Операцията на ООН за рециклиране на „военни престъпления“

Медиите трябва да се запитат дали наистина искат да продължат да бъдат съучастници в тази позорна игра.

Някъде около първата третина на най-новия доклад, свързан с ООН, който обвинява Израел в геноцид, разбрах защо имам усещането, че вече съм чел това. Не беше само заради темата, макар че подобни доклади вече се срещат под път и над път. Беше, защото четях вече опровергано обвинение от предишен доклад.
С други думи, аз действително вече бях чел това.

Докладът представлява мързелив ремикс, представен пред ООН като независим документ от експерти. Разбира се, те добавят по някое ново неоснователно обвинение тук и там, но заключението е предварително определено и се базира в огромна степен на предишни лъжи на други хора по адрес на Израел.

Нека обясня. Докладът е фокусиран върху „умишленото насочване на Израел срещу палестински деца“ като доказателство, че еврейската държава извършва „престъплението геноцид“. Което означава, че той си поставя две цели: да покаже, че Израел умишлено взема на прицел палестински децата, защото са деца, и да аргументира тезата, че това вземане на прицел само по себе си се равнява на геноцид.

Тъй като геноцидът изисква намерение (умисъл), заключението на доклада така и не успява да стъпи на краката си. Така че дори според собствените си „стандарти“ (да използвам този термин много, ама много условно), той неволно оневинява Израел за геноцид, докато просто твърди, че прави обратното.

Това, с което разполагаме в крайна сметка, съставлява списък от недоказани израелски престъпления. Ето един представителен случай: родители на ранено момиче в палатка твърдят, че тя е била простреляна от квадрокоптер извън палатката, а за да потвърди обвинението, комисията разглежда „изображения“ на това, което им е казано, че представлява куршумът. Стрелбата и жертвата са нарочни, казват те, защото никой друг не е бил прострелян.

Големият риск пред авторите се състоеше в това, че някой може действително да прочете доклада и да осъзнае колко несериозна е методологията му. Докато абсолютно никой не чете отвъд заглавието, репутацията на членовете на комисията може по някакъв начин да оцелее.

Какъв изобщо е смисълът от издаването на подобен доклад?

Когато видях материала на Washington Post за новото твърдение за геноцид, разбрах защо е публикуван този доклад: заглавия, които генерират други заглавия, които обществеността да погълне и след това да продължи напред. Живеем във време на институционален срам в стил филма „Идиокрация“. Демокрацията, както може би сте чували, умира в тъмнина.

Ако репортерите (още един термин, който тук трябва да използваме условно, опасявам се) бяха прочели доклада задълбочено, щяха да забележат няколко неща.
Първо, повторението на вече опровергани твърдения: „В предишен доклад, публикуван през март 2025 г., Комисията заключи, че израелските власти са унищожили отчасти репродуктивния капацитет на палестинците в Газа чрез системното унищожаване на сексуалното и репродуктивното здравеопазване, включително унищожаването на Центъра за инвитро оплождане (IVF) 'Ал-Басма'“.

Както Сало Айзенберг обясни подробно, случаят с „Ал-Басма“ се превърна в тригер за обвинението в геноцид, въпреки факта, че „не е извършен съдебномедицински анализ, не са открити или изследвани фрагменти, не са правени проучвания на траекторията, не са изпратени експерти и не са положени усилия за реконструкция на събитията от онзи ден. Дори докладът на ООН признава, че всъщност не е сигурно как е била повредена клиниката, заявявайки, че това е 'най-вероятно' израелски снаряд“.

Най-показателен от всичко се явява фактът, че първоначалното твърдение гласеше, че „Ал-Басма“ е най-силно повредената сграда в района, което уж доказва, че е била съзнателно взета на прицел. Снимките от информационните агенции обаче показват, че точно до клиниката една многоетажна сграда е останала със зейнала дупка, което, както отбелязва Айзенберг, означава, че тази сграда, а не клиниката за инвитро, е била почти сигурно целта на всеки удар.

Историята с „Ал-Басма“ е важна и по друга причина: тя съставлява пример за наистина трагична загуба – унищожени са резервоари със замразени ембриони, – но не представлява доказателство за геноцид.

Смесване на истина и фикция

Тази тема се появява отново и отново в целия доклад. „Комисията приложи интегриран анализ на правата на децата при изготвянето на този доклад, за да изследва цялостно всички аспекти от живота и развитието на палестинските деца, включително вредата, причинена от израелските атаки върху тяхното физическо, емоционално, социално и когнитивно благополучие“, пишат авторите.

Хората в Газа действително преживяват травма, което в много голяма степен включва и децата. Военната травма за децата обаче остава в сянка, когато зловредни актьори смесват истина и фикция и когато тези зловредни актьори манипулират историите на хората в фалшиви обвинения в геноцид.

Например: Докладът твърди, че израелските атаки удрят училища в Газа и следователно доказват намерение да се лишат по-младите поколения в Газа от бъдеще. И хоп: геноцид. Но самият доклад дори признава, че училищата в Газа са затворени скоро след като Хамас започна войната. Тези сгради – отново, както отбелязва самият доклад – след това са преназначени за други цели. Пренаписването на това в умишлено унищожаване на палестинското „образование“ е не само очевидно невярно, но и омаловажава реалния удар на войната. И това се случва без изобщо да се изтъква, че бойците на Хамас са използвали тези сгради и в много случаи са ги превърнали в легитимни военни цели, което прави единствено Хамас отговорен за смъртните случаи, причинени от неговата стратегия за човешки щитове.
Нечестни активисти, позициониращи се като „експерти“, винаги ще се опитват да измамят обществеността. Медиите трябва да се запитат дали наистина искат да продължат да бъдат съучастници в тази позорна игра.

Автор: Сет Мандел

Източник: “Commentary”