Брюксел иска да затвори вратата за украинци в неатестационна/военна възраст

Европейската комисия предлага удължаване на временната защита до 2028 година за украинските бежанци – с изключение на мъжете, подлежащи на военни задължения.

Европейската комисия предлага удължаване на режима за временна защита, предоставен на разселените украинци, до март 2028 година, но с една политически експлозивна промяна: новопристигащите украински мъже във военна възраст, които нямат разрешение да напуснат страната си, се изключват от тази автоматична защита.

Засега ограничението няма да засегне хората, които вече са обхванати от европейската система. То обаче променя маршрута за влизане на една много специфична категория хора: украинските мъже със законен или потенциален капацитет да се бият.

Правният нюанс е от значение. Брюксел не предлага повсеместно отнемане на статута на всички украинци, нито им забранява да кандидатстват за индивидуално убежище. Това, което предлага, е да им откаже достъп до най-бързия, най-стабилния и най-всеобхватния механизъм, който Съюзът задейства след руската инвазия през 2022 година: Директивата за временна защита, която позволява на хората да пребивават, работят и имат достъп до основни услуги, без първо да преминават през обикновените процедури за убежище.

В момента под този чадър в ЕС се намират повече от 4,3 милиона украинци.

Промяната в подхода е това, което прави впечатление. Повече от четири години Брюксел представя приема на украинци като европейско морално задължение, тест за континентална солидарност и доказателство, че Украйна принадлежи към политическото семейство на Европа. Сега, докато войната продължава и Киев се нуждае от мъже, за да предотврати пълен военен колапс, защитата започва да прави разграничение между хората, бягащи от войната, и онези, които според институционалната логика трябва да се завърнат в нея.

Според информация, идваща от самия Брюксел, мярката отговаря на военните нужди на Украйна и на искането на Киев да се спре напускането на мъже, подлежащи на мобилизационни задължения.

Тази линия вече се обсъжда в няколко държави-членки. Reuters съобщава, че европейските министри подкрепят ограничаването на защитата за украински мъже в боеспособна възраст; най-обсъжданата възрастова граница е за мъже от 23 до 60 години.

Проблемът е не само миграционен. Той е структурен и непоследователен. Европейският съюз държи каналите си за прием отворени за млади мъже от множество трети страни, включително общества, където няма реалистични очаквания за бърза интеграция и няма съпоставимо европейско политическо задължение. Но когато става въпрос за украински мъже – граждани на страна, която Брюксел определя като „европейска“, кандидат за членство в ЕС и централна част от стратегията му срещу Русия – защитата започва да се обуславя от тяхната военна полезност.

Комисията настоява, че никой няма да бъде автоматично експулсиран и че засегнатите ще могат да подават индивидуални молби за убежище. Това е вярно. Но е също толкова вярно, че временната защита не е просто административен детайл. Тя дава незабавно пребиваване, достъп до работа, социално подпомагане, образование и здравеопазване. Официално правото да се иска убежище остава, но материално щитът, който правеше това право жизнеспособно за милиони хора, се премахва.

Точно тук изплуват правните съмнения. Наличните правни анализи предупреждават за рискове съгласно Хартата на основните права на ЕС: човешкото достойнство, правото на убежище, забраната за експулсиране (non-refoulement), равенството пред закона, недопускането на дискриминация, основана на пол и възраст, и пропорционалността на всяко ограничаване на права. В очите на самото европейско право изключването на украински мъже във военна възраст може да съставлява непряка дискриминация и форма на структурен натиск за връщането им във военна среда, където в крайна сметка могат да бъдат изпратени на фронта.

Съветът на Европа вече предупреждава срещу всяка мярка, която принуждава към преждевременно завръщане или създава правна несигурност за разселените украинци, според съобщения на Associated Press относно предложението.

Това предупреждение не е хуманитарна риторика. Ако ЕС отнема права от една група, защото тази група е военно полезна за друга държава, политиката на защита престава да се ръководи от риска за отделния индивид и се подчинява на стратегическа необходимост. А тази позиция променя абсолютно всичко оттук нататък.
Брюксел може да твърди, че подкрепя Украйна. Може да се твърди, че войната изисква жертви. Може дори да се твърди, че държавите-членки не трябва да улесняват избягването на военни задължения, определени от Киев. Но тогава съюзът трябва да признае това, което прави: превръща един хуманитарен инструмент в инструмент за индиректна мобилизация.

Автор: Хавиер Виямор

Хавиер Виямор е испански журналист и анализатор. Базиран в Брюксел, той отразява въпросите на НАТО и ЕС за сайта europeanconservative.com. Хавиер има над 17 години опит в международната политика, отбраната и сигурността. Той работи и като консултант, който предоставя стратегически анализи за глобалните процеси и геополитическата динамика.

Източник: “The European Conservative”