Историческият пленум в резиденция "Бояна". България научава новината.

35 години начело на БКП приключват с решение на партийното ръководство. Зад отстраняването на Живков стоят натискът на Москва, действията на неговите най-близки съратници и разместването на политическите сили в социалистическия лагер.

На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП). Решението е взето на пленум на ЦК в резиденция „Бояна“ и слага край на 35-годишното му ръководство на партията. Новината изненадва българското общество. Човекът, който от 1954 г. е начело на БКП и в продължение на десетилетия определя политиката на страната, вече не е партиен лидер. Отстраняването му обаче не е резултат от избори или масово обществено въстание. То е подготвено в рамките на висшето партийно ръководство, след поредица от срещи и договорки, на фона на засилващия се натиск от Съветския съюз и промените в Източна Европа.

ПРЕДИСТОРИЯТА: 1989 Г. – КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ БЛОК ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗПАДА
През 1989 г. политическата карта на Източна Европа започва да се променя с бързи темпове. В Съветския съюз Михаил Горбачов провежда политиката на перестройка и гласност, която поставя началото на сериозни промени в социалистическия лагер. Москва постепенно се дистанцира от досегашния модел на управление на своите съюзници и настоява за реформи. 
През юни в Полша се провеждат частично свободни парламентарни избори. Комунистическата партия губи политическото си господство, а през август Тадеуш Мазовецки става министър-председател на правителство с некоммунистическо участие. В Унгария започва демонтирането на граничните съоръжения по границата с Австрия. В Германската демократична република се засилват масовите протести срещу управляващата Социалистическа единна партия.
В България Тодор Живков продължава да ръководи страната по установения модел, но отношенията му с новото съветско ръководство вече са сериозно влошени.
През май 1989 г. комунистическата власт започва принудителното изселване на български граждани от турски произход – кампанията, останала в историята като „Голямата екскурзия“. Стотици хиляди напускат страната. Политиката на режима предизвиква международни критики и допълнително изостря вътрешното напрежение. На този фон започват да се появяват и организирани форми на гражданско недоволство.

26 ОКТОМВРИ 1989 Г. – ПОБОЯТ ПРЕД „КРИСТАЛ“
В градинката „Кристал“ в София активисти на независимото сдружение „Екогласност“ събират подписи срещу два хидроенергийни проекта, свързани с водите на Рила и Места. По време на акцията милицията разгонва събралите се граждани. Има бити и задържани активисти. Случаят получава международен отзвук, тъй като по същото време в София се провежда международен форум по екологични въпроси. Въпреки натиска „Екогласност“ успява да събере 11 545 подписа, от които 10 514 са на пълнолетни граждани.

3 НОЕМВРИ 1989 Г. – ШЕСТВИЕТО НА „ЕКОГЛАСНОСТ“
Няколко дни по-късно в София се провежда публично шествие на активистите на „Екогласност“. Участниците внасят подписката в Народното събрание. В демонстрацията се включват между 2000 и 3000 души. Това е една от най-значимите публични прояви на независимо гражданско недоволство в последните години на комунистическото управление. Макар да е организирано по екологичен повод, шествието придобива и политическо значение. За първи път от дълго време граждани публично демонстрират несъгласие с решенията на властта, без да бъдат част от официалните партийни и държавни структури.

2–3 НОЕМВРИ – СЪВЕТСКИЯТ ПОСЛАНИК ВИКТОР ШАРАПОВ
В началото на ноември в София пристига съветският посланик Виктор Шарапов. На 3 ноември той се среща с Тодор Живков. Според разказа, представен от БНТ въз основа на публикувани по-късно документи и свидетелства, Шарапов уведомява Живков, че съветското ръководство, начело с Михаил Горбачов, очаква той да се оттегли. Живков не приема веднага тази перспектива. Той изразява опасения, че няма подходящ човек, който да го замести начело на партията. Съветското ръководство обаче вече има предпочитание за негов наследник – външния министър Петър Младенов.

7 НОЕМВРИ – РАЗГОВОРЪТ, СЛЕД КОЙТО ЖИВКОВ РАЗБИРА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТТЕГЛИ
На 7 ноември в съветското посолство в София се провежда прием по случай годишнината от Октомврийската революция. Тодор Живков разговаря с посланик Виктор Шарапов. Дотогава българският лидер се надява да запази част от позициите си. Предлага вариант, при който да напусне поста генерален секретар на ЦК на БКП, но да остане председател на Държавния съвет – формалният държавен глава на Народна република България Според доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, именно по време на тази среща Живков разбира, че съветското ръководство не приема подобен вариант и очаква оттеглянето му и от двата поста. Така става ясно, че Москва не подкрепя опита на Живков да осигури плавна смяна на партийното ръководство, като запази държавната власт.

8 НОЕМВРИ – СРЕЩАТА С НАЙ-БЛИЗКИТЕ МУ СЪРАТНИЦИ
На 8 ноември при Тодор Живков отиват Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. И тримата са членове на Политбюро и са свързани с него още от годините на партизанското движение в отряда „Чавдар“. Добри Джуров е министър на народната отбрана и една от най-влиятелните фигури в партийното и държавното ръководство. Тримата убеждават Живков, че трябва да се оттегли. По-късно доц. Михаил Груев разказва и за оставка, която Живков подава още през 1988 г. с цел да провери реакцията на своето обкръжение. Тогава тя не е приета. Според Груев Георги Атанасов съхранява документа, който впоследствие е използван при подготовката на смяната. Така в навечерието на историческия пленум доскорошните най-близки съратници на Живков вече подкрепят неговото отстраняване.

9 НОЕМВРИ – ПОСЛЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТБЮРО
На 9 ноември се провежда решаващото заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Тодор Живков заявява, че отново поставя въпроса за освобождаването си от поста генерален секретар. Стенограма от заседанието е публикувана години по-късно в книгата „Откровения“ на Георги Йорданов, бивш министър на културата. Самият Йорданов потвърждава пред БНТ достоверността на описаните събития. В хода на заседанието се обсъжда кой трябва да заеме мястото на Живков. Става ясно, че кандидатурата на Петър Младенов има подкрепата на влиятелни представители на ръководството. Сред основните участници в подготовката на промяната са Андрей Луканов, Добри Джуров и Петър Младенов. Това е моментът, в който става окончателно ясно, че Живков вече не може да разчита на подкрепата на хората, с които е управлявал десетилетия. Решено е въпросът да бъде внесен на следващия ден пред пленума на Централния комитет. Същата вечер в Берлин започва отварянето на граничните пунктове на Берлинската стена. След объркано съобщение на говорителя на източногерманското правителство Гюнтер Шабовски хиляди хора се отправят към граничните пунктове, които в крайна сметка са отворени. Символът на разделена Европа започва да губи своето значение в същия момент, когато в България се подготвя смяната на човека начело на комунистическата партия.

10 НОЕМВРИ 1989 Г. – ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЛЕНУМ В РЕЗИДЕНЦИЯ „БОЯНА“
Сутринта в резиденция „Бояна“ започва пленумът на Централния комитет на БКП. Тодор Живков представя доклад и говори за необходимостта от промени в партията и държавата. Външно заседанието протича в обичайния за подобни партийни форуми ред. След почивката идва ред на организационните въпроси. Пред членовете на Централния комитет е представено предложението Тодор Живков да бъде освободен от поста генерален секретар на БКП и от членството си в Политбюро. Предложението е прието с почти пълно единодушие. За нов генерален секретар на ЦК на БКП е избран Петър Младенов. От трибуната той благодари на Живков за дългогодишната му дейност и му пожелава здраве и отдих. В официалната партийна формулировка промяната е представена като доброволно оттегляне на дългогодишния ръководител. В действителност зад нея стоят предварителни разговори, вътрешнопартийни договорки и натиск от съветска страна. С това приключва 35-годишното ръководство на Тодор Живков начело на БКП.

ВЕЧЕРТА НА 10 НОЕМВРИ – БЪЛГАРИЯ НАУЧАВА НОВИНАТА
Новината за освобождаването на Живков е съобщена от българските медии. За хората в страната това е исторически момент. В продължение на десетилетия името на Тодор Живков е неразривно свързано с държавната власт. Сега той вече не е генерален секретар на партията. Съобщението е поднесено в характерния за официалните медии език на времето – с благодарности за неговия принос и пожелания за заслужен отдих. Новият партиен лидер Петър Младенов обещава промени и преустройство, но първоначалната цел на новото ръководство не е незабавното премахване на комунистическата система. Идеята е тя да бъде реформирана и запазена в новите условия.

17 НОЕМВРИ 1989 Г. – ЖИВКОВ ГУБИ И ДЪРЖАВНИЯ ПОСТ
На 10 ноември Живков е освободен от партийното ръководство, но все още остава председател на Държавния съвет – поста, който заема от 1971 г. На 17 ноември Народното събрание провежда заседание, на което го освобождава и от тази длъжност. За председател на Държавния съвет е избран Петър Младенов. Така седем дни след пленума в „Бояна“ Живков губи и последната си официална позиция във върховното държавно ръководство.

18 НОЕМВРИ 1989 Г. – ПЪРВИЯТ ГОЛЯМ СВОБОДЕН МИТИНГ
На 18 ноември пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София се провежда първият голям свободен демократичен митинг след 10 ноември. В него участват представители на независими граждански организации, сред които „Екогласност“, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството и независимият профсъюз „Подкрепа“. Сред ораторите са Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Петко Симеонов и Константин Тренчев. Исканията вече не се ограничават до смяната на един партиен лидер. На преден план излизат темите за демокрация, свобода на словото, политически плурализъм и граждански права. Митингът продължава два часа и половина и се превръща в една от първите големи публични демонстрации на новоформираното гражданско общество.

7 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. – СЪЗДАВАНЕТО НА СДС
На 7 декември е учреден Съюзът на демократичните сили (СДС). В новата коалиция се обединяват независими граждански организации, движения и възстановени политически партии, които настояват за демократични промени. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев. Създаването на СДС бележи оформянето на организирана политическа опозиция срещу БКП.

ЯНУАРИ 1990 Г. – ПАДА И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МОНОПОЛ НА БКП
През декември 1989 г. партийното ръководство обявява курс към премахване на политическия монопол на БКП. На 15 януари 1990 г. Народното събрание гласува отмяната на член 1 от Конституцията на Народна република България, който закрепва ръководната роля на комунистическата партия в държавата. Това е една от решаващите стъпки към премахването на еднопартийния политически модел. През юни 1990 г. в България се провеждат първите многопартийни парламентарни избори след десетилетия на комунистическо управление.

10 ноември 1989 г. не е денят, в който комунистическият режим окончателно приключва. Това е денят, в който неговият най-дългогодишен ръководител губи партийния пост, а седем дни по-късно – и държавната власт. Зад тази смяна стоят освен вътрешнопартийни договорки, също така и промени в целия социалистически лагер, отношенията с Москва и натрупаното обществено недоволство в България. Истинският демонтаж на еднопартийния модел тепърва предстои.