Николай Данилевски - “Русия и Европа”
1869г.
През лятото на 1866 г. се случи събитие с огромно историческо значение. Германия, разпокъсана от векове, започна да се обединява под ръководството на един блестящ пруски министър в едно силно цяло. Европейското статукво очевидно е нарушено и това нарушение със сигурност няма да спре до това, на което станахме свидетели наскоро. Лукаво изградената политическа машина, чийто ход беше така внимателно балансиран, се оказа неработеща. Всеки знае, че събитията от 1866 г. са само естествена последица от събитията от 1864 г. Именно тогава политическата и дипломатическа машина фактически се счупи, макар и да не привлече нужното внимание на натоварените да я надзирават механици. Колкото и важни да се оказаха последиците от австро-пруско-датската война от 1864 г., не искам да насочвам вниманието на читателите към тази страна.
И в двете години, с които съм озаглавил тази глава, на разстояние от десет години едно от друго се случиха две събития, които съдържат изключително много поучителна информация за всеки руснак, който иска и умее да вникне в смисъла и значението на това, което се случва около него.
Представени в най-съкратен вид, тези събития бяха следните. През 1864 г. Прусия и Австрия, две първокласни държави, с общо население от около 60 000 000 жители и почти милионна армия, нападнаха Дания, една от най-малките държави в Европа, с население не повече от два и един половин милион, държава невойнствена, просветена, либерална и хуманна в най-висока степен. Те отнемат от тази държава две области или 2/5 от общия брой на нейните поданици, две области, чиято неразривна връзка с тази държава беше потвърдена преди не повече от тринадесет години от Лондонския договор, подписан наред с други и от двете атакуващи сили.
И това е пряко нарушение на договора, тази обида на слабите към силните не буди ничия съпротива. Нито обидата на моралните чувства, нито нарушаването на т. нар. политически баланс предизвикват възмущението на Европа, нито на нейното обществено мнение, нито на нейните правителства, поне дотолкова, че да принудят човек да премине от думи към дела, а разделянето на Дания се извършва спокойно. Това се случи през 1864 г.
Единадесет години преди това Русия, държава, също считана за част от политическата система на европейските държави, макар и много голяма и могъща, беше обидена в своите най-свещени интереси ( религиозните ) от Турция, варварска, завоевателна държава, която, въпреки че вече отслабена, все още само чрез насилие, тя поддържа своето незаконно и несправедливо управление, държава, която все още не е била включена в политическата система на Европа и чиято цялост следователно не е била осигурена от никакъв положителен договор. Никой обаче не посяга на тази цялост.
Всичко, което се изисква от Турция, е ясно и положително да потвърди задължението си да не нарушава религиозните интереси на мнозинството от собствените си поданици – задължение, което не е ново, но беше дадено тържествено преди осемдесет години в Кючуккайнарджийски мирен договор. И какво от това!
Това е справедливо искане, както е признато от дипломатическата асамблея на водещите държави в Европа, религиозните и други интереси на милиони християни пренебрегнати напълно. Варварската държава се превръща в очите на Европа в паладий на цивилизацията и свободата. През 1854 г., само десет години преди разделянето на Дания, от което никой не се интересуваше, Англия и Франция обявиха война на Русия, Сардиния беше въвлечена във войната, Австрия зае заплашителна позиция и накрая цяла Европа заплаши с война, ако Русия не приеме предложените й неизгодни мирни условия. Ето как работят европейските правителства. Общественото мнение е още по-враждебно и се стреми да привлече дори онези правителства, които, подобно на пруското и някои други германски, поради различни причини не биха искали скъсване с Русия.
Откъде идва това безразличие към хуманна, либерална Дания и тази симпатия към варварска, деспотична Турция, това снизхождение дори към несправедливите претенции на Австрия и Прусия и това пълно незачитане на най-законните искания на Русия? Въпросът си заслужава да се задълбочи. Това не е някаква случайност, не е трик от списание, не е ентусиазъм на някоя партия, а колективна дипломатическа акция на цяла Европа. Това е такова разкриване на общо настроение, което е по-малко податливо от всяко друго на влиянието на страстта, на необмисленото моментно увлечение. Ето защо го избрах като отправна точка за предлаганото изследване на взаимоотношенията между Европа и Русия.
——————————————————
Няма как да не виждаме препратки към този възмутителен факт. Ако Тръмп отнеме Гренландия от Дания, това ще бъде перфектна илюстрация на това, с което започва "Русия и Европа" на Данилевски.
Вижте, казва Данилевски., през 1864 г. Прусия и Австрия нападат малката мирна, просветена и либерална Дания и отнемат 2/5 от нейните територии с хора, въпреки че само преди 13 години тяхната неразривна връзка с Дания е потвърдена с международен договор подписан между другото, и двете атакуващи страни. И какво? - Нищо! Без опозиция, без международно осъждане. Но нека си спомним как единадесет години преди това Русия изискваше от Турция, варварска и тиранична, завоевателна и т.н., да бъдат съблюдавани интересите, включително религиозните, на мнозинството от нейните поданици, още повече, че тя се е ангажирала с това много десетилетия по-рано с Кючюккайнарджийския договор. Справедливото искане на Русия се омаловажава, а „варварската държава“ се превръща в очите на Европа в “паладий на цивилизацията“.
Разбира се, историческите аналогии не винаги са удачни. Хубавото тук обаче е, че след две страници от една класика спираш да се учудваш.
Тези отношения между Русия и Запада са чудесна илюстрация и на факта, че дори последователното отричане на легитимност (от една страна - имплицитно, от друга - политически демонстративно) не се превръща в непреодолима пречка за това някак си да се разбират векове наред.
Не без груби грешки, разбира се, но съществува от повече от 500 години.
Което още веднъж потвърждава тезата, че силата в международната политика е несравнимо по-важна от ценностите и идеите.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.