Наистина беше човек от друго време

Ферарио Спасов почина заради лош път, липса на магистрала и хюбриса на конкретен шофьор, който не уважава правилата. Всеки ден има хиляди такива ситуации заради хиляди хора, вярващи, че са по-важни от законите на държавата и физиката.

Ферарио Спасов беше треньор във времето, в което българският футбол беше истински интересен. Още като малки момчетата в класа бяхме разделени на фенове на "Левски" и ЦСКА. После в класа дойде момче от Плевен, фен на Литекс. После пък дойде момче от Пловдив, фен на Локомотив.

Интересувахме се от отборите, от играчите, от треньорите. Спомням си каква еуфория настана, когато в съседно на 127-мо кафене беше дошъл Захари Сираков - даже не топ титуляр на отбора, но всички левскари отидохме да му вземем автограф.

Ферарио Спасов направи Литекс отбор, който беше достоен съперник. Имаше интрига в играта. А, и тогава целите отбори, с малки изключения, бяха съставени от българи, най-често от школите на съответния клуб, не купени или направо чужденци, които днес са тук, утре ги няма и даже не говорят български език. Той помогна и беше в основата на това един град да има силен отбор от местни момчета, които да ги радват.

Днес повечето деца, ако се интересуват от футбол, сякаш повече следят чужди първенства и имат лоялност към клубове от градове, в които никога не са били. Лудост, за мен, и безсмислица - човек е редно да подкрепя отбора на своя град и на своя квартал, в който играят хора от там.

Другото нещо, с което ще запомня Спасов е, че винаги беше спокоен, възпитан, контролираше емоциите си.
Да почива в мир. Наистина беше човек от друго време.