран и неговите проксита – в името на това, което евфемистично се нарича „регионален ред“.

Убеждаването на Ванс

Това, което изглежда е спирало Тръмп да даде зелена светлина на меморандума за разбирателство (МOУ), който вицепрезидентът Джей Ди Ванс договори с Иран, е страхът му, че не може да преопакова сделката на Обама като своя собствена голяма геополитическа победа. Той се опасява, че неговата електорална база ще прогледне измамата и ще го сметне за лузер. И така, в продължение на близо месец, Ванс – лидер на фракцията на „въздържателите“ в Белия дом – се опитва да убеди Тръмп, че поддръжниците на MAGA със сигурност са достатъчно наивни, за да бъдат подведени да повярват, че водената от неговия лоялен заместник сделка с Иран е исторически триумф.

Ванс е щастлив да бъде прославян от онлайн приятелите си като човека, спрял неоконсервативната война в защита на Израел. Но той не иска името му да бъде публично свързвано със сделката, в случай че иранците или шефът му я провалят. Затова той информира пресата неофициално, искайки журналистите да приписват информацията относно Меморандума на „високопоставен служител в администрацията“.

Миналата седмица въпросният „високопоставен служител“ проведе разговор с репортери, за да каже, че сделката е на една ръка разстояние – или почти, както се похвали при подобен разговор през май пред същата медийна група. Деветдесет и пет процента готова. Той спести детайлите, но увери вярната си аудитория, че Иран се е ангажирал да демонтира ядрените си съоръжения, да унищожи и изнесе запасите си от обогатен уран и да се откаже от регионалните си терористични проксита „Хизбула“, „Хамас“ и хутите. Накратко – Иран отстъпва пред всяко искане на САЩ.

Освен това вицепрезидентът многократно повтори, че на иранците ще бъде платено едва тогава, когато изпълнят ангажиментите си. И за да бъдат подсигурени всички позиции, ще бъде въведен строг режим на проверка, за да се гарантира, че Иран спазва сделката. В крайна сметка нито той, нито президентът са наивни по отношение на Иран.

Легитимиращите разговори на Ванс с пресата, инфлуенсърите и експертите от мозъчните тръстове съставляват ядрото на неговата комуникационна кампания. Тя е моделирана изцяло по подобие на медийната ехо стая за иранската сделка на Обама, но с една голяма разлика. Екипът на Обама изгради своята комуникационна инфраструктура, за да прегази противниците на сделката с Иран – като американските законодатели, експертите по разпространение на ядрено оръжие, републиканските гласоподаватели и произраелските активисти. Единствената аудитория на Ванс обаче е Тръмп.

Наръчникът на Обама

Генерирайки позитивни статии, публикации в социалните мрежи и телевизионни появи, прославящи извоювания с тежки усилия напредък на Ванс в огъването на иранците по негова воля, вицепрезидентът трупа доказателства, за да покаже на Тръмп, че поддръжниците му стоят на 100% зад новата му политика на сближаване с Иран. Политиката на Обама.

В разговора в петък Ванс обясни работната си теория за Иран, според която умерената фракция в режима е във възход. Начинът да бъдат овластени те е да им се направят отстъпки, за да могат да покажат на хардлайнерите от IRGC, че са в състояние да осигурят реални ползи за иранския народ. Схемата звучи болезнено познато, защото точно по този начин Обама продаде своята сделка с Иран. „Хората, които най-силно се противопоставят на сделката, са Революционната гвардия“, каза Обама през 2015 г., визирая „хардлайнерите, които са непреклонно против всякакво сътрудничество с международната общност. И за това си има причина – защото те осъзнават, че ако тази сделка се реализира, вместо те да бъдат на шофьорското място по отношение на иранската икономика, позициите им ще отслабнат“.

Сработи ли това? Не, парите, които Иран спечели от сделката на Обама, отидоха директно в IRGC. Информационен бюлетин, издаден от първата администрация на Тръмп през май 2018 г. – когато президентът се оттегли от това, което тогава нарече „една от най-лошите и едностранни транзакции, в които САЩ някога са влизали“ – показа, че с парите от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) Иран „финансира военно изграждане и продължава да подкрепя своите терористични проксита, като Хизбула и Хамас“.

Тогава как сега нещата биха стояли по различен начин?

Защото не сме наивни, заяви Ванс пред медиите. Разликата между сделката на Обама и сделката, която Ванс се опитва да накара Тръмп да продаде на базата си, е че иранците получават нещата срещу реално изпълнение. И ако не видим това изпълнение, добави вицепрезидентът, Иран няма да получи никакви икономически ползи от тези преговори. Поради това Ванс настоява, че основната разлика между настоящия Меморандум и JCPOA е, че на иранците няма да бъде платено авансово – по начина, по който Обама плати на Иран просто за да седне на масата за преговори.

Но това очевидно не е вярно. Меморандумът съдържа два етапа и Иран е обвързал участието си във втория етап – преговорите по ядрените въпроси – с това доколко е удовлетворен от отстъпките, които ще спечели в първия етап, а именно преговорите за отварянето на Ормузкия пролив. Така че, ако през измилия месец Ванс все още не е преговарял по ядреното досие или дори за отварянето на пролива, за какво друго би могъл да преговаря, освен за това как да плати на Иран предварително? Процесът отне толкова време, защото уловката е да се намери формула за плащане, която да не злепостави Тръмп и да не го накара да изглежда абсолютно по същия начин като Обама. В противен случай сделката може да се окаже твърде голяма хапка, която Тръмп не би могъл да преглътне.

Разбира се, единствената част от Меморандума, която има значение за иранците, е първата фаза. При нея те ще получат повече средства по множество канали, включително облекчаване на санкциите, което им позволява да продават петрола и петрохимикалите си, деблокиране на още замразени активи и „репарации“ – т.е. още по-голям данък от страна на арабите от Залива. Веднъж получили парите си и уверени, че САЩ няма да се върнат към войната, за да не застрашат преговорите (заради които спряха военните си операции), иранците ще могат да диктуват темпото на разговорите. Те ще решават как и кога – ако изобщо някога – да започнат втората фаза. Ванс вече демонстрира готовност да им помогне да разтакават нещата – за 6 или 12 месеца, или докато мандатът на Тръмп изтече.

Загубата на войни води до сериозни последици. Последният път, когато американски президент загуби война, Обама беше изпратен в Белия дом и сключи сделка с терористична държава, която ѝ гарантираше ядрена програма около десетилетие след като той напусне поста си. Ако неговият наследник не се беше оттеглил от ядрената сделка с Иран през първия си мандат и не беше ликвидирал повелителя на терора Касем Солеймани; и ако през втория си мандат не се беше съюзил с Израел, за да ликвидира върховния лидер на Иран, висшето ръководство на режима и да унищожи по-голямата част от ядрените съоръжения и програмата за балистични ракети на страната, Иран почти сигурно щеше да има бомбата в този момент.

Отваряне на вратата за демократите

Именно благодарение на Доналд Тръмп Иран няма бомба. Поради историческото партньорство на президента с израелския премиер Бенямин Нетаняху, иранският режим беше разгромен. Това обаче не означава, че Тръмп е спечелил войната – поне не още.

Историческите тенденции сочат, че демократ ще наследи Тръмп, но загубата от Иран практически би го гарантирала на 100%. Тогава партията на Обама ще помогне за възстановяването на иранската ядрена програма. И всички усилия на Тръмп, всички спечелени битки и жертви, дадени от американските въоръжени сили за спирането на Иран, ще отидат на вятъра, защото той не е победил. Загубата на войни идва с тежки последици.

Шефът на Пентагона Пийт Хегсет заяви ясно в началото на войната, че централната цел на американското правителство е да прекрати способността на Иран да демонстрира и прожектира сила извън собствените си граници. В брифинга си в петък Ванс каза, че САЩ са постигнали това, като са елиминирали иранските военновъздушни и военноморски сили. Но фактът, че съюзниците на САЩ все още са под обстрел по време на войната, която Тръмп избра, и прекратяването на огъня, което той наложи, означава, че администрацията се е провалила в постигането на първия показател, който сама си постави за победа.

Може би тогава смущението е било източникът на гнева на президента. Защото, когато регионалните партньори на Америка отвърнаха на атаките на Иран и неговите проксита по време на прекратяването на огъня, президентът смъмри приятелите си. Проучванията показват, че гласоподавателите на Тръмп все още подкрепят военните му цели. Уловката е, че изглежда той самият вече не ги споделя. Той казва, че винаги е предпочитал да превземе остров Харг със сила, но е избрал да не го прави, защото не смята, че американският народ има воля за това. Но работата на един военен лидер е да кали обществеността и да я подготви, в случай че бъдат изгубени американски животи.

Съвместната кампания на САЩ и Израел унищожи материални обекти, които не могат да бъдат лесно заменени, като например ядрените съоръжения. Влизането в преговори с Иран за подсигуряване на материални обекти, които все още са останали – останалата част от ядрените съоръжения на режима и неговия натрупан обогатен уран – е признание, че в момента не сте способни или не желаете да ги унищожите или изземете.
Загубен лост за влияние

Преминаването от война към преговори накланя везната на властта в другата посока. Тя се измества далеч от Съединените щати, които по време на войната не правеха никакви отстъпки, и се насочва към Иран, на когото Тръмп сега трябва да направи отстъпки, за да постигне сделка. А сделката, така както Ванс я изложи в своя пресбрифинг, означава единствено капитулация.

Никакъв режим на проверка не може да задържи Иран към ангажиментите, които Ванс твърди, че Техеран е готов да поеме. Какво ще стане, когато иранците неизменно се провалят в изпълнението на обещанията си и след това прогонят инспекторите? Те обикновено правят точно това. Те никога не са позволявали на инспекторите достъп до военни обекти, за които се смята, че приютяват важни части от програмата за ядрени оръжия.

И решението на Тръмп да се откаже от военни операции за постигане на целите си означава, че няма механизъм, който да принуди Израел или Иран да изпълняват някоя от вече слабите разпоредби, които Ванс лансира. Ако Тръмп вече е оставил силата настрана, защото е преценил, че цената за постигане на целта му е твърде висока, каква причина има Иран да се страхува, че той би се върнал към тактика, която сам дискредитира, изоставяйки я заради преговори, след като не успя да подсигури целите си чрез война?

Иранците имат горната ръка – и то не заради някаква свръхестествена способност да преговарят, с каквато често грешно биват удостоявани. Простата истина е, че това, което не бъде спечелено със сила, не може да бъде взето чрез преговори.

Ако Тръмп не разбере Иран правилно, няма да остане време за опрощение или извинения. Ако той загуби тази война, поколения американци ще платят цената за поражението, което 47-ият президент на Съединените щати сам си нанесе.

Автор: Лий Смит

Източник: “New York Post”