В началото на войната тя помогна за спасяването на Украйна, сега България казва, че е направила „достатъчно“

Когато новият български министър на отбраната Димитър Стоянов наскоро обяви, че страната му повече няма да доставя оръжия на Украйна, някои българи изпитаха усещане за дежавю.

В месеците непосредствено след началото на пълномащабната руска атака срещу Украйна през 2022 г. българските политици настояваха, че не са изпратили на Киев „нито един куршум, произведен в България“.

В действителност обаче те увеличиха износа за посредници като Чешката република, Полша и Румъния, които след това доставяха боеприпасите на Киев. Този подход позволи на тогавашното българско коалиционно правителство да запази подкрепата на една от своите проруски коалиционни партии.

Днешната нова политика е символична и тъжна за Украйна: в началната фаза на войната България беше един от основните ѝ източници на боеприпаси от съветски калибър. Местната оръжейна индустрия е един от най-големите производители на този тип боеприпаси в Европейския съюз, особено на артилерийски снаряди и боеприпаси за гаубици. Докато западните страни все още адаптираха отбранителните си индустрии към изискванията на новата война в Европа, българите помогнаха за спасяването на Украйна.

Когато Русия нападна Украйна през 2022 г., министър-председател на България беше Кирил Петков. Неговото прозападно правителство твърдеше, че България не доставя директно оръжие на Украйна, тъй като в коалицията участваха и социалисти, които се противопоставяха на военната помощ за Киев.

Новият министър-председател Румен Радев също зае остро критична позиция срещу военната помощ. Той спечели популярност на изборите през април отчасти благодарение на реторика, която някои описват като проруска, а други – като строго националистическа.

Въпреки че от началото на войната България е изпратила 13 пакета военна помощ за Киев, миналата година Радев нарече по-широките оръжейни инициативи, финансирани от европейски фондове, „нещо, обречено на провал“. „Ние вече сме предоставили достатъчно, докато страната ни продължава да търпи социално-икономическите щети, причинени от тази кървава война“, обясни той.

Политиката на Радев неизбежно се сравнява с подхода на бившия унгарски премиер Виктор Орбан. Но според Атлантическия съвет, американски мозъчен тръст, България „няма фундаментално да изостави западната си ориентация, нито ще се опита да съживи „специалните отношения“ на страната с Москва от епохата на Студената война“. Сравнението с Орбан пренебрегва вътрешния български контекст.

След присъединяването си към ЕС през 2007 г. страната беше доминирана в продължение на повече от десетилетие от партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов. Антикорупционните протести през 2020–2021 г. обаче оголиха недоволството от клиентелизма и отприщиха дълъг период на политическа нестабилност и поредица от предсрочни избори.

Именно тогава Румен Радев засили позициите си. Той беше президент от 2017 г. до този януари и се позиционира като алтернатива на правителството. В същото време той има прозападна подготовка, като е учил в училище на ВВС на САЩ, а като командир на българските Военновъздушни сили е помогнал за интегрирането на страната в НАТО.

Въпросът сега е дали оттеглянето на България от финансовата и военната подкрепа за Украйна ще бъде само временен ход, или по-дълбока промяна във формулата за сигурност на ЕС.

България обяви, че няма да подкрепи новия 21-ви пакет от санкции на ЕС срещу Русия, тъй като иска да премахне от него патриарх Кирил – главата на Руската православна църква и съюзник на президента Владимир Путин. Именно православието е това, което най-силно свързва България с Русия.

По-рано през юни, по време на Европейски съвет в Брюксел, Радев отбеляза, че България няма да пречи на общите европейски решения, засягащи Украйна, включително и на членството ѝ в ЕС. „Който иска да предоставя военна помощ и военно оборудване на Украйна, е свободен да го прави. Ние вземаме решение за нашите доставки въз основа на това, което имаме в наличност, и на това дали можем да го направим“, каза Радев.

Автор: Анастасия Фурман

Източник: “EUobserver”