Когато кучетата заместват бебетата

Децата, които никога не са се родили, биват замествани от домашни любимци. Понякога котки, но много по-често кучета.

В Париж се налага да купя мляко за сина си, който тогава е на шест месеца. Влизам в супермаркет близо до Триумфалната арка и откривам два цели коридора, посветени изцяло на храна за домашни любимци. Накрая намирам няколкото рафта за бебета и с известно затруднение вземам една прашна кутия мляко. Когато се прибирам у дома, съпругата ми отбелязва, че логото на марката е променено. Поглеждаме кутията по-отблизо: срокът ѝ на годност е изтекъл преди няколко месеца.
Тази истинска история вдъхновява настоящата статия.

Във Франция настоящата 2026 година се намира по пътя към това да се превърне в годината с най-ниска раждаемост от Втората световна война насам, детронирайки предходната 2025 г. Събитието има исторически характер: смъртните случаи вече се оказват по-многобройни от ражданията.

Природата обаче не търпи празно пространство. Децата, които никога не са се родили, биват замествани от домашни животни – понякога котки, но много по-често кучета. Феноменът се забелязва във всички големи западни мегаполиси. Докато в днешно време е напълно възможно да прекараш няколко дни, без да видиш нито едно дете, кучетата се оказват навсякъде. Те заемат тротоарите, парковете, магазините и дори офисите. Многодетните семейства са изключение; самотният човек с лабрадор се превръща в норма.

Бизнесът напълно разбира тази промяна. Известният френски каталог за детски стоки Vertbaudet в момента поддържа цяла категория, посветена на животните. Това не се случва от цинизъм или за улавяне на вълната, а просто защото компания, продаваща продукти изключително за деца, вече не може да оцелее.

Пазарът се адаптира. Той търси нови потребители и когато бебетата липсват, кучетата стават сурогатни клиенти. В една добре разбрана капиталистическа система търсенето създава предлагане. Резултатът е поразителен. Дори извън големите градове могат да се открият колички за кучета, спа центрове за кучета и кучешки детски градини. Местната преса във Франция дори рекламира увеселителен парк за кучета. Кога ли можем да очакваме появата на кучешки психолози?

Еволюцията има и културен характер

Възрастният човек се дефинира най-вече чрез капацитета си да стане родител. Всеки, който е жив, по естествен начин желае да предаде живота нататък и притежава способността да го направи, щом достигне зрялост.

Днес обаче много възрастни удължават безкрайно навиците на юношеството. Те колекционират хобита, множат преживявания и пътувания (без съмнение форма на компенсация за неспособността им да купят собствено жилище – елемент, който, за съжаление, също тежи върху раждаемостта) и отказват трайни обвързвания. Купуват си сладолед, замерват се със снежни топки, строят паметници с Лего, прекарват уикендите си в увеселителни паркове или стрелят с въздушни пушки.

Феноменът е достатъчно значим, за да очертае нов антропологичен модел: възрастните остават деца и следователно вече нямат свои собствени.

В тази логика кучето предлага значително предимство. То осигурява привързаност, без да изисква жертвите, налагани от едно дете. Не застрашава кариерните планове, не изисква 20 години инвестиции и не променя радикално начина на живот.

„Възрастните остават деца и вследствие на това вече нямат свои собствени“

Тази липса на зрялост напомня за Книгата Битие. Преди създаването на жената, човекът е трябвало да разбере, че съществува фундаментална несъвместимост в общуването между него и животните. В момента се връщаме към етап преди сътворението. Нашите съвременници изглежда не разбират, че котката няма да им донесе безусловна любов, кучето не може да бъде истински приятел (каквото и да твърди поговорката), а гушкането на котката съставлява просто тъжна имитация на семейната топлина. Те забравят, че хората се нуждаят от хора.

Контрацепцията и абортите очевидно играят голяма роля в отделянето на сексуалността от родителството.

Градските центрове: Пространства срещу семейството

Градските центрове стават все по-скъпи и поради това – все по-малко пригодени за семеен живот. Последствията от отглеждането на дете (шумът, необходимото пространство, училищните ангажименти...) се оказват трудно съвместими със съвременния градски начин на живот – от цената на квадратен метър до политиките срещу автомобилите.

Поради това семействата се изнасят, оставяйки пространството на необвързаните и двойките без деца. Големите семейни апартаменти биват раздробявани от строителните предприемачи или превръщани в споделени жилища за „юноши“ на 35-годишна възраст.

Снимка, направена в Париж през зимата на 60-те години на XX век, показва деца, тичащи навсякъде. Ако отидете в Париж тази зима, ще видите кучета, облечени в дрехи.

Когато индивидуалният избор има колективни последици

Демографският дефицит не се запълва от присъствието на домашни любимци, затова имиграцията идва да го компенсира, носейки своя дял от трудности (ръст на престъпността, създаване на паралелни общества, ислямизация и др.).

Раждането на дете съставлява единственото „приключение за цял живот“. Дори бракът е станал временен. Кариерите се променят, приятелствата се разпадат, а градовете биват изоставяни. Детето обаче остава. То ни напомня, че трайността съществува.

Това показва защо хората предпочитат кучешкото родителство без потомство. Може би затова кучетата се радват на такъв огромен успех днес. Те предлагат олекотена версия на родителството: привързаност без приемственост, обич без кръвна връзка, отговорност без наследство.

Автор: д-р Пиер-Юг Баре

Д-р Пиер-Юг Баре притежава докторска степен по право и в момента е гостуващ сътрудник в Института „Дунав“ (Danube Institute).

Източник: “The Hungarian Conservative”