Мръсна, засипана с боклуци, пълна с палатки: това не е Великобритания, която искаме

Големият натиск на Анди Бърнам за това, което левицата описва като вземане на решения, „съобразени с конкретното място“ (деволюция), е много хубаво нещо – но какво става, ако местата, за които всички ни е грижа, биват занемарявани?

Прехвърлянето на власт по места звучи привлекателно на теория – докато не пропътуваш Обединеното кралство и не станеш свидетел на занемаряването на средностатистическата главна улица. Наистина ли искаме да преотстъпим още правомощия за вземане на решения на същите тези хора, които съсипват градските центрове с неприемливи градоустройствени решения, зони с нисък трафик и ограничителни правила за паркиране?

Тази седмица The Telegraph получи вълна от писма до редактора на тема боклуци. Наджъл Дикинсън от Бъкингамшир сподели, че му се налага да събира отпадъци по пътя към магазина, откъдето си купува този вестник всяка божа сутрин. Роб Дорел от Бат разказа, че живее в приятен район на града, но въпреки това „редовно“ намира в градината си „изхвърлени боклуци, като празни бутилки от напитки“. 86-годишната Уенди Танкерей ни информира, че в продължение на 13 години събира боклуци по два часа на ден, всеки ден, в Ишър, Трей. Какво бихме правили без жени като Уенди, която вероятно плаща все по-високи местни данъци само за да се налага сама да чисти отпадъците, игнорирани от властите?

Проблемът не е само в това, че преливащите кофи не се изпразват достатъчно често. В много случаи просто няма достатъчно кофи за боклук. Едва ли съм единствената, която улавя себе си да обикаля в търсене на място, където да изхвърли отпадъците си – често без никакъв резултат. Междувременно хора биват глобявани за това, че изливат остатъка от чаша кафе в канализацията. Това е безумие.

Места, които преди изглеждаха приветливи, вече не са такива. Огромни части от Обединеното кралство всъщност изглеждат по-скоро овехтели. Ако местните власти не са способни дори да поддържат Великобритания чиста, защо, за бога, трябва да им се гласува доверие с повече децентрализирани отговорности?

Ироничното е, че централното правителство също не помага. Тази седмица лейбъристите гордо обявиха, че са отменили Закона за скитничеството (Vagrancy Act) с надеждата да сложат край на „над 200-годишното криминализиране на спането на улицата и просията, отбелязвайки преход към по-модерен, подкрепящ подход към бездомността“. Макар това да звучи като благороден акт, подобно на повечето закони, приети от това правителство, то ще направи твърде малко за решаването на корена на проблема. В действителност вероятно ще го влоши значително.

Отмяната на Закона за скитничеството отдавна е кауза за левицата, още откакто Карл Маркс изригна срещу законите против скитничеството в Капиталът. Както при всяко законодателство, съставено преди два века, езикът на акта вярно е доста архаичен. Като закон „за наказване на безделни и безредни лица, както и на измамници и вагабонти“, той спокойно би могъл да бъде написан от Чарлз Дикенс.

Бездомните са могли да бъдат осъдени и за „преструване или упражняване на ясновидство“ или „използване на каквито и да било хитър занаят, средства или приспособления, чрез гледане на ръка или по друг начин, за измама и налагане над подданниците на Негово Величество“. Подлежащи на съдебно преследване са били и тези, които „не дават добро обяснение“ за себе си или „умишлено, открито, разпуснато и непристойно показват личността си на всяка улица, път или публична магистрала“. Показването на „рани или деформации с цел получаване или събиране на милостиня“ също е било забранено.

Законът беше формално отменен със Закона за полицията, престъпността, наказанията и съдилищата от 2022 г. (но разпоредбите влязоха в сила едва тази седмица), след като торите претърпяха поражение в Камарата на лордовете и след бунт в Камарата на общините, оглавен от техния собствен депутат Ники Айкън. Това е странно, тъй като нейният избирателен район беше Ситито на Лондон и Уестминстър – територия, вероятно по-засегната от скитничеството от всяка друга.

Консерваторите планираха да не премахват разпоредбите на Закона за скитничеството, докато не бъде прието ново законодателство за справяне с агресивната просия. Сега обаче полицията няма такива правомощия. Единствената неизбежна последица със сигурност ще бъде увеличаването на броя на спящите на улицата. Това е проблематично, когато се вземе предвид, че Великобритания бива затискана и от палаткови градчета, обитавани до голяма степен от мигранти. Жителите на един от най-ексклузивните анклави в Лондон, „Парк Лейн“, прекараха по-голямата част от 2025 г. в дълга битка с тези лагери. Когато те най-накрая бяха разпуснати, повечето от тях се преместиха на „Оксфорд Стрийт“. Палатки все още се виждат в близост до „Марбъл Арч“.

Левицата настоява, че спящите на улицата са невинни жертви на обстоятелствата. Но, както посочиха местните жители, тези хора уринираха на обществени места, държеха се антисоциално и работеха незаконно.

Междувременно мозъчният тръст Център за социална справедливост (Centre for Social Justice) публикува проучване тази седмица, което показва, че половината от спящите на улицата в Лондон дори не са британци. През 2025–2026 г. 5667 чужди граждани са спали на улицата в Лондон в сравнение с 5475 британски граждани. А броят на бездомните хора с неизвестна националност е нараснал със 127 процента от 2021–2022 г. насам, според данни, публикувани от Сборния орган на Голям Лондон (GLA).

Далеч от това лейбъристкото правителство да постигне хвалбата си за „слагане на край на спането на улицата“, бездомността се е окопала трайно, като един на всеки четирима спи на улицата в продължение на минимум две години. Що се отнася до броя на британците, забелязани да спят на улицата, тази цифра леко се е увеличила спрямо 2024–2025 г., като тази година са забелязани допълнително 13 души. Тази позорна статистика надгражда дългосрочно увеличение от 1521 души (38 процента) от 2021–2022 г. насам.

Така че отмяната на Закона за скитничеството ще направи съвсем малко за решаването на проблем, който до голяма степен е подхранван от неконтролираната имиграция и от провала на всички нива в правителството за справяне с кризата с убежищата. Нидерландия се справи с този въпрос, като въведе по-строги политики за връщане на лица, които не са нидерландски граждани. Великобритания трябва да направи същото, но, разбира се, няма да го направи – правителството се опасява от критики, че уж му липсва състрадание.

И все пак няма абсолютно нищо прогресивно в това активно да се подхранва мизерията. Докато министрите не се подготвят да се заловят с реалните причини за спането на улицата, вместо да се поздравяват за символични реформи, улиците на Великобритания ще продължат да западат.

Обществеността не иска сигнализиране за добродетели или още децентрализирана бюрокрация. Хората искат чисти, безопасни места, които правителствата на всяко ниво са готови да защитават.

Автор: Камила Томини

Източник: “The Telegraph”