Попаднах на американски подкаст, който започва с "Приказка за стълбата" на Смирненски

Днес осъзнах колко много е изостанал света от нас, либералите от Оборище. 

Научих го чрез Христо Смирненски, чиято изостаналост се вее от Непал до САЩ.
Попаднах на подкаст със симпатичен автор, Дженифър Мортън, в който представя новата си книгата  "Moving Up without Losing Your Way". Макар и млада тя е професор по философия в City College of New York, лектор също в University of North Carolina.

Започва книгата с "Приказката за стълбата" от Смирненски и гради философската основа около това произведение на този тъмен балкански субект.
После отстрани виждам, че има дори постановка на непалски език пак по "Приказка за стълбата" на Смирненски.

И си викам, мале, тия нормални са? За великия и неподражаем Георги Господинов не са ли чували? Остава сега някой нещастник да напише "Приказка за либерала" и да опише как дяволит инфлуенсър, гуру, бивш кадър на ДС,  предлага матча, двойни стандарти по всички въпроси, да забравиш миналото си и да се изкачваш интелектуалната стълбица, окичен с правилни знаменца и виртуални добродетели. Да поглеждаш всички надолу и да ги сочиш с пръст, крещейки, че са комунисти и путинисти, щото не крещят с теб партийни лозунги. Щото като сочиш с пръст и обвиняваш всички несъгласни в комунизъм е много интелектуално. Няма нужда да проверяваш и четеш. Партийният център всичко вече е проверил и мисли вместо теб, ти само се изкачваш по интелектуалната стълбица.

Ало, не сте ли чували за Георги Господинов?

Той спечели Букър, с преписана първа страница от "Добри Поличби" на Пратчет и Геймън, с постоянно натякване на "гледам филми на Тарантино, чета Ървин Уелш, превеждам песни от английски на български, бах и якото печено копеуе съм. Псувам комунизма, нищо че докторантурата ми е посветена на Никола Вапцаров. Направо съм турбо интелктуал.

Селяни, цървули, галоши. Поети с смирновски ватенки. Пфу бе, хойте да си играете хоро, аз отивам да слушам Юрая Хийп и да ям кето на Оборище.