Немската армия набира едва 530 души, след като изпраща анкети до 300 000

Докато процентът на отговорилите мъже е висок (96 на сто), реалният процент на постъпилите на доброволна служба се оказва изключително нисък.

Бундесверът получава едва 530 доброволни ангажимента за военна служба през 2026 г., след като изпраща въпросници до близо 300 000 млади германци по новата система за оценка на военната повинност (Wehrdienst).

Според данни, публикувани от Министерството на отбраната на 25 юни, до средата на същия месец са изпратени 298 200 въпросника. Около 153 200 от тях отиват при мъже (които са законово задължени да отговорят), а 145 000 – при жени.

До момента само около 1500 души преминават през медицински прегледи и подбор, като едва 530 от тях се ангажират официално със служба през 2026 г.. Повече от един на всеки петима млади мъже посочва във въпросника поне известен интерес към военната служба, но огромното мнозинство не стига до официално записване.
Новата система с въпросници за Wehrdienst, въведена в началото на 2026 г., има за цел да идентифицира мотивирани новобранци, без да се въвежда отново пълна задължителна военна служба, но първите резултати показват, че този инструмент трудно осигурява значими цифри.

Данните излизат в момент, когато Германия се опитва да разшири числеността на Бундесвера от сегашните около 186 000 активни военнослужещи до дългосрочна цел от 260 000 войници плюс 200 000 резервисти до средата на 2030-те години. Това би позволило на Германия да разгърне до 460 000 войници в случай на война.
Министърът на отбраната Борис Писториус превръща разширяването на Бундесвера в един от своите водещи приоритети. Това разширяване се смята за съществено, за да може Германия да изпълни ангажиментите си към НАТО и да отговори на променената среда на сигурност в Европа. Писториус многократно предупреждава, че набирането на кадри остава най-голямата пречка пред немските отбранителни ангажименти и амбиции.

Експерти и опозиционни политици посочват няколко трайни проблема за този неуспех: военното заплащане и условията на труд изостават от цивилния пазар на труда, работното време и локациите за разпределение са непривлекателни, имиджът на въоръжените сили сред много млади хора е негативен и съществува силна конкуренция от страна на затегнатия немски пазар на труда, където завършващите училище и университет имат множество по-добре платени алтернативи. Тромавите бюрократични процеси и дългото време за вземане на решения също отблъскват потенциалните новобранци.

Кампанията с въпросниците се планира като основна иновация за разширяване на кадровия басейн. Скромен резултат от нея обаче засилва дебатите в Берлин за това дали изцяло доброволната система изобщо може да осигури необходимата жива сила, или на Германия в крайна сметка ще се наложи да обмисли някаква форма на задължителна или селективна национална служба.

Слабите резултати от кампанията с въпросниците стоят в разрез с редовните канали за подбор, които бележат известно подобрение през 2025–2026 г.. Тази година до момента са получени около 38 500 заявления, съобщава Министерството на отбраната в сряда. Това представлява увеличение с около 24 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Броят на новите войници нараства с 13 на сто, достигайки около 13 000 души.

Въпреки това дори тези ръстове остават далеч под необходимото за постигане на амбициозните цели за растеж на правителството в светлината на възприеманите заплахи от Русия и променящите се изисквания на НАТО.

Критиците твърдят, че годините на недофинансиране, политическо пренебрегване и общественият пацифизъм след края на Студената война оставят Бундесвера с накърнена репутация, която не може да се поправи набързо.

Автор: Карл Деконинк

Източник: “Brussels Signal”