Пушкин е написал текст, който е страшно дори да бъде преразказван. Такъв Пушкин не са ни показвали в училище...
В младостта си той създава богохулна поема за Богородица, а когато умира, свещеникът, който го изповядва, му завижда за изповедта. Между тези две точки се разгръща цялата драма на душата му.
На 22 години, в Кишинев, Пушкин пише поемата "Гавриилиада". Какво пише там поетът за Богородица, дори не се осмелявам да разказвам. Пред нея всички богохулници просто остават на заден план. И тази страшна поема започва да се разпространява в ръкописни преписи из цяла Русия.
През онези години Пушкин е убеден атеист и тази дума виси над него като клеймо през целия му живот.
Но минават няколко години. Следва заточението в Михайловское. Там е пустош, тишина, няма Петербург, няма веселие. И Пушкин започва да чете Библията от кора до кора. Чете я на глас на своята бавачка Арина.
След това отива в манастир. Там присъства на панихида. Свещеникът го моли да почака в келията, а на масата лежи отворена Библия - Книгата на пророк Исаия. Пушкин започва да чете и нещо се случва вътре в него. Този откъс не му дава покой в продължение на няколко дни. През нощта той става и написва "Пророк". Там са серафимът, горящият въглен, очистването на устните - всичко това е от пророк Исаия.
Между "Гавриилиада" и "Пророк" са минали пет години. Това вече е друг човек. Но клеймото на атеиста остава. На съпругата си пише честно: "Аз не съм молитвеник, така че поне ти се помоли за мен".Той не се преструва на светец. Знае собствената си мяра.
Шест месеца преди смъртта си, на 22 юли 1836 година, написва стихотворение, което приживе не публикува. Това е поетична преработка на покайната молитва на св. Ефрем Сириец, същата онази молитва, която се чете през Великия пост.
А след това идват дуелът и куршумът на Дантес. Пушкин умира в продължение на два дни. Това са страшни мъки, а всичко се случва в пълно съзнание. Докторът го пита кого да повика.
"Вземете първия свещеник от най-близкия храм и го доведете тук", отговаря Пушкин.
Сякаш се страхува да не закъснее. Идва възрастен свещеник и излиза от стаята на Пушкин дълбоко развълнуван. Той казва:
"Аз съм стар и не ми остава много да живея, но ще кажа: за себе си бих пожелал такава изповед преди смъртта, каквато имаше Пушкин".
На своя секундант Пушкин казва последните си думи:
"Изисквам от теб да не отмъщаваш за смъртта ми. Прощавам му и искам да умра като християнин" И Пушкин умира на следващия ден след паметта на св. Ефрем Сириец, същия онзи светец, чиято молитва той е написал шест месеца по-рано.
Това е пътят на блудния син, от богохулната "Гавриилиада" до изповедта, на която свещеникът завижда. Бог не е оставил Пушкин, а Пушкин не е отхвърлил Бога.
Автор: Петър Иванов
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.