"Там /на морето/ е и демократичната общност"

“Джен-зитата са на море. А и да не са отишли всичките, то няма кой да ги възбуди в тикток.
         Там /на морето/ е и демократичната общност.
         Морският престой продължава обикновено около 3 месеца за тази категория население.
         През това време хората на Радев могат да си приемат бюджет с колкото си дефицит поискат, без да срещнат възмутените джензита и демократи, без да слушат солово изпълнение на националния химн от лидер на опозицията и без , както се казва в литературата „да гръмне нито един куршум”.
        Само малко парламентарни декларации, ама то парламентарното живо предаване беше посетено от 265 зрители, един от които бях аз и то не от интерес, а за нуждите на този текст.
         Малко пяна от „добрите сили”,именно тези които преди около 5 години поведоха хорото на бюджетната стъкмистика /или абракадабра по Витанов/. Малко призиви за „незабавно, ама незабавно оттегляне на бюджета”, щото ако не, ще срещнете гневния Иво Мирчев, а вие знаете той какво може да направи като е гневен. Може направо да застане пред автомобила на историята и да не му позволи да помръдне.
        Малко гняв и финансова илюзия от дуета Василев- Сабрутев /ох той последният бил станал шеф на парламентарна комисия и сега целият ни живот зависи от него/, малко предложения как да се „сведе” дефицитът до направо 1.7%, щото няма кво все да се разправяме с тези 3%.
        На фона на  това се забелязва решимост на управлението /поне за сега така изглежда, макар че там обикновено решимостта често среща отмяна на решимостта от върховния ръководител/ да приеме именно този бюджет.
       Без  да имам каквито и да било претенции за икономически анализ, очевидно е че става дума за бюджет за по-малко от половин година /първата ако не сте забелязали отмина/, бюджет който не може да представи фантасмагорични числа за очакваните приходи, както правеха досега, щото ако не сте забелязали то половината година премина, а приходите хич не съответстват на очакваните. Също това е бюджет обаче, който и не прави реформи. Това е повече от очевидно.
        Взема се оттук оттам, надува се това онова, предвижда се увеличение на нещо си и намаление на друго нещо си, няма структурна реформа в администрацията, няма затворени ненужни звена, макар и да се говори за 10-тина % намаляване на разни административни разходи, които в цифрово изражение всъщност нарастват.
        Но и друго не би могла да бъде. Защото ако не сте забелязали, това е бюджет за оставащата част от годината, а повечето плащания са договорени, дори и някой фактурирани, социалните и административни  плащания-задължителни
        Така наречената промяна /извинявайте за грубата дума/ може единствено да се очаква в следващите бюджети, а дали въобще има намерения за реформи ще разберем наесен, когато би трябвало да ни „застрелят” с проект за бюджет за 2027.
        Там ще си проличи какво мисли властта. 
         Да се плъзга по наклонената плоскост на популизма, да покрива „дупките” с  предварително изземване на очаквани плащания и да надува дълга….. докато балонът се спука.
        Или обратното. Да предприеме сериозни структурни промени, които да отпушат икономика на страната. Което на този етап не изглежда много вероятно, но ни остава да се надяваме. 
         Да се надяваме, че избраната с леви гласове политическа партия, състояща се най-вече от леви хора в ръководството си, да е в състояние да проведе някакви значителни десни мерки. Ако не стане, то пътят към затъването е бърз и гарантиран. Ако стане, ще бъде политическо чудо.  започването на сериозни реформи, след изтичане на първите 6 месеца от мандата, при това десни реформи от леви хора.
        Но мисълта ми беше, че  „единствено демократичната общност”  е на море, а джен-зитата някак останаха апатични от приемане на бюджет, който значително надхвърля тревогите, които толкова ги разстроиха само преди 6 месеца.
        Защото не бюджетът, а общата визия на управлението бяха скандализирали младите и не дотам младите, та и по-възрастните и най - възрастните.
        Защото в края на 2025 година тикток просто запали /не без сериозна политическа помощ/ искрата на едно  генерално недоволство /умните го нарекоха естетическо/ от това каква е властта, какво прави, как го прави  и как изглежда.
        А когато си  генерално естетически /морално/ неодобряван, всичките ти действия са подложени на много по-сериозни критики и накрая, естествено отхвърлени.
        А такъв тип недоволство към новата власт няма. 
        Парламентът става скучен, но някак си по-политически приемлив, управлението макар и със сериозно криволичене намира своя път и понеже не иска да се конфронтира с никого /не ми говорете за винетките , щото е смешно/, та без сериозни конфронтации си се движи напред.
        Тикток инфлуансърите  постват дайкирита и апероли от морски брегове по всички краища на света и на територията сякаш е спокойно.
        И така ще го добутаме до есента.
        Там интрига с президентските избори май няма, ама знаеш ли какво може да излезе от нечии ръкав.
         А дали ще има някаква реформа, която да боли но да даде ефект в бъдеще, това ще разберем късно наесен.
         Когато впрочем ще дойдат и първите тежки сметки  и когато липсата на „естетическо” недоволство може да не е достатъчна, за да няма социално такова.
        Впрочем, първото „гълъбче” на недоволството вече избухна на площада, където в юнската жега почти хиляда граждани скандираха „тук не е Москва”.
       Че не е Москва, не е!
        Но че информацията, че тук не било Москва не е достатъчна, за да запали недоволство, дори не е достатъчна да мъждука огънчето, това е повече от очевидно.
        Защото тази власт, харесва ли ни или не е друг въпрос, тази власт е облечена в политическо доверие. Засега. И докато това е така, само лозунги от типа „Тук не е Москва” много трудно биха могли да запалят огнеупорния  /на този етап/материал.”