Нищо ново под Слънцето

“Обичаше хубавото княз Фердинанд не само в предметите, в облеклото, но и в хората. Външността бе първо условие при избора на служещите при двора му, било за слуги, било за ординарци или за чиновници в канцеларията му. Ординарците си избира измежду младите офицери при прегледите на войските. Хареса му по външност, не разпитва за другите качества. Затуй пък и са натъкваше на скандални неприятности като тази с поручик Бойчев[39] и с Фанищел[40].

Интересен е случаят с последния. Пътувал някъде и видял хубавото 18-20-годишно момче в някой си магазин. Харесало му. Поразпитал за него, казали му, че бил незаконороден син на някакъв граф. Може да са го излъгали, а може и сам да е искал да се лъже. Взема го подире си в София, дава му служба в двореца, пътува с него навред, дава му ордени, титули, прави го най-интимен, от всичките си приближени. Незаконороденият граф вдига нос, отговаря остро, [20] сърди се, кара се, става капризен както всички галени любимци. Идат отношенията им до крупни скарвания. Свършва се най-после високото благоволение с туй, че Фанищела уволняват и екстернирват от България. Отива си. Но за отмъщение на княз Фердинанд написва и издава скандална брошура. Всички интимни разговори с княза, оскърбителните му отзиви за царе, за държавници — всичко, каквото чул и видял в българския дворец — писал го в брошурата. Казват, дворцовото интенданство похарчило много хиляди левове, за да я откупи и унищожи.

Към хубавите и красиви жени княз Фердинанд хранеше култ. Неудържимо се влачеше подире им, въпреки приличие, обществен морал, а по-сетне и съпружески обязаности. В първите месеци след идването си обикаляше в разходките си ул. „Стефан Караджа“, гдето живееше г-жа П.[41]., загледваше в прозорците й и май длъжко беседваше с нея. По-после се увлече от г-жа Б.[42]. Увлече се до скандалиозния на времето си „апотеоз“. На времето си тоз „апотеоз“ се печата в една френска илюстрация. Колко смях и подигравки в чуждата преса! Картината представляваше младия княз обиколен от хубави дами, а г-жа Белчева, облечена с ослепително бели дрехи, във вид на ангел, държи венец [21] над главата му.
В напреднала възраст се увлече по друга хубава, млада г-жа. За да я има близо до двореца, защото тя живееше в X., съдействува да направят мъжа й — скромен, посредствен провинциален адвокат — министър”

Из “Спомени за княжеското време” Добри Ганчев