Кремъл обмисля поканата на САЩ към Путин за срещата на върха на Г-20 в Маями

Кремъл заяви в сряда, че оценява поканата от страна на Съединените щати към президента Владимир Путин да присъства на предстоящата среща на върха на Г-20 в Маями, Флорида, и ще обмисли дали да я приеме.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио потвърди по-рано през деня, че администрацията на Тръмп официално е поканила руския лидер на годишната среща, насрочена за декември.

„Поканихме президента Путин на Г-20. Смятаме, че това е възможност за него да разговаря не само с президента, но и с други световни лидери. Надяваме се, че това е покана, която той ще приеме“, заяви Рубио.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия е „благодарна и оценява тази покана“.

„Ще вземем решение и ще го придвижим по дипломатически път“, цитираха думите на Песков държавните медии.

Путин и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха за последно в Анкоридж, Аляска, през август 2025 г., което отбеляза първото посещение на руския лидер в Съединените щати от десетилетие насам. Путин не е посещавал континенталните щати от периода преди пълномащабното нахлуване в Украйна.

В отразяването участва и агенция „Ройтерс“.

Русия е притисната, но не е извън играта в Армения

След изборите в Армения през юни голяма част от международните медии отразиха резултата като решителна победа за прозападните сили и събитие, което вероятно ще затвърди продължаващото откъсване на Ереван от Москва.

И все пак, въпреки победата на ориентираната към Европа управляваща партия „Граждански договор“, подобен триумфален тон не успява да обхване мащаба на лостовете за влияние, с които Русия продължава да разполага спрямо Армения. От април насам Москва въведе редица търговски ограничения, които наглед целят икономическо наказание за страната заради задълбочаващите се нейни връзки с Европа.

Един лост на кремълско влияние може да се окаже най-въздействащ през следващите месеци: газът. Почти всички доставки на природен газ в Армения – 82% през миналата година – се осигуряват от Русия. Дори иранският газ, единственият друг източник, достъпен за арменците в момента, се транспортира по газопровод, управляван от „Газпром“.

Руски официални лица заявиха, че ако Армения продължи курса си към засилване на връзките с Европейския съюз, Москва може да преразгледа преференциалните цени, които Ереван получава от руския газов гигант. За момента разходите остават стабилни. Но през януари предстои „Газпром“ да преразгледа ценообразуването си за Армения.

Междувременно този месец Русия обяви, че спира доставките на газ между 15 и 25 септември. Макар официалните лица да посочиха техническа поддръжка като причина за спирането, моментът на обявяването бе разчетен като предупредителен изстрел към Армения.

Централната банка на Армения предупреди за потенциалните последици от скок в цените на газа, като заяви, че подобен ход би причинил „тежък икономически шок“, който би могъл да предизвика по-широка инфлация в цялата икономика.

Влошаването на арменско-руските отношения датира от бездействието на Москва при офанзивите на Азербайджан през 2020, 2022 и 2023 г. След тях министър-председателят Никол Пашинян се стреми да задълбочи политическите връзки, както и тези в сигурността и икономиката със Съединените щати, Европейския съюз и по-специално с Франция.

През последните години арменските политици дадоха зелена светлина на предложения за потенциална молба за членство в ЕС и поканиха Съединените щати да наблюдават стратегически важния транзитен коридор, свързващ Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван през арменска територия.

И все пак икономическите връзки между Армения и Русия започнаха да се влошават едва в навечерието на парламентарните избори в Армения на 7 юни. От април насам Русия забрани вноса на редица арменски стоки, позовавайки се на санитарни норми и правила за безопасност.

Търговските ограничения само се засилиха след победата на управляващата партия „Граждански договор“ на Пашинян. Днес почти всяка селскостопанска и хранителна продукция, произведена в Армения, има забрана за влизане на руския пазар – от ягоди и млечни продукти до спиртни напитки и минерални води. Доклад на Световната банка от септември установи, че само през юли износът на арменски зеленчуци се е свил с 52% поради тези ограничения.

Тъй като турските пазари са затворени за Армения от началото на 90-те години на миналия век, Русия е основната дестинация за арменските стоки от обявяването на независимостта насам. Това важи с особена сила за селскостопанските продукти, като през последните години над 95% от износа на арменски плодове и зеленчуци е бил предназначен за руските рафтове. Малко след основаването му през 2015 г., Армения стана член на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) – подкрепян от Русия митнически съюз, създаден за изграждане на общ пазар между постсъветските държави членки.

Европейският съюз се опита да улесни завой на Ереван на запад. При посещението си в Ереван през юли председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за либерализиране на търговските ограничения за Армения и предоставяне на милиони евро в помощ на компаниите за справяне с търговския шок. Фон дер Лайен представи тези стъпки като доказателство за надеждността на Брюксел, заявявайки: „Тук съм с просто послание: Армения може да разчита на нас.“

Но търговските модели изискват време за приспособяване и остава неясно каква част от икономическите щети ще бъде смекчена от тези усилия. До една четвърт от работната сила в Армения е заета в селското стопанство и известна степен на икономическо сътресение изглежда неизбежна.

Поради това предстоящите месеци могат да донесат две едновременни кризи: задълбочаващ се упадък на селскостопанския сектор и потенциален недостиг на газ с широкообхватни последици.

Към тази конфигурация се добавя и друг елемент от изборите на 7 юни: утвърждаването на опозицията в Армения като преобладаващо проруска сила.

Партията на Пашинян „Граждански договор“ спечели изборите, но въпреки това остана под някои очаквания, вземайки малко под 50% от гласовете и не успявайки да постигне конституционното квалифицирано мнозинство, към което се стремеше. В същото време, макар в изборите да участваха над дузина опозиционни партии, само три събраха достатъчно гласове, за да се доближат до преминаване на 4-процентната изборна бариера.

И трите партии се разглеждат масово като проруски сили, които най-вероятно действат с известна степен на координация с Кремъл. Най-голямата, „Силна Армения“, се ръководи от най-богатия човек в Армения, Самвел Карапетян – лице с двойно руско-арменско гражданство и бивш подизпълнител на „Газпром“.

Ако принудителните действия на Русия предизвикат сериозен икономически спад, това може да послужи за подсилване на тезите на опозиционните фигури, които предупреждаваха за такава криза. Това, че Русия е незаменимият съюзник на Армения и че промяната в съюзите на Ереван излага на риск арменската икономика, беше ясният аргумент, изтъкван по време на кампанията от бившия президент Роберт Кочарян. Неговата партия се класира на трето място през юни, спечелвайки редица места в парламента.

Пашинян изглежда се опитва да разреши търговския конфликт с Русия. След преизбирането си той посети Русия, провеждайки разговори с министър-председателя Михаил Мишустин. Арменският премиер се срещна и с Путин по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Киргизстан. Въпреки това нито едните, нито другите преговори доведоха до отмяна на търговските ограничения.

Путин остава твърдо на позицията си, че Армения трябва да проведе публичен референдум по въпроса дали Ереван ще се стреми към европейска интеграция или ще остане в ЕАИС. Пашинян отхвърли това искане, аргументирайки се, че Русия е тази, която нарушава клаузите на договора за ЕАИС, и че всеки референдум за интеграция в ЕС или ЕАИС е преждевременен.

Съществуват и по-широки признаци, че Ереван не се отказва от своя завой на запад. Ален Симонян, един от най-открито антируските членове на партията на Пашинян, бе назначен за ръководител на Съвета за национална сигурност след изборите през юни.

Тъй като нито една от страните не е готова да отстъпи пред исканията на другата, изглежда има малка вероятност за предстоящо сближаване между Ереван и Москва. Предвид дълбочината на икономическата взаимосвързаност на Армения с Русия, въпросът не е дали арменците ще усетят икономически трудности, а какъв ще бъде техният мащаб и колко ефективни ще бъдат мерките за минимизиране на щетите.

Тази зима следователно може да се окаже също толкова решаваща за геополитическата траектория на Армения, колкото и парламентарните избори, като Кремъл е готов да нанесе повече вреди на страната, отколкото в който и да е предишен период. Макар подобно развитие да породи антируски настроения, то също така ще потвърди прогнозите, направени от проруските политически фигури на арменската политическа сцена.

Липсата на адекватна подготовка или отговор на потенциална икономическа криза може да засили усещането, че завоят на Пашинян на запад е бил малко повече от рискована грешна сметка.

Възгледите, изразени в коментарните статии, не отразяват непременно позицията на The Moscow Times.

Автор: Nicholas Castillo

За автора: Николас Кастильо е изследовател, автор на свободна практика и дипломант в Харвардския университет.

Източник: "The Moscow Times"