Странният случай с Обединените арабски емирства

Абу Даби, въпреки предишната си позиция спрямо Иран, изглежда е улеснил постигането на мир между Вашингтон и Техеран.

След като САЩ и Израел нападнаха Иран в края на февруари, държавите от Персийския залив се оказаха в изключително трудно положение. Това беше война, която не обслужваше нито един от техните интереси. Те бяха предупредили САЩ срещу започването ѝ, лобираха усилено за нейното предотвратяване и положиха огромни усилия да останат настрана. И въпреки това, на тяхна територия са разположени тринадесет американски бази и 50 000 американски войници, които направиха възможна войната срещу Иран. Докато американски ракети валяха над Иран, а ирански ракети – над страните от Залива, се появиха съобщения, че САЩ използват територията и въздушното пространство на последните.

Бадер Ал-Сайф, асистент в Кувейтския университет, казва, че държавите от Залива не искат да бъдат възприемани като част от съвместен американско-израелски фронт срещу Иран. Той допълва, че те съзнават, че това е незаконна война, започната в разгара на преговори, към които Техеран изглежда подхождаше добросъвестно. Слуховете, че Саудитска Арабия е притискала САЩ да продължат войната, за да сложат край на иранската заплаха, бяха отречени от Рияд. Както Ал-Сайф, така и Мария Луиза Фантапие, ръководител на програмата за Средиземноморието, Близкия изток и Африка в Istituto Affari Internazionali, заявяват, че няма доказателства за подобно саудитско лобиране и че тези съобщения не отговарят на истината. По думите на президента Доналд Тръмп, именно лидерите на страните от Залива, включително Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, са го помолили миналия месец да „изчака“ с предстояща американска атака, която би възобновила мащабните военни действия.

Но докато останалите страни от Персийския залив тръгнаха в една посока – към сдържаност и дистанциране от войната, която се опитваха да спрат, Обединените арабски емирства поеха по друг път. ОАЕ призоваха останалите държави от региона да заемат по-агресивна отбранителна позиция и да се присъединят към Съединените щати. Те единствени изразиха готовност да се включат в международни усилия под ръководството на САЩ за „осигуряване на корабоплаването в Ормузкия пролив“. И в самия ден, в който Съветът за сътрудничество в Залива откри своята последна среща на върха, емирското правителство обяви, че напуска водената от Саудитска Арабия петролна организация ОПЕК.

След това обаче излязоха още по-сензационни разкрития. В безпрецедентен досега ход Израел изпрати батарея „Железен купол“, прехващачи и десетки оператори от израелските отбранителни сили (IDF) в ОАЕ, за да помогнат при прихващането на ирански ракети, изстреляни срещу емирствата. Това беше първият път, в който Израел прехвърля батарея „Железен купол“ на друга държава, което загатна за непознато досега ниво на сътрудничество между двете нации. Последваха съобщения, че ОАЕ тайно са се включили във войната чрез нанасяне на военни удари срещу Иран, атакувайки петролна рафинерия на иранския остров Лаван в Персийския залив.

Тази по-агресивна и своеволна позиция на ОАЕ ги превърна в основна мишена за иранските ракети. Хасан Ахмадиан, доцент по изследвания на Близкия изток и Северна Африка в Техеранския университет, посочва, че Иран вижда ОАЕ и Бахрейн като най-големите нарушители и именно те са били атакувани най-често, като ОАЕ са понесъли повече удари от всички останали държави от Залива, взети заедно.

Но изненадващо се случи нещо неочаквано. На 4 май Иран нанесе удар по емирското пристанище Фуджейра – и след това не атакува ОАЕ нито веднъж. Отдавна витаеха слухове, а и някои съобщения, че Катар и Оман може би са сключили собствени споразумения с Иран, за да избегнат последващи ответни удари. Сега същите слухове се появиха и за ОАЕ, като агенция Reuters наскоро ги потвърди.

Четирима неназовани източници споделиха пред Reuters, че ОАЕ са се съгласили да деблокират и преведат на Иран между 10 и 20 милиарда долара от средствата, които са замразени под егидата на американските санкции. Двама от източниците твърдят, че 3 милиарда долара вече са преведени. Вероятно осъзнавайки, че съюзяването със САЩ ги превръща в основна мишена за иранските ракети и че противно на обещанията, Вашингтон не е в състояние да защити територията им, ОАЕ промениха тактиката си и предприеха дипломатически ангажимент с Иран, вместо да търсят конфронтация. Двама източници разкриха пред Reuters, че освобождаването на замразените ирански средства е било обещано „в замяна на прекратяване на иранските атаки срещу ОАЕ“. (ОАЕ отрекоха тази информация) .
Интригата се засилва и от факта, че според един от източниците, „запознат с договореността“, целта на споразумението надхвърля простото спиране на ракетните удари. Отдавна е ясно, че Иран не би приел никаква мирна сделка без облекчаване на санкциите и освобождаване на поне част от замразените му активи. САЩ настояваха, че за разлика от начина, по който представяха споразумението JCPOA на Обама, те няма да „купуват“ Иран от позиция на слабост, за да ограничат ядрената му програма, и че всяко освобождаване на средства ще бъде обвързано с изпълнението на ангажиментите.

Превеждането на средства от страна на ОАЕ обаче позволява на Иран да получи замразени активи още в самото начало на споразумението, като същевременно позволява на администрацията на Тръмп да запази репутацията си. Белият дом нарече „дезинформация“ твърденията за съпътстващи споразумения, позволяващи връщането на замразени средства на Иран в аванс, но ОАЕ изглежда са улеснили тъкмо тази договореност.

През последните няколко месеца махалото на ОАЕ се люшна рязко от открит ястребирен курс спрямо Иран до дипломатическо сближаване с Ислямската република, което прави мирната сделка възможна. Този странен модел на отношения би могъл да стане още по-интригуващ, ако – както един от източниците сподели пред Reuters – договореността между ОАЕ и Иран отиде по-далеч от спирането на ударите и обхване „възобновяване на двустранните връзки, включително обмен на разузнавателна информация и икономическо сътрудничество“. Подобни сведения сочат, че мирното споразумение между САЩ и Иран, с помощта на ОАЕ, може да спомогне за трансформацията на Близкия изток и за реинтеграцията на Иран сред нациите от Персийския залив.

Автор: Тед Снайдър

Тед Снайдър е гостуващ редактор в „The American Conservative“ и редовен сътрудник на „Responsible Statecraft“ и други издания.

Източник: “The American Conservative”