Какво виждат Украйна и Европа в 250-ата годишнина на Америка

Докато Съединените щати отбелязват 250 години от своята независимост, Киев и европейските столици наблюдават празненствата със смес от възхищение и тревога. Това, което те виждат в американския юбилей, казва толкова много за състоянието на Запада, колкото и за събитията от 1776 г..

На 4 юли 2026 г. Америка ще отпразнува 250 години независимост – крайъгълен камък, който нито една друга конституционна демокрация в модерната история не е достигала със запазен непокътнат учредителен документ. За Украйна и Европа, наблюдаващи от другата страна на Атлантика, този четвъртхилядолетен юбилей не е просто американско събитие. Напротив, той е напомняне, че политическият експеримент, лансиран във Филаделфия през 1776 г., се е оказал по-устойчив, отколкото неговите критици във всяко едно поколение са предричали. Тази устойчивост днес е по-важна от всякога за целия свят.

Огледало на американските идеали се тества в Украйна

За Украйна 250-ата годишнина не е фонов шум – тя е отправна точка. Бруталната руска война срещу Украйна все още продължава. В основата си това е война за ценностите, които Декларацията за независимост на САЩ някога облече в думи: суверенитет, самоопределение, право на съпротива срещу тиранията. Киев не вижда 4 юли като далечна абстракция. Той го чете като описание на това, което украинците правят в момента.

Това, което Украйна вижда в този юбилей, преди всичко е признание за общите ценности, които създадоха западните демокрации, към които Украйна желае да се присъедини като пълноправен член. Нито една страна в света не е заложила повече на тезата, че принципите от 1776 г. все още означават нещо през 2026 г..

Украинските войници не се бият само за територия. Те се бият за идеята, че границите имат значение, че суверенитетът и съдбата на хората, които живеят под него, не подлежат на договаряне и че една империя не може просто да погълне съседна нация със сила. В този смисъл Украйна в момента може би е най-Джеферсоновата страна на планетата, защитавайки на огромна цена точно принципите, които Филаделфия увековечи на бойното поле.

Ето защо украинците следят американската политика толкова отблизо – не от зависимост, а от искрена вяра, че Съединените щати остават най-важният гарант за реда, създаден от тези принципи. Годишнината повдига въпрос, който Киев задава не с горчивина, а с неотложност: все още ли основополагащите принципи на Америка са водещи за американската външна политика? След героичната съпротива срещу руската агресия през 2014 г. и началото на пълномащабната война през 2022 г., Украйна се превърна в страната, която е инвестирала най-много в успеха на американските идеи и ценности в целия свят. Без съмнение съдбата на Украйна се решава от украинската армия, но Западът все още може да притисне Москва към прекратяване на военните действия, а Съединените щати не могат да стоят настрана.

Едва наскоро, повече от година и половина след началото на втората администрация на Тръмп, подкрепата за Украйна възвърна своя импулс. Всъщност голяма част от тази инерция дойде от Конгреса на САЩ, който предприе действия с ясна цел. През юни Камарата на представителите отвори пътя за двупартийния Закон за подкрепа на Украйна (Ukraine Support Act), разрешаващ осем милиарда щатски долара за военно финансиране, удължаващ Инициативата за съдействие в сигурността на Украйна (USAI) до 2027 г. и засилващ санкциите срещу Русия. Комисията по въоръжените сили към Сената отиде още по-далеч, предлагайки удължаване на USAI до 2029 г. с до 750 милиона долара годишно, като същевременно изрично препотвърди, че Крим и останалите окупирани територии остават част от Украйна.

Макар че част от подкрепата в крайна сметка идва от стратегическия личен интерес на Америка – финансирането на отбранителното производство, осигуряването на заетост и поддържането на индустриалната база, от която зависи бъдещото възпиране – аргументите на лидерите в САЩ надхвърлят балансите в държавната сметка. Дори държавният секретар Марко Рубио описа инвазията на Русия като „стратегическо бедствие“ за Кремъл, потвърждавайки, че по-рано забавеният пакет по USAI на стойност 400 милиона долара се придвижва напред. С други думи, Съединените щати не са напуснали стаята.

От гледна точка на Киев тези събития показват, че 250-ата годишнина на Америка не трябва да се чете единствено през думите на една конкретна администрация. По-дълбокият въпрос е дали конституционната и политическа система, създадена в миналото, все още има капацитета да превежда непреходните принципи в дълготрайни външнополитически решения, а не да променя курса на всеки четири години.

Все по-активната роля на Конгреса, съчетана с трайната подкрепа от страна на американския сектор на отбраната, подсказва, че отговорът остава по-насърчителен, отколкото биха допуснали само заглавията в медиите от последно време.

Украйна отстоява справедлив мир, а не логиката на империите и сферите на влияние

Украйна не иска просто прекратяване на огъня. Тя настоява за справедлив мир – и тази разлика е от огромно значение на 250-ата годишнина на Америка. Декларацията за независимост не е документ на прагматичното примирение. Тя беше отказ да се приеме, че силата определя легитимността. Визията на Русия за мир е точно противоположната: каквото държат силите ѝ, то остава нейно; каквото поиска, го получава.

Това е логиката на империята, а не на 1776 г.. Един замразен конфликт при условията на Москва няма да сложи край на войната – той ще възнагради агресора и ще легализира анексирането на суверенна територия чрез сила. Украйна разбира това. Ето защо Киев настоява за мир, основан на международното право, а не на географията на руските танкове. Да се приеме обратното, би означавало да се признае, че силните правят каквото си поискат, а слабите страдат така, както трябва – принцип, за чието отхвърляне Основателите от 1776 г. изрично тръгнаха на война.

Преосмисляне на американските външнополитически традиции

Тук има по-дълбока ирония, която юбилейът на Америка извежда наяве. В продължение на два века и половина Съединените щати последователно се противопоставяха на идеята, че великите сили имат правото да разделят света на сфери на влияние – от Четиринадесетте точки на Уилсън до подкрепата на Рейгън за онези, които се съпротивляваха на съветското господство.

Руските предложения за преговори включват условия, според които Москва ще разговаря само след като украинските войски напуснат собствената си територия в административен смисъл. Това ще изглежда като споразумение, което дава на Москва гарантирано право на вето върху сигурността на Украйна и ще наподобява точно онази структура, за чието демонтиране американската външна политика посвети поколения.

Желанието и колективното искане на Украйна към западните столици да помогнат за постигането на справедлив мир не е украинско изобретение. Погледнато в ретроспекция, то е американско наследство. Страната, която през 1776 г. обяви, че на всички народи са дадени неотменни права, не може през 2026 г. да стои настрана при мирно споразумение, което отрича тези права на украинците, без това да противоречи на нейната собствена съдържателна Декларация за независимост.

Автор: Владислав Фарапонов

Източник: “New Eastern Europe”