Немската левица иска да използва антидемократични средства, за да спре демократичния възход на AfD

Предстоящата партийна конференция на „Алтернатива за Германия“ (AfD) на 4–5 юли идва в момент, в който националпопулистката организация води както в националните, така и в провинциалните проучвания в бившата Източна Германия.

Политическият импулс на AfD подтиква мнозина, особено вляво, да подновят призивите за забрана на партията като противоконституционна. Подобен ход вероятно напразно ще навреди на немската демокрация и ще увреди безвъзвратно отношенията със Съединените щати.

AfD плаши традиционните центристки партии по много причини. Левицата се плаши от нейните антимиграционни позиции и твърдата ѝ защита на традиционната немска култура. Десницата се плаши от нейните позиции срещу НАТО и Европейския съюз. И двете страни се плашат от флирта на партията с нацистки лозунги и символи – постоянна провокация, която повдига въпроси относно мотивацията на някои хора в партията, както и за това дали тя изобщо мисли сериозно за управлението на съвременна Германия.

Тези опасения отдавна карат опонентите на AfD да се стремят да я обявят извън закона. Немската конституция се опитва да предотврати всяко възможно повторение на нацисткия ужас, който унищожава нацията. Член 21, алинея 2 от Основния закон определя мерки срещу партии, които се стремят да подкопаят или премахнат демокрацията в страната. Яростните врагове на партията твърдят, че нейната платформа, провокативно поведение и близки отношения с руското правителство напълно отговарят на този стандарт.

Трудно е обаче да се види как подобен акт може да постигне успех. Както посочва историкът Катя Хойер, Ваймарската република действително забранява и репресира Нацистката партия след нейния неуспешен пуч през 1923 година. Въпреки това партията оцелява и бързо намира начини да заобиколи забраната, включително чрез легализирането ѝ в провинция Тюрингия, която днес се явява крепост на AfD. Освен ако не се вкара в затвора абсолютно всеки, свързан с нацисткото ръководство – нещо, което дори Ваймар не желае да направи и което никой от предлагащите забрана на AfD не предприема, – простото обявяване на определени лозунги, партийни имена и организации за незаконни не прави нищо, за да спре хората.

Белгия предлага ясен пример за безполезността на подобни забрани. През 2004 г. белгийските съдилища отсичат, че фламандската националистическа партия Vlaams Blok е нарушила антирасистки закон, и предприемат действия за нейната забрана. Партията изпреварва този ход, като се реорганизира в нова партия – Vlaams Belang. Тази формация остава непокътната оттогава и води в най-новите национални проучвания.

AfD със сигурност предприема подобни стъпки, за да се преформатира, ако забраната изглежда неизбежна. Гласоподавателите на AfD несъмнено се насочват към това ново образувание, а някои германци дори се присъединяват към него от съчувствие заради преследването му от традиционните партии. Ако немският елит смята, че подкрепата от 29 процента за AfD в последните проучвания е заплашителна, нека си представи реакциите им спрямо една реформирана партия, събираща 35 процента.

Подобна забрана много вероятно трайно уврежда немско-американските отношения. Президентът Доналд Тръмп и неговата администрация вече дават ясно да се разбере, че според тях европейските лидери трябва да се справят с имиграционните и културните въпроси по начин, близък до исканията на AfD и сродните ѝ консервативни популистки партии. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс вече хвали AfD и твърди, че немските партии не трябва автоматично да я изключват от управлението – практика, известна в Германия като Brandmauer (политическа стена/санитарен кордон). Забраната на партията със сигурност засилва тези техни настроения спрямо Германия и елита на ЕС като цяло.

Забраната също така драстично свива подкрепата за НАТО в рамките на Републиканската партия. Доминиращото консервативно популистко крило на партията вече има негативни настроения към алианса, според най-новото задълбочено проучване на Pew Research. Забраната на партия, за която те смятат, че защитава подобни на техните политики, със сигурност засилва тези настроения и прави поддържането на двупартийна подкрепа за НАТО изключително трудно.

Тръмп също така вероятно отвръща на удара, като изтегля възможно най-много войски от Германия. Той отдавна говори за това и понякога предприема дребни или неуспешни стъпки в тази посока. Тръмп вижда себе си като жертва на цяло десетилетие съдебен тормоз (lawfare), целящ да попречи на него и поддръжниците му да вземат властта. Той без съмнение поглежда на забраната на AfD през същата призма и отсича, че страна, която прави това, не си заслужава да бъде защитавана.
Европейците по принцип не разбират колко дълбоко американците от всички партии държат на свободните избори и демокрацията. Нацията празнува своята независимост на 4 юли, защото тогава е подписана Декларацията за независимост, а не защото това е денят, в който е спечелена Революционната война. Тази Декларация е възвишен документ, който издига в култ индивидуалните права и правото на един народ да се управлява сам.

Отнемете това обединяващо усещане от Америка и тя спира да бъде нация. Отнемете това усещане от собствената си нация, като отречете правото на една трета от гражданите ѝ да участват свободно в избори, и американците – особено републиканците популисти – отсичат, че страната ви фундаментално отхвърля американските ценности.

Начинът да се победи AfD е да се премахнат причините, поради които хората я подкрепят. Решете имиграционната криза, спрете да осакатявате икономиката с мандатите на Зеления нов курс, спрете подмяната на традиционните национални идеали с мъгляв прогресивен интернационализъм. Нациите, които тръгват в тази посока – като Дания по отношение на имиграцията, – отчитат застой или спад в подкрепата за популизма.

Използването на антидемократични средства за спиране на демократични настроения се оказва толкова безполезно, колкото опитите на крал Кнут да заповяда на прилива да спре, и обрича една и без това зависима Европа да бъде оставена от Америка изцяло на собствените ѝ ресурси. Разумните германци трябва да устоят на това изкушение и вместо това да се заловят за работа, вършейки това, за което са предназначени демокрациите: да решават обществените проблеми в съответствие с това, което изискват моралът и разумът на техните граждани.

Автор: Хенри Олсен

Източник: “Brussels Signal”