Кастовата система на Европейския съюз за климатиците

Горещата вълна, която опустошава Европа, може би е най-лошата в историята. Колкото и драматичен да изглежда дебатът за климата на Запад, настоящата криза наистина е сериозна: половината от 850-те най-големи града на континента току-що преживяха най-тежкия си топлинен стрес. С температури от почти 37°C, никога досега Великобритания не се е сблъсквала с подобни жеги през юни. В Берлин полицията използва водни оръдия, за да охлажда пешеходците. Във Франция има хиляди смъртни случаи над нормата.

Какво се случва в Брюксел? Истеблишмънтът на ЕС отдавна е безпощаден противник на климатиците. В климатичната религия, изповядвана от служителите на Съюза, охлаждането е най-смъртният от смъртните грехове: то е символ на разхищението, прахосничеството и хедонизма на развиValuesтия свят. За посветените в тази секта климатикът е мощен символ на нашата колективна непослушност, красноречиво доказателство за всичко сбъркано в отношенията ни с природата. За да запазят наративната си последователност, господарите на Европа знаеха, че ЕС не трябва публично да се предава пред изкушението на изкуственото охлаждане. Поради тази причина Урсула фон дер Лайен разпореди климатиците да бъдат изключени в централата на Европейската комисия – сградата „Берлаймон“ – но само на етажите от първи до седми, където работи обикновеният персонал. На етажите от 8-и до 13-и, където се намират офисите на самата нея и на нейните колеги комисари, климатиците останаха блажено включени.

Би било може би недоброжелателно да наречем това лицемерие. В края на краищата Фон дер Лайен не е обикновена жена. Заедно със своите комисари тя е великият кормчия на могъщия европейски кораб. За един лидер времето и комфортът са ценни; само ако е адекватно охладена, президентката на Комисията може да служи пълноценно на хората и, по презумпция, на околната среда. Ако не бяха нейните титанични усилия и купищата регулации, произведени от „Берлаймон“, климатиците вероятно щяха да бъдат много по-достъпни и евтини за купуване от стотици милиони европейци. Може би повече от сегашните 20% от европейските домове (в сравнение с 90% в Съединените щати или почти 80% в Китай) щяха да бъдат оборудвани с такива устройства. В известен смисъл осигуряването на климатизирано удоволствие за Фон дер Лайен гарантира, че милиони европейци ще се варят през горещите месеци – всичко това за славата на Майката Гея. Това е самата дефиниция за ефективност.

Оставяйки настрана иронията, новооткритата честност на брюкселските чиновници със сигурност действа освобождаващо. В края на краищата този манталитет от типа „като нямат хляб, да ядат пасти“ на лицемерните управляващи класи в Европа никога не е бил добре пазена тайна. Това, че Фон дер Лайен казва на европейските маси – и, забележително, на собствения си по-нископоставен персонал – да страдат в смазващата жега, докато нейният собствен климатик работи, изключително много напомня за СОР29, когато световните политически и бизнес лидери летяха до богатия на газ Азербайджан в лукса на частни самолети, докато осъждаха останалите от нас за такива непростими грехове срещу природата като включването на климатика.

Безумието на европейските политически елити беше илюстрирано допълнително тази седмица от френския министър на климата Моник Барбю. При хиляди загинали и тълпи, скачащи в Сена за спасение от бруталните температури, Барбю заяви, колкото и невероятно да звучи, че би била „ужасена“, ако климатиците станат масово явление в бъдеще.

Тези лицемерни врели-некипели стават все по-трудни за разбиране или толериране. Истината е, че в климатиците няма нищо вродено лошо. Самата апаратура не е значително замърсяваща или вредна за околната среда сама по себе си; по-скоро това, което може да я направи проблематична, е източникът на енергия, която консумира. Действително, тази енергия може, ако се произвежда от нефт или газ, сериозно да увеличи въглеродните емисии на дадена страна.

Но това изобщо не е задължително да бъде така. Очевидно ще бъде, ако една държава е дотолкова заблудена, че да затвори своите атомни електроцентрали – 100% чист източник на енергия – с цел да ги замени с въглищни мощности. Точно това направиха страни като Германия, подтикнати към това безумие от екологичното лоби. Чрез увеличаване, а не чрез намаляване на енергийното производство (както ни уверява деструктивната секта на „антирастежа“), Европа може хем да има пасти, хем да ги изяде. Ядрената енергия ще запази европейците свежи, а атмосферата ни – чиста.

Далеч по-разумна беше политиката, следвана преди десетилетия от гениалния държавник, който превърна Сингапур в една от най-проспериращите страни в света – Ли Куан Ю. За него климатикът не беше греховен лукс, а базова инфраструктура, фундаментална за качеството на живота и продуктивността на населението. Както е известна неговата мисъл:

Климатикът беше изключително важно изобретение за нас, може би едно от епохалните изобретения в историята. Той промени същността на цивилизацията, като направи възможно развитието в тропиците. Без климатик можете да работите само в хладните ранни сутрешни часове или по здрач. Първото нещо, което направих, след като станах министър-председател, беше да инсталирам климатици в сградите, където работеше държавната администрация. Това беше ключът към обществената ефективност.

Вместо Фон дер Лайен да ни проповядва от върха на своята кула от слонова кост в „Берлаймон“, може би по-добра идея би била да се поучим от Ли Куан Ю – и да започнем отново да живеем нормално.

Автор: Рафаел Пинто Боржес

Източник: “The European Conservative”