Има ли жена спасила от гибел цял български град? Има. Името й е Елена Грънчарова

Има ли жена спасила от гибел цял български град? Има. Името й е Елена Грънчарова и е известна на почти всеки човек, свързан с Горна Оряховица, но мисля, че съдбата й трябва да е по-известна сред всички българи. 
Родена е в същия този град през 1842 г. Животът й тече в обичайно русло на епохата. Омъжва се за богат търговец от Търново и се сдобива със син, но бракът й не потръгва добре и тук за първи път се проявява непокорният дух на Елена. Тормозена от мъжа си, тя си „взима багажа“ и заедно с детето си се прибира отново в Горна Оряховица. 
Съдбата се отнася благосклонно към нея и тя се омъжва повторно за вдовец с четири деца – известния търговец Моско Грънчаров от прочутия възрожденски и бунтовен род Грънчарови. Той и братята му Сидер (наричан още Сидер Войвода) и Вичо са едни от основните двигатели на борбите ни за национално освобождение в този край. 
Попаднала в такава родолюбива среда, Елена се превръща в една от централните фигури на просветното дело в града. Тя е сред основателите на читалище „Напредък – 1869“ и е основател и председател на женското дружество „Просвета“. 
По време на подготовката на Априлското въстание заедно със свои „посестрими“ от дружеството извезват три бунтовни знамена, едно от които по-късно ще стане знаме на 4-та опълченска дружина и ще се вее на позициите на Шипка. 
Но да се върнем към събитията от април и май 1876 г. След потушаването на въстанието многоброен башибозук и черкезки отряди обграждат заможната Горна Оряховица и се очаква да я подложат на грабеж и опожаряване. 
И тук преданието, потвърдено и от публикации на РИМ – Горна Оряховица, разказва, че Елена Грънчарова се решава на крайна постъпка. Започва да бие камбаните на църквата „Света Богородица“ и призовава всички жени на поход към Търново, където да се обърнат за помощ към Реуф паша, който е градоначалник и командва редовен аскер. 
Процесията тръгва и скоро е в старата ни столица, а Реуф паша ги приема. По време на срещата едно заптие блъсва с приклад Елена и тя изненадващо му зашлевява шамар. Присъстващият на срещата архимандрит Стефан възкликва: „Що правиш, Елено!?“ и получава дързък отговор: „Мене бият и аз бия!“
Реуф паша е толкова впечатлен от характера и смелостта на Елена, че нарежда регулярни части да опазят от разорение Горна Оряховица и дори дарява бунтовната жена със златен пръстен. Така градчето било спасено от гибелен удар. 
Но историята за борбения дух на Елена Грънчарова не спира дотук. По време на Първата световна война, когато през 1918 година започват оскъдни времена и на фронта, и в тила, на 76-годишна възраст баба Елена повежда отново горнооряховските жени на поход – този път за хляб и мир. 
Забележете – тя прави това, въпреки че трима от синовете й са висши офицери и герои от войните. Един от тях е генерал Григор Грънчаров, командир на трета бригада от Девета пехотна плевенска дивизия (той е основен помощник на ген. Георги Вазов по време на щурма на Одрин през 1913 г.), а другият е полковник Димитър Грънчаров, който командва пехотен полк. 
Заради справедливостта на протеста и уважението към личността на Елена Грънчарова, ген. Александър Протогеров, който отговаря за снабдяването, изпълнява част от исканията. Така една и съща жена веднъж спасява града си от разорение и десетилетия по-късно осигурява и хляб за децата. 
Защо ви разказвам тази история? Първо, защото Елена Грънчарова заслужава много повече българи да знаят за нея. Второ, защото ми се иска поне някъде в нас да се е запазило поне грахово зрънце от нейната непокорна воля и нейният повик за справедливост. Качества, които днес май ни липсват. Нека помним.