Консервативната група, която се опитва да пресъздаде „Дълбоката държава“ чиновник по чиновник

Статуквото се чувства застрашено от самата идея за консервативна бюрокрация.

Сдружението „Бен Франклин“ (The Ben Franklin Fellowship — BFF) не се различава съществено от стотици други организации във Вашингтон, окръг Колумбия. В своята същина това съставлява група от съмишленици, свързани по някакъв начин с външната политика, които са обединени около целта да пренесат своята визия във федералните агенции, управляващи отношенията на Америка по света, и по-специално в Държавния департамент. Подобен тип групи – под формата на социални клубове, мозъчни тръстове, застъпнически организации или други структури – съществуват за практически всяка голяма държавна институция и политическа сфера в Америка.

Сдружението „Бен Франклин“ обаче привлича непропорционално голямо внимание и проверки. Медии като New York Times, Politico и Reuters публикуват критични материали за групата, пълни с оплаквания от страна на елита в дипломатическите среди (Foreign Service).

Доколкото мога да преценя, основното оплакване срещу BFF се състои просто в това, че организацията съставлява консервативна формация. Основната линия на критика от страна на медиите и групи като Американската асоциация на дипломатическата служба изглежда се върти около твърдението, че BFF иска да „тръмпизира“ Държавния департамент, като вкара в него лоялисти на президента. При по-нататъшно разследване обаче откривам твърде малко доказателства, които да подкрепят тази теза.

„Нашата цел не е да изберем президента Тръмп или някой от MAGA републиканците; не се занимаваме с това. Ние се стремим да организираме федералната бюрокрация около определен набор от ценности“, споделя пред мен Фил Линдерман, съосновател на BFF. „Да променим DEI (политиките за разнообразие, равенство и приобщаване). Да променим начина, по който USAID (Американската агенция за международно развитие) върши бизнес от години и години. Да променим разбирането, че Дипломатическата служба притежава ценности, отделни от това, което иска действащият президент. Когато се опитваме да променим това, те веднага ни обвиняват в партизанщина.“

Линдерман се явява пенсиониран дипломатически служител, прекарал три десетилетия в Държавния департамент. Той обяснява как преди няколко години, заедно с някои съмишленици ветерани от външнополитическото пространство, решават, че се нуждаят от официална група, около която да се организират в името на принципите, в които вярват – принципи, които противоречат на презумпциите на статуквото, доминиращи сред повечето кариерни чиновници.

„Съществува една школа на мислене, наложена от левицата и организации като Американската асоциация на дипломатическата служба, според която имаш един безпартиен професионалист, който управлява посолството като посланик или на друга длъжност, това е твоят човек и така винаги сме правели нещата в Америка в Държавния департамент“, обяснява Линдерман. „И ако се появят тези консерватори, те ни връщат обратно към ерата на 'Тамани Хол' (политическа корупция и клиентелизъм) и политизация на кариерните рангове. Това съставлява една изключително нереалистична рамка за начина, по който работят тези институции.“

„Това, което се случва в действителност, е, че поради тихата ляво-либерална ортодоксия, която доминира в Дипломатическата служба и гражданската администрация в Държавния департамент – а и в цялото правителство, всъщност, – хората, които се издигат до най-високите рангове в кариерната организация, обикновено съставляват ляво-либерали. Те казват на републиканския консервативен президент: 'Ще изпълнявам заповедите Ви' и т.н. И в по-голямата си част консерваторите трябва да живеят с това, защото нямат друг избор.“

Той допълва също, че не съществува някакъв грандиозен заговор между неговия екип и администрацията на Тръмп за запълване на министерствата с лоялисти. Да, някои членове на BFF в крайна сметка влизат в администрацията, но това се случва чрез нормален процес на създаване на контакти (networking) и лобиране, а не чрез някакъв зловещ MAGA заговор, излюпен преди години.

На своя уебсайт Fellowship изброява осем принципа, които включват: „Основната цел на дипломацията на САЩ е да служи на националния интерес. Ние подкрепяме внимателното стопанисване на ограничените ресурси, както по отношение на бюджета, така и на персонала, вместо да се ангажираме в постоянна, нефинансирана експанзия“ и „Вярваме в силните, суверенни нации. До степента, в която сътрудничеството между нациите в международни форуми допринася за просперитета и сигурността на участващите държави и обслужва националните интереси, ние подкрепяме мултинационалните организации.“

Принципите в общи линии съвпадат с това, което можем да наречем мироглед „Америка на първо място“ (America First), но са достатъчно широки, за да позволят изграждането на голяма коалиция. Противно на твърденията на критиците, там няма нищо споменато за Доналд Тръмп или MAGA, въпреки че ми е трудно да си представя, че много от членовете на групата (Линдерман споделя, че имат няколкостотин членове и около 100 стипендианти) не съставляват поддръжници на президента.

Изглежда обаче, че групата ще надживее и самото движение на Тръмп. Дори ако кандидатът за президент на републиканците през 2028 г. не се явява Джей Ди Ванс, трудно е да си представим, че Републиканската партия ще се върне към класическата неоконсервативна външна политика. Вярвам, че точно затова стрелите са насочени срещу BFF; групата изгражда прословутия предмостие за десницата на място, където те не са го правили досега, и статуквото се чувства застрашено.
„Най-голямото предимство за мен съставлява възможността да опозная други единомислещи индивиди в рамките на общността, занимаваща се с външни работи“, споделя пред мен Марк Тюрингтън, дипломатически служител с политически връзки и стипендиант на BFF. „Външнополитическата общност вече е толкова изкривена идеологически, че се явява трудно да намериш хора, които се различават от този общ мироглед.“

„Сдружението 'Бен Франклин' ни даде възможност да се запознаем с други лица, които може да са по-склонни да хвърлят предизвикателство към този мироглед и да проявят смелост, за да гарантират, че американските ценности имат глас, когато става въпрос за външни работи.“

Именно това изграждане на общност застрашава старата гвардия. Консерваторите допуснаха критична грешка в начина, по който говорят за федералната бюрокрация. Демонизирайки всички държавни служители и тласкайки младите таланти към други кариерни пътища, десницата просто не разполага с необходимите кадри под ръка, за да попълни правилно федералните агенции, когато ветровете на промяната ги доведат на власт. Това съставлява проблемът, който групи като BFF са уникално пригодени да решат.

Тюрингтън е уникален в готовността си да говори открито и откровено за времето си в сдружението. Съществуват блогове, посветени изцяло на доксинг (разкриване на лична информация) на членовете на групата, в допълнение към атаките на традиционните медии срещу тях. Линдерман ми сподели, че редовите членове често предпочитат да останат анонимни поради страх от професионално възмездие в Държавния департамент.

Аз все пак притиснах Линдерман относно някои от по-известните имена в групата, които не притежават особен опит във външната политика и в някои случаи изглеждат просто като лоялисти на Тръмп, попаднали в Държавния департамент по стечение на обстоятелствата.

Линдерман признава, че част от битката при изграждането на нова организация като тази съставлява балансирането между това да си създадеш име и това да се придържаш стриктно към мисията. Той обаче изтъква, че основната цел на сдружението си остава да събира на едно място единомислещи професионалисти в областта на външната политика и да развива нови такива, а не да служи като убежище за политически оперативни работници.

В това отношение им пожелавам успех. Изграждането на десни институции се превърна в голяма жертва на ерата на Тръмп и е крайно време да се върнем към бизнеса с обучение на добри държавни служители, които да служат като противотежест на лошите.

Автор: Дилън Хаусман

Източник: “The Daily Wire”